ИНТЕРЕСНО ОТ НЕТА

Гайтан вежди
от гайтанвеждю

www vipzona.bg/fun-zone/galeriya/8049-gaitan-vezhdi

СИНЪТ НА ДОБРИ ДЖУРОВ ПОСТАВИЛ РЕКОРД МНОГО ПРЕДИ ФЕЛИКС ДА СЕ РОДИ


Трима български парашутисти се записват с уникални височинни скокове равни с постижението на австриеца


16 октомври 2012, 21:31
София, България



Чавдар Джуров
Българските парашутисти са поставяли световни рекорди преди още Феликс Баумгартнер да бъде роден. Постигани са още през 50-те и 60-те години с минимално оборудване. На практика това ги изравнява с постиженията на австриеца, който успява да постигне скок от 39 км височина.
Tова разказа ексклузивно за “ШОУ” Иван Мечков, председател на Съюза на парашутистите у нас.

”Определено, за да се изпълни един такъв опит, са нужни средства, но сумата от 50 млн. евро е голяма, доста са. Имам предвид това, че България има трима световни рекордьори по височинни скокове през 50-тe години. Става въпрос за полковник Стефан Калъпчиев, майор Иван Крумов и сина на Добри Джуров – Чавдар Джуров. Те са скачали от люка на бомбардировач с пилотските костюми и шлемове и всичко е минавало нормално”, разказва още Иван Мечков.

Стефан Калъпчиев е първият, който записва името си като рекордьор. Прави това още в далечната 1958 година, когато успява да преодолее последователно 12 000, 13 500 и 13 738 метра. В онези години това са световни постижения за височини, които дотогава никой не е успял да скочи.

“Сравнено със скока на Феликс Баумгартнер сега това сигурно не изглежда толкова значимо, но

за времето си това е било нещо уникално

На практика Стефан Калъпчиев е изпитвал същите усещания, каквито и австриецът, особено с това техническо оборудване, което е имал”, твърди още експертът парашутист.

Около Стефан Калъпчиев постепенно започват да се събират най-смелите му ученици. Наричат ги “златните” и всички поставят собствени рекорди. Сред тях е и Чавдар, син на военния министър Добри Джуров.

“Чавдар дойде при мен през 1967 година. Строиха инструкторите в Долна Митрополия, за да ни разпределят новите тояжкасанти. На всички дадоха по няколко души. Само на мен никой. Отидох при командира на ескадрилата и му казах, че са ме забравили. Но той ми съобщи, че грешка няма. Щели да ми пратят Чавдар Джуров. Да се занимавам само с него. Помислих си, че на младежа му е скимнало да лети и ще трябва да го возя. Казах си на акъла: "Щом трябва, ще го возя." После ме извикаха в щаба да говоря с шефа на авиацията Симеон Симеонов. Той ми нареди за един месец Чавдар да усвои сложния пилотаж. Заповяда да работим по 5-6 часа на ден! Изготвих специален график. Новият направи невъзможното. Той започна да лети сам на 26-ия ден!

Няма авиатор в света, който да е подлаган на такива натоварвания

Нито във Варшавския договор, нито в НАТО. Западните пилоти не могат и да си го представят. Те първата година хвърчат на безмоторни самолети, втората на витлови и чак третата - на реактивни. Кап. Джуров трябва да е в Книгата на Гинес. Никой не се научи да лети по-бързо от него”, спомня си инструкторът - полк. Цветан Стойновски.

През 1966 г. Чавдар Джуров скача с парашут от 15 413 метра с незабавно отваряне на парашута. Този световен рекорд след 20 години още фигурира в справочниците и ще бъде изучаван като невероятно постижение. Скокът, който българинът прави, е от стратосферата.

Температурата е минус 65 градуса

Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм, но дори и те не го предпазват от лошите атмосферни условия. Височината е над техническия таван на самолета. Тя може да се достигне само в късна пролет и ранна есен.

Тъй като при скокове от такава голяма височина не може да се предвиди къде ще се приземи парашутистът, у нас рекордите се поставят винаги в Добруджа, където релефът е равнинен. За подготовката на всеки опит се грижела комисия, чиито решения утвърждава министърът на отбраната. Самите рекорди се регистрират в Международната въздухоплавателна федерация ФАИ в Париж по сложна процедура. Скоковете се заявяват минимум един месец предварително и рекордите се зафиксират с апаратура, която изпращат от Франция.

