В България...днес

Друг вид революция ни трябва, май

Голяма лудница е из страната напоследък. Някои хора са окрилени от „революцията“, други се притесняват от евентуални политически кризи и допълнителни икономически стагнации. Едни не знаят срещу какво точно протестират, други не знаят какво искат, трети пък набъркват крайните си делюзии и съзират момента като шанс да сменят световния ред и да се преборят с масони, рептили и всички невидими врагове, нарочно държащи България в блатото на прехода.
Повечето от политиците не смеят да надигнат глава, гузно изчакващи да видят накъде ще духне вятърът, така че да се адаптират към действителността. Явно забравили, че някой може да им търси сметка и да ги държи отговорни за обстановката с масов натиск, а не с периодични единични реплики, неможещи да разклатят дори дървесните листа.
Хаосът е налице, а мнозина се чудят дали е контролиран. Конспиративни теории навред: обществото е тласнато от различни политически кръгове, от Русия и какви ли още не версии. Никой не твърди със сигурност, а хипотезите се роят като причини за протестиране и протестни искания.
Едни хора се чувстват силни в борбата на масата и са яхнали правотата, превъплъщавайки се в съвременните Ботев и Левски. Други са притеснени от това какво може да тласне масата към радикални и вредни в перспектива популистки измислици. Все още последствията от протестите и оставката на правителството предстои да се видят.
Всеки има право да изкаже мнението си, независимо колко налудничаво, необразовано и неуместно може да звучи то. И всеки има право да обясни колко налудничаво, необразовано и неуместно е мнението, изказано от някой друг. На това се основава демокрацията. Да, може да кажете, че много мнения водят до хилава демокрация, но именно сега е времето за тяхното изказване и обсъждане. А надеждите са най-добрите от тях да повлияят на обстановката у нас и да довършат процеса на над 20-годишните промени и всъщност наистина да променят нещо.
Мнозина преследват лични или чужди интереси, мнозина са манипулирани и водени към това, без да го осъзнават, а най-много са тези, които милеят за родината си и искрено търсят промяна на състоянието ѝ, но искрените намерения и чистото сърце не са гарант за успех.
Масата от хора е същата, която повярва на 800-те дни на митологичния цар. Масата вярва още, че промяната може да стане рязко, да бъде извършена от няколко човека, докато всички стоят и чакат това да се случи, най-много цъкайки отстрани или препсувайки.
Истината е, че вероятно нищо няма да се промени за добро с промени на Конституция, изборен кодекс и дамгосване на сегашните политици. Истината е, че немалка част от тях са образовани и можещи, но огромна част от тях са неискащи. Неискащи, защото няма кой да ги накара.
Именно затова сега мнозина са шокирани, защото бяха свикнали с недобрия си образ сред населението, но това реално не им пречеше да са си подмолни, корумпирани, зависими, безлични и слабохарактерни тулупи.
Това, което хората се опитват да постигнат сега, е радикална промяна на тази система, която имаме сега. Система, която на хартия не е лоша, но на практика опорочена от досегашното обществено лапнишаранство и апатия, от наглостта на едни хора и склонността на други да затварят очи и да извръщат глави.
Гладните, жадните, бедните, лъганите искат революция. Нямат лицата и лидерите за нея. Искат бързи резултати, искат наказани виновници, предлагат нови конституции, изборни механизми, държат на гражданско участие в управлението, въпреки че неговият израз е именно чрез партии и сдружения, обединяващи хора с общи идеи.
Те не вярват на партиите досега и с право. Партиите са с много фигуранти в тях, начело с шепа дърпащи конци фигури. Хората искат това да се промени, но не могат да назова как по друг начин хора с идеи и планове може да се обединят.
А нещата могат да бъдат променени доста по-просто и хладнокръвно. Без да се залита в крайности, без истерични призиви и метежи. Нужната революция е културна. Тя е необходима между ушите на всеки от нас.

Режисьорите поизпуснаха напрежението, но и пълният контрол върху събитията. Сега нещата трябва да бъдат укротени и за целта, след некомпетентните "лидери", криминалните елементи, сега ни показват и пациентите на 4-ти километър. Върви сценарий за дискредитиране на протестите, дотолкова доколкото те вече са ненужни:

Представител на "шестата раса" бе приет от председателя на Народното събрание, предаде БГНЕС.
"Чуйте гласа на модерна България. Ние сме представители на шестата раса", заяви в парламента един от протестиращите - Мирослав Киряков. Представителят на движение "Съединение" стана известен, след като беше залят с кафе на един от протестите в Пловдив и направи от това медийна новина. Киряков поиска среща с председателя на Народното събрание днес и я получи.
"След 2000 година всички деца, които се раждат това са децата "индиго" и "кристали". Аз работя с деца и моите деца ми казват това: Васил Левски иска да запазим детето в себе си, защото то е чистота", каза младият човек пред медиите.
Според него Васил Левски е бил представител на шестата раса преди 200 години, но е бил неразбран. На въпрос на БГНЕС каква е връзката между шестата раса и идеологията на Васил Левски той се нахвърли с нападки върху репортера да не би да подлага на съмнение тази идеология.

Повече от 20 години политическият елит беше ангажиран в търговия с влияние и преразпределение на обществени блага, което не му позволи да направи реални реформи. 23 години политиците не намериха смелостта да въведат нормалните макроикономически баланси, за да може доходите на хората спокойно да покриват пазарните цени и на енергията, и на обществените услуги. И най-лошото - вярата в институциите сериозно се разклати и накрая се срути. Протестите са емоционален изблик на трупаната с години негативна енергия. Бедността потопи надеждата, а гладът победи страха. Народът осъзна, че протестите могат да свалят властта. Дали властта го е осъзнала, е друг въпрос.
Неправилното управление на човешкия потенциал е най-голямата грешка на всички последни управления. Заради това се роди парадоксът - оцеляването на икономиката да се крепи на емиграцията. Инструментът „емиграция“ покрива дефицита от закриването на работни места, редуцира безработицата, намалява социалните плащания, подобрява валутните баланси на страната, тушира социалното напрежение, подпомага бедстващите пенсионери и т.н.

На 24 май ние усещаме душите си осветени, труда ни - забелязан, жертвите ни - изкупени. Винаги съм намирал някак особено това, че на 24 май обикновено падат ослепителни дъждове, най-често с живописни мълнии и оглушителни гръмотевици, понякога преминават в градушки, а веднъж, в Троян, посред манифестацията ме валя сняг.
Отдавам го на специална връзка между този празник и небесата - някакъв знак, който не мога да разчета, но съм сигурен, че е за нас, част от откровението, в което този ден ни потопява. Сякаш вселената отключва и споделя с нас нещо от своите енергии, без които на нашето поприще тръпката угасва и вдъхновението се топи.