Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Безвремие
+4
stimi
слонIII
Marginal
ARMY
8 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Безвремие
четох, ама се осомрачих.....
е то в тва ми чара.
е то в тва ми чара.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Безвремие
да, то и морето е така - на приливи и отливи.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Безвремие
знам, че има много необятни неща, Папа.
но океан още не съм виждала.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Безвремие
млъкнах. пън съм.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Безвремие
paparazzo написа:четох, ама се осомрачих.....
е то в тва ми чара.
какво така те осомрачва, Папа?
имат си чар тия стари /или "македонски"/ думи.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Безвремие
fluid написа:
знам, че има много необятни неща, Папа.
но океан още не съм виждала.
Покрая си е като море, Флуи. Тихия може да е много тих.
Много риби не са виждали и планината, ама някои, като сьомгата, и се качват, па ако ще да е за последно.
Re: Безвремие
не е съвсем като море. не винаги.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Безвремие
7george написа:
Много риби не са виждали и планината, ама някои, като сьомгата, и се качват, па ако ще да е за последно.
Важен е мотивът, Джордж, движещата сила.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Безвремие
МИЛЕН РАДЕВ:
Пак е жарко лято, пак е годишнина от клането в Сребреница. То се извърши на има, няма два часа път от нашата граница, докато у нас се ядеше (и яде!) сръбска скара, слушаше се (и се слуша!) сръбска чалга и изобщо като цяло се протягахме по диваните и си веехме за хлад...
Срам за всички ни, живели безучастно по същото време!
Този текст е посветен на Сараево. Трагедията беше за цяла Босна...
Краткият док. филм, който съм имбедвал вътре на полско-английския режисьор Павликовски е уникален и отдавна недостъпен. Изчезнал е от всички архиви даже. YouTube го трие безмилостно, когато се качи. Това е отскорошен нов опит за публикуване.
Който си го архивира е в предимство. Такива кадри на Младич, Караджич и преди всичко на руския "голям опозиционен писател" Лимонов как стреля със снайпер по жителите на Сараево няма никъде и никога да видите!
http://de-zorata.de/blog/2012/04/09/29-godini-sarajevo/
Пак е жарко лято, пак е годишнина от клането в Сребреница. То се извърши на има, няма два часа път от нашата граница, докато у нас се ядеше (и яде!) сръбска скара, слушаше се (и се слуша!) сръбска чалга и изобщо като цяло се протягахме по диваните и си веехме за хлад...
Срам за всички ни, живели безучастно по същото време!
Този текст е посветен на Сараево. Трагедията беше за цяла Босна...
Краткият док. филм, който съм имбедвал вътре на полско-английския режисьор Павликовски е уникален и отдавна недостъпен. Изчезнал е от всички архиви даже. YouTube го трие безмилостно, когато се качи. Това е отскорошен нов опит за публикуване.
Който си го архивира е в предимство. Такива кадри на Младич, Караджич и преди всичко на руския "голям опозиционен писател" Лимонов как стреля със снайпер по жителите на Сараево няма никъде и никога да видите!
http://de-zorata.de/blog/2012/04/09/29-godini-sarajevo/
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Безвремие
Бе много не ме фпечатли, та не знам.paparazzo написа:МИЛЕН РАДЕВ:
Пак е жарко лято, пак е годишнина от клането в Сребреница. То се извърши на има, няма два часа път от нашата граница, докато у нас се ядеше (и яде!) сръбска скара, слушаше се (и се слуша!) сръбска чалга и изобщо като цяло се протягахме по диваните и си веехме за хлад...
Срам за всички ни, живели безучастно по същото време!
Този текст е посветен на Сараево. Трагедията беше за цяла Босна...
Краткият док. филм, който съм имбедвал вътре на полско-английския режисьор Павликовски е уникален и отдавна недостъпен. Изчезнал е от всички архиви даже. YouTube го трие безмилостно, когато се качи. Това е отскорошен нов опит за публикуване.