Чавдар успява, но се връща прегънат на две. Тялото му дълго остава свито от изстрела на капсулата заради уврежданията, които получава по време на скока си.
Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че

българинът надминава човешките възможности

и допустимия риск. Тя забранява подобни опити. Вписва Чавдар като рекордьор, но не и постижението му. На 14 юни 1972 г. лети като инструктор. Дори и не предполага, че това ще е и последният му полет.

Самолетът пада и се взривява при удара със земята

Световен рекордьор е и майор Иван Крумов. През 1966 г. той поставя своя световен рекорд и изпълнява изключително сложна маневра. Напуска чрез катапултиране задната кабина на самолета си при височина 15 963 м. Парашутът му се отваря на 710 м над земята. В подготовката на скока участва и парашутистът от Балчик Христо Константинов – Тапата. Той разработва и подобряването на дневен републикански рекорд - височинен скок с незабавно разтваряне на парашута от 11 300 м в група от 9 човека. След два дни деветимата отново скачат - този път нощем от височина 11 400 м с незабавно разтваряне на парашута - отново нов републикански рекорд.

http://www.blitz.bg/news/article/159839

Добре де, не го четох цялото, ма Джуроф-Муроф, некви 15 км. максимум виждам.
А къде са 15 км. и къде са 39 ???

Да, а къде е 1966 и къде е 2012?

http://www.chuime.bg/78-lola-monteskyoo/19460-izpovedta-na-edna-shofyoorka.html


Изповедта на една шофьорка

27 Октомври 2012


Автор Лола Монтескьо


Карам перфектно, даже веднъж успях да паркирам успоредно назад! Нямам никаква представа защо жените са подигравани като шофьори. Били некадърни зад волана, карали опасно, а за да паркират полско фиатче, имали нужда от паркинг с размерите на „Герена” и навигационната система на „Аполо 13”. Не знам защо е това злословие, макар че, ако съм обективна, някои детайли при шофирането ми убягват дори и на мен. Но само детайли. Забелязала съм, че когато тръгна да паркирам успоредно назад, най-късно до 40 минути около мен се събира тълпа зяпачи.

Не знам какво толкова им е интересно, сигурно не виждат често някой да се поти толкова много зад волана. Ама я и те да завъртят волана 60 пъти на едната страна и 60 пъти на другата, докато подскачат от съединителя на спирачката и обратното. Вир вода се става така, кълна се! То и околните също се уморяват да подвикват: „А наляво с волана , а надясно, а пак наляво, а пак надясно, още малко наляво, обратно, обратно, обратно, напред, стоп, назад, назад, назад, стоп, стоп, стоп, стоп, СТОП бе, мацко, не може там да паркираш, заклещи входната врата, не могат да излязат хората от блока, моля ти се...”

Аз понеже съм доста притеснителна, та цялата плуввам в пот, докато се упражняваме с помагачите. Затова на всеки пет минути ползвам чиста хавлиена кърпа, освежаващ лосион за лице, дезодорант и парфюм, след което пак се налага да се понапудря и да коригирам червилото. Това леко ги изнервя. Един пич даже веднъж ми каза: „Мацко, с твоя стил на паркиране ще си изкараш някой тояжкаорт на лечебни бани, където да си грееш потрошените от бой кокали!” Простак! То да не е въпрос само на мускули? Задното успоредно си иска и яко математика, а аз винаги съм я мразела. Примерно, като съм с голфа, всеки ми вика, че няма проблеми да паркирам в дупката, освободена току-що от някой „Хамър”. На мен все още ми изглежда невъзможен тоя фокус, обаче математиката казва: МОЖЕ!

Добре, признавам си, че затруднения изпитвах дори и с паркирането на детската количка. Даже с количката за покупки в супера предизвиквам задръстване, колчем почна да маневрирам. Затова си имам основно правило. Паркирам само напред. Карам, докато намеря място, достатъчно широко, за да мога да вляза без маневри. Или докато ми свърши бензинът. Всъщност аз дори веднъж успях да паркирам задно успоредно. На изпита за шофьорска книжка. Тъкмо бях подминала свободното място за паркиране, но видях, че в магазина до него има страшни блузки. И се върнах да ги видя. Та си паркирах от раз.

Това буквално шашна изпитващия. Преди това го бях докарала до астматичен пристъп с опитите ми да направя обратен завой на един жп прелез. Тъкмо щях да пресека релсите и видях, че от другата страна на пътя има адски много знаци. Това триъгълни, това кръгли, четвъртити, червени, че и сини... Толкова се шашнах, че реших веднага да се върна. Инструкторът крещи, изпитващият пъхти, някакъв влак свири... Добре че бях аз, да ги спася. Когато има сериозна опасност, съм забелязала, че мъжете бързо се предават. Та затова накрая, като паркирах така умело, катаджията зяпна и вика: „Вие - пъшка той драматично като Дарт Вейдър и си пръска с флакон в устата - преди малко се опитахте да ни убиете. Както и още поне дузина шофьори на пътя и пешеходци. Струва ми се, че не познавате знаците. Нито веднъж не дадохте предимство. Минахте през пешеходната зона. Карате насред града със 120 км/час и дори говорихте два пъти по телефона! За бога, да не си въобразявате, че сте шофьор на маршрутка? Това е учебна кола!” После обаче ми даде книжката и ме накара да се закълна, че ще карам само на село. Не му се щеше, ама вече беше взел прасенцето от тати.

Но аз карам в града. Ходя с колата на работа. Практично е, защото мога да се гримирам в нея. Нагласила съм си страничните огледала така, че да мога да си виждам и двата профила. Нанасянето на грим си е изкуство! До офиса имам точно 11 светофара. Напълно достатъчно за един приличен грим. На първия почиствам с тоалетно мляко и нанасям маска. Държа я 7-8 минути, докато стигна до следващия светофар. Там я почиствам и тонизирам с вода за лице. Слагам леко кремче. Масажирам го с едни специални потупвания около очите, за да нямам бръчки. Обикновено това ми отнема време и се налага да пропусна един-два зелени сигнала. Но не се притеснявам. Само тия простаци зад мен много ми пречат. Какво скачат по тия клаксони, не мога да разбера. Музиканти!

Гримирането по светофарите се усложни, откакто карам детето на детска градина, защото с едната ръка държа червилото, а с другата му подавам бисквити. Или вода. Или хлебче. Или книжка. Или пак бисквити. Обаче вече мога да карам без ръце, като придържам волана с коляно. Не съм се научила да завивам така, но пък имам един маршрут, по който почти не се налага да правя завои до градината. Още не са ме глобили. Макар че често ме гонят едни със сирени, ма не катаджии. Май са пилотни коли за самолети. На детето му е много забавно, даже събота и неделя ме кара да ходим там: „Мамо, чичо гони, иииууу, иииууу.” Но и да успеят да ме спрат някой път, не се притеснявам. Така бързо успявам да се разрева, че досега нито една точка от талона не са ми взели. Даже и като паркирах в подлеза на ЦУМ, ги размекнах, накрая даже ме закараха с пилотка до вкъщи!

Но иначе карам перфектно. Страхотен шофьор съм и не слизам от голфа. Не, наистина не ми е ясно защо другите толкова мрънкат срещу жените зад волана!

Българка с награда за най-добра анална сцена в САЩ?

http://www.19min.bg/news/8/40760.html

ирония идиотова е ПРЕКРАСНА, бе.

http://www.vbox7.com/play:531fa9a688


оаче, последният текст за опашката, маруллята, пенционера и бананите в газа е ГЕНИАЛЕН....хахахахахаааааааааа!

Дамски превръзки с аромат на лимон се очаква да избият рибата

17.05.2013, 08:50
| автор: beasta (Потребител) |
четена 1040 пъти


Продуктова бомба, с която се планира да бъде взривен санитарно-козметичният пазазр, ще бъде пусната в най-скоро време. Става въпрос за дамски превръзки с аромат на пресен лимон, с който производителите целят да избият рибата във всички възможни смисли на израза.

“Планираме още производство на запушалки за пъп и други сгъвки на тялото, които да пазят от нахлуване на незнайно как образувало се кълбо от мъх”, обяви един от малкото вярващи, че кръвта е синя и става на гел за коса впоследствие.
Нетърпеливи потребители изразиха надежда, че рекламите за простата и хемероиди ще станат все повече и ще се излъчват във възможно най-предразполагащото към храносмилане време. Целта е обществото да бъде нащрек постоянно и да се проверява взаимно за неприятни израстъци по срамотиите на човешко тяло.
В други новини от страната, вулгарността в медиите нараства все повече за разлика от умствения капацитет на почти всички партийни лидери и техните поддръжници.



beasta


Тази не!новина е написана от наш потребител. Пробвай да напишеш и ти!