Който си го архивира е в предимство. Такива кадри на Младич, Караджич и преди всичко на руския "голям опозиционен писател" Лимонов как стреля със снайпер по жителите на Сараево няма никъде и никога да видите!
http://de-zorata.de/blog/2012/04/09/29-godini-sarajevo/
Re: Безвремие
"Аз мисля, че религия може да бъде и една възглавница" - кой е способен да изрече такава на пръв поглед абсурдна мисъл и после много простичко и страшно мъдро да я защити? Само един човек - Рангел Вълчанов. Прави го в "Пътешествие между два филма", посветен на самия него.
От този филм с режисьор Коста Биков и оператор Иван Варимезов ще научите важни неща за Рангел: колко е висок, колко тежи, кой номер обувки носи, каква е квадратурата на жилището му, къде си държи телевизора и "фитнеса", къде стоят книгите, които е прочел, и онези, които никога няма да прочете. Ще надникнете дори в аптечката му, пълна с лекарства с изтекъл срок и със сто презерватива, които си дремят там девствени от цяло десетилетие. Рангел ще ви спретне на бърза ръка и едно "Вкусно" - своя си готварски специалитет. И така, както се майтапи със себе си и битовите неща, които го заобикалят, най-ненадейно ще заговори за Вселената, за Господ, за Църквата... После пак ще "свали топката", за да тресне като гръм поредното си велико прозрение: "Човек се ражда сам, умира сам, а през останалото време от живота си се мъчи да докаже, че това не е вярно."
Коста Биков е най-подходящият човек за съавтор на Рангел в такъв филм - защото познава киното му (и въобще киното ни) в детайли и, главното, безумно го обича. И ако трябва с една дума да определя темата на филма, то тя е любов. Любов към самия Рангел - невероятният артист, който признава, че "най-последователното нещо у мен е моята непоследователност". И любовта на Рангел. Любовта му към киното. Любовта към народната песен ("По-въодушевяващо, по-красиво, по-божествено нещо аз за себе си не познавам"). Любовта към димящия, уханен хляб - спомен от детството в онова шопско-космическо село Кривина. Любовта към "голямата вода", която е и визуален символ във филма - морето като път, познание, копнеж... А над всичко, като животворна икона е преклонението на Рангел пред "семейната религия и нейните светци". Когато той заговори за майка си и баща си, за светлите чувства и синовните си грехове, когато чиста усмивка озари лицето му и сълзи оросят очите му - това не е просто голямо кино, а нещо повече...
Коста Биков може да се гордее, че е успял да накара Рангел да свали защитната броня на скептик, с която тръгва в началото, да му повярва, да се разтвори пред него, за да се стигне до изключителен като въздействие финал - един от най-хубавите, които съм гледал, и то не само в документалното ни кино. И в крайна сметка да се получи филм, достоен за гигантската мяра на героя си.
"Човек, когато се сдобие с някоя болест, особено на моите години, трябва да я обича" - казва Рангел.
Нация, която е имала късмета да се сдобие с такъв уникат като него, трябва да го обича. И да го пази. Защото той е най-красивата "болест" на българското кино. Религия.
Борислав Колев
От този филм с режисьор Коста Биков и оператор Иван Варимезов ще научите важни неща за Рангел: колко е висок, колко тежи, кой номер обувки носи, каква е квадратурата на жилището му, къде си държи телевизора и "фитнеса", къде стоят книгите, които е прочел, и онези, които никога няма да прочете. Ще надникнете дори в аптечката му, пълна с лекарства с изтекъл срок и със сто презерватива, които си дремят там девствени от цяло десетилетие. Рангел ще ви спретне на бърза ръка и едно "Вкусно" - своя си готварски специалитет. И така, както се майтапи със себе си и битовите неща, които го заобикалят, най-ненадейно ще заговори за Вселената, за Господ, за Църквата... После пак ще "свали топката", за да тресне като гръм поредното си велико прозрение: "Човек се ражда сам, умира сам, а през останалото време от живота си се мъчи да докаже, че това не е вярно."