http://www.nenovinite.com/news.php?action=view&ID=2654&pageno=1

България от птичи поглед


https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/427911650610103?directed_target_id=0

http://novanews.bg/news/view/2013/05/23/50731/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D0%BC-15000-%D0%BA%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=hot

fluid написа:http://novanews.bg/news/view/2013/05/23/50731/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D0%BC-15000-%D0%BA%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0-/?utm_source=news&utm_medium=link&utm_campaign=hot

Деян Барарев: Наръчник на режисьора

текст: Теди Белчева
Режисьорът Деян Барарев нашумя преди няколко месеца с провокативния си късометражен филм „Ботев е идиот”. И докато участваше в международни фестивали и събираше отличие след отличие, у нас се създаде не само шум около заглавието, но и истински агресивен бойкот. Реакцията беше толкова силна, че Барарев – човек, приемащ и търсещ интересните провокации - се видя принуден да отмени представянето на лентата в Пловдив, както и да побърза да смени името. А провокацията му беше успешна – за съжаление само за тези, които освен заглавието видяха и самия филм. Защото за да имаш мнение, трябва първо да видиш, да разбереш, да поискаш да разбереш. А сценариите на Барарев са наистина необикновени – психологически, заплетени, с поанта и с въпрос. С една дума – това е един режисьор на новата българска вълна - преживяване за хора търсещи
http://www.tegovoriat.com/bg/categorii/ekran-i-scena/114-te-govoriat-deyan-bararev

Па и мене не ме кефят такива заглавия.

Тва беше расистко Папич ...

добре. форума си е твой. жалко- щот текста е много ценен.

лека му пръс....

paparazzo написа:добре. форума си е твой. жалко- щот текста е много ценен.

лека му пръс....

 Нищо не е мое осфен душата ...

Някъде дали го няма за гледане ??

ето, това е блога(в трета точка от менюто - "Последният еврейски запой")

http://petrusenko.be/%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b0-to-be-published/

Петрусенко, бе!

Не знаех, че в България има хора с такива имена:

интернет написа:Селото съществува като селище от 12-13 век и е създадено от чужденци - преселници от Влашко и Хърватско. И до днес в него има наличие на доста нетипични или рядко срещани в България имена като Бранка, Бранко, Бранимир, Душан, Зденка, Илона, Келиян, Новак, Романа, Траян, Цветка, Цвитка. През 14 век в селото се преместват и българи и така селото става с три общности...

Търся една песен спешно love...you

by scarlet8 on Вто Яну 10, 2012 11:00 pm

"Преди време слушах една песен сутринта като пътувах в колата мисля че беше по радио фм било е рано сутринта към 7и10 незнам коя рубрика е тогава ,та в нея пееше мъжки глас и се пееше на припева нещо като i love ....you love...you love....you love....you на празното многоточие се изчакваше и се удължаваше та така взе ми акъла беше много романтична търсях я в гугъл писах думите ама нищо не намерих НЯМА Я! и реших да пиша тука дано някой ми помогне.
Мерси предварително!"


хората търсят какво ли не...
 

http://www.segabg.com/article.php?id=658424

четох го това днес, Папа. обществото се разцепи, даже интелигенцията се разцепи, а ни се иска да е истина, че имаме вече гражданско общество. гледам какво става, страшно е, и оттук накъде отиваме?

открийте последователно числата от 1 до 90. постарайте се да го напрвите в рамките на 10 мин. упражнението кара да работят и двете мозъчни полукълба. наздраве...

това ще го направя утре, защото двете ми полукълба днес бяха на голямо изпитание. :))

от форум за бързо отслабване:
'- здрасти, момичета! а знаете ли как мога да кача някой килограм?
...
...
...
- пукни, кучко!'

eдин текст на Румяна Босева от блога ѝ something:

Защото не сме различни
 
http://luluto.blogspot.com/2013/07/blog-post_28.html

Коледният подарък на Путин
Руският президент изненадващо обяви, че ще освободи бившия олигарх Михаил Ходорковски


"Капитал"

Метафора

Цинизмът не е циничен, хората са цинични


Людмил Станев

"И най-грозната жена може да омагьоса един мъж с подходящи умения в кревата."
Анонимен мъдрец

Въоръжена с това мото, реших да завладея отново поизстиналото сърце на половинката си. Купих си наръч списания "Космополитън" и "Жената днес"и се затворих в кухнята с тях и кило чипс, докато принцът на моя живот гледаше мачле с приятели в хола. Взех тефтер и дебел молив, за да си водя бележки.
Отворих няколко списания наведнъж на статии по темата. Искам да вметна, че аз може и да не съм първа хубавица, но съм амбициозна, ученолюбива и смела, така че бях твърдо решена да изкълва де що има съвети по креватните въпроси и после да ги приложа на практика. Разгледах статиите и ги разделих на степени по трудност.
Начално, или ниво А:
"Как да бъда по-добра любовница?", "Сексматематика за начинаещи", "Радостта от секса", "Как да го направим първия път", "Тайните за мъжа, които всяка жена трябва да знае".
Ниво за напреднали, или ниво Б:
"Как да бъда още по-добра любовница?", "Изкуството на оргазма: Новата Кама Сутра","Как да го побъркате в кревата?", "Училище за стриптийзьорки", "8 рецепти за мусака по панагюрски и любов по френски".
Ниво за експертки, или ниво В:
"Как да съм най-добрата любовница?", "Cosmo Кама Сутра - всички телесни плетеници за максимум удоволствие", "Петорен оргазъм - тайните на A, B,С и G - точките" и "Направи го в сателитната чиния на съседа - секс на необичайни места".
И бонус ниво Нирвана, само за чалгаджийки и адреналинки:
"Как да си направим домашно порно и после да го изтървем в нета?"
След като разграфих знанията и ги подготвих са наизустяване, започна да ме гложди леко съмнение, че за да си най-добрата любовница, трябват завидни мускули и умения по висша математика. Нито в едното ме има, нито в другото. Но нали съм амбициозна, не се отказах... А трябваше...
Започнах с ниво А. Навсякъде съветът на опитните журналисти бе: "Пращайте мръсни есемеси на любимия най-неочаквано". Ами к'во по-неочаквано от това да го пратя сега, докато той гледа мачле и си мисли,че аз пържа кюфтета.
Извадих телефончето и набързо натраках: "Ще те скъсам!". Отдолу поставих символ човече със сърце. Да не реши,че му правя скандал. Пратих му го. Зачаках. Никаква реакция. Може би се дължи на съдържанието - какво му е мръсното на "Ша та скъсам?" Или пък е изненадан, все пак не си говорим за нещо повече от "ти хвърли боклука, а аз ще измия чиниите" от три месеца...
Събрах малко повече смелост и написах: "Познай с какво съм облечена в този момент?" Пратих го много доволна. Въобще не си дадох сметка, че съм по анцуг с престилка, щото нали щях да пържа кюфтета. След малко Принцът влезе. Погледна ме много объркан и каза: "Защо не го кажеш направо, ми ме побъркваш с нек'ви есемеси? Забравих да извадя прането от пералнята, да. И да ме късаш, и да ме псуваш, ще си ходиш по анцуг, докато не изсъхне. Сега ме остави да гледам мач..." И тресна вратата.
...... Егати недоразумението!
Реших, че първа точка явно е за начинаещи влюбени, а ние като стара двойка трябва да минем към точка Б. Може би, ако направя стриптийз, ще разбере какво съм имала предвид? Отварям врата и с най-игривия си гласец се провиквам: "Котьоооооооооооооо!" В отговор: бурен мъжки смях. Принцът пристига на секундата, лицето му е тъмночервено.
"Колко пъти съм ти казал да не ме наричаш така пред приятелите ми", изръмжава той, а от очите му се вижда само бялото. Аз обаче имам план и не се поддавам на провокации.
Дръпвам го в кухнята, затварям вратата, пускам радиото, щото само то ми е подръка и със замах развързвам престилката.
Завъртам я над главата си, като го-го гърла сутиен, и по съвета на списанията сластно поклащам бедра. Или поне така си мисля. Макар че не съм танцувала отдавна и движенията ми са малко резки и неритмични. В този момент незнайно защо "Хоризонт" пуска "Калинка, калинка мая" в изпълнение на хора на руския флот. Не ми помага много, но не се предавам и упорито си се поклащам...
Котьото е за момент сащисан, а после цветът на лицето му изведнъж преминава към тъмно лилав. Не, това не е страст, минава ми през ума. А той с фалцет потвърждава опасението ми: "Какво искаш, БЕ? Един път и аз да гледам мач и ти скандали ми правиш! Кво я махаш тая престилка като Самарското знаме, да не съм те карал аз да пържиш кюфтета?!?" След което се обръща, тряска вратата и след малко чувам как всички момчета се изнизват от нас на бегом, явно за да гледат второто полувреме някъде другаде.
......Егати провала!
Явно трябва да подходя към проблема из основи. Зачитам се в тайните на точките по женското тяло. Понеже математиката ми е трудна, вземам един флумастер и линийка, че да ги намирам по-лесно. Свалям анцуга и съвестно започвам да се самоизмервам и да търся тия проклети точки. Над пъпа, под пъпа, север, изток, юг, за по-лесно нанасям по тялото си пунктирана линия, че да не си губя пътя. Задълбочавам се в изчисления, пот се лее от челото ми, а тялото ми постепенно заприличва на бодито на рекордьорка в Гинес по татуировки.
Успоредно с това пробвам и различни пози от статията "Cosmo Кама Сутра - всички телесни плетеници за максимум удоволствие". Сложнички са, ще трябва да ги потренирам поне два месеца. Започвам още отсега. Комбинирам ги със статията
"Направи го в сателитната чиния на съседа - секс на необичайни места".
Нямаме сателит, оглеждам се за нещо, което да го замести... Масата - тривиално, това със секс на масата го знаят и 13-годишните. Пералнята? Опасно е, като включи на центрофуга се разхожда из апартамента, та по-скоро ще се обърне на гоненица, а не на страстен секс... Микровълновата? Тя е бая големичка, от първите поколения още. Ми кой е правил секс върху микровълнова? Или в...?
Отварям вратичката и оглеждам внимателно размера и устойчивостта й. Не мога да преценя, затова навирам глава вътре и....о! По дяволите! Заклещи се. Пробвам да я завъртя и да я извадя. Завъртам я, така че лявото ми ухо сочи на север, пъпът на запад, а двата крака се преплитат. Пазя обаче равновесие. С дясната ръка напипвам в чекмеджето една вилица и се опитвам да я промуша между главата и стеничката на печката, за да се самоизвадя като коркова тапа. Тъпо! Естествено,че не се получава, но не мога да си извадя и вилицата. Дърпам с всички сили, когато чувам едно сащисано: "К'во правиш???"
Явно принцът се е прибрал у дома, без да го чуя. Опитвам се да си представя какво вижда - гол нашарен с флумастер задник, разграфен корем със стрелкички, сочещи към точки A, B, C и G и два крака,чиито пети сочат не накъдето трябва, а бедрата им са си сменили местата. Главата е навряна в микровълновата печка, а от вратата стърчи вилица, която в този момент явно се опитвам да си набуча.
"Мило, недей така, моля те! Аз извиках Гого, той е невролог, нали помниш? Има хапчета, силнички са, ще ти мине от тях. Недей сега за едни кюфтета да го правиш това,моля те. Животът все пак е хубав, нека го доживеем докрай", започва да каканиже Принцът с един такъв тон, с какъвто говорят полицаите по филмите, когато убеждават някой терорист да не се самовзривява.
Аз се опитвам да го прекъсна, обаче с глава в микровълновата се говори трудно. Той не обръща внимание на мученето ми, а продължава: "Ще идеш при майка си да си починеш... Трябва да намалиш малко темпото. Небива да си агресивна към себе си. Ще се запишем заедно на йога. Иди с Красито в Сандански за един уикенд. Или даже за две седмици..."
В този момент чувам, че идва още някой, явно Гого. След краткото му сащисване усещам игла в задника си и после... тъмнина.
Това се случи миналия месец. Оттогава съм тука. Вече ми дават химикалка да пиша, доскоро нямах никакви остри предмети. Обещаха, че ако продължавам да се оправям с това темпо, ще ме изпишат другия понеделник.

ЛОЛА МОНТЕСКЬО

Как звучат литературните заглавия, ако си гладен?

"100 години пастърма"
"Война и пир"
"Синовете на великата печка"
"Птиците увиват сърми"
"Мъжът и мусаката интимно"
"Старецът и мезето"
"Цялото гладно войнство"
"Мадам Боб Вари"
"Много шунка за нищо"
"10 малки крекерчета"
"За пръжките и хората"
"Магьосникът от магданОЗ"
"Повелителят на мусаките"
"Пипи дългото клюбяпче"
"Шницелът на Леонардо"
"Баскервилското вурстче"
"Малката дюнерпродавачка"
"Зелникът на Бриджит Джоунс"
"Брулени Кълнове"
"Патладжанско царство"
"До Чикаго за Клюбяб"