Коста Биков е най-подходящият човек за съавтор на Рангел в такъв филм - защото познава киното му (и въобще киното ни) в детайли и, главното, безумно го обича. И ако трябва с една дума да определя темата на филма, то тя е любов. Любов към самия Рангел - невероятният артист, който признава, че "най-последователното нещо у мен е моята непоследователност". И любовта на Рангел. Любовта му към киното. Любовта към народната песен ("По-въодушевяващо, по-красиво, по-божествено нещо аз за себе си не познавам"). Любовта към димящия, уханен хляб - спомен от детството в онова шопско-космическо село Кривина. Любовта към "голямата вода", която е и визуален символ във филма - морето като път, познание, копнеж... А над всичко, като животворна икона е преклонението на Рангел пред "семейната религия и нейните светци". Когато той заговори за майка си и баща си, за светлите чувства и синовните си грехове, когато чиста усмивка озари лицето му и сълзи оросят очите му - това не е просто голямо кино, а нещо повече...
Коста Биков може да се гордее, че е успял да накара Рангел да свали защитната броня на скептик, с която тръгва в началото, да му повярва, да се разтвори пред него, за да се стигне до изключителен като въздействие финал - един от най-хубавите, които съм гледал, и то не само в документалното ни кино. И в крайна сметка да се получи филм, достоен за гигантската мяра на героя си.
"Човек, когато се сдобие с някоя болест, особено на моите години, трябва да я обича" - казва Рангел.
Нация, която е имала късмета да се сдобие с такъв уникат като него, трябва да го обича. И да го пази. Защото той е най-красивата "болест" на българското кино. Религия.
Борислав Колев
???- Гост
Re: Безвремие
хм:
"Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и неочакван край. Има и вълшебни приказки – те са най-хубави, но рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки."
Александър Урумов
български драматург и писател
"Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и неочакван край. Има и вълшебни приказки – те са най-хубави, но рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки."
Александър Урумов
български драматург и писател
wolfie- Гост
Re: Безвремие
Сбогуване с морето
..............................................
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
Валери Петров
..............................................
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.
А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!
Валери Петров
wolfie- Гост
Re: Безвремие
Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
Валери Петров
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
Валери Петров
wolfie- Гост
Re: Безвремие
Зимен Пейзаж
Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.
Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.
Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!
И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,
че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!
Валери Петров
Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.
Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.
Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!
И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,
че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!
Валери Петров
wolfie- Гост
Re: Безвремие
Във връзка с това.
Извадка коментари…из нет-а:
„Валери Петров е две неща: преводачът на Шекспир и един от орденоносците на Първанов.
Точно това е и същественото, и най-най-жалкото! Ако беше някакъв писател-драскач, каквито бяха (и са) 98% от "писателите", ако беше някакъв политик-неграмотник, каквито бяха (и са) 99%, щяхме да махнем с ръка – остави го, комунист! Та дрънка!
А той – интелектуалец, талантлив писател, поет и преводач! Не е да е бил закопчан в соцлагера и да не е видял света. Не е да не е имал възможност да разбере за какво става дума. Тъкмо напротив!...
Е, добре, тогава защо, когато в края на 1989 и началото на 1990 г. целият нормален свят гледаше с надежда към България и смяташе, че и там комунистите ще бъдат изметени, този – интелектуалец, хуманист (такъв е в произведенията си), талант и т.н. – застава рамо до рамо с червените варвари? Рамо до рамо с върховните потисници на свободата (Лилов и пр.), с пряко провеждалите възродителния процес (Джуров и пр.), с кланящия се пред мавзолея на българоубиеца Гошо Тарабата Луканов и т.н., и т.н.!
В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Негови са думите в "произведението" "Народен Съд" : "...СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!..." Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.
Истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България е нямало събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската "Солидарност". Но не забравяйте, че тези народи не са изживяли погроми и кланета, каквито е имало в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия са минали около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт са всявали ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не е мълчал. Слугите на диктатурата от съдилищата са издали хиляди смъртни присъди срещу ръководителите им. Други десетки хиляди от членовете им са били изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече са били тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства са били интернирани, разпиляни и разбити. Стотици хиляди - умъртвени морално, смазани и превърнати в доносници на палачите и инквизиторите си. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният "щит и меч" – ДС – са насаждали още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха.
Няма спор, че Валери Петров е талантлив автор. Но не бива да се забравя лоялността му към комунизма. Негови произведения нямаше да станат публичен факт навремето, ако не беше неговата преданост към комунистическата власт. Да не говорим, че тогава е имало далеч по-силни прояви на критика срещу комунизма и неговите представители – Р.Ралин ("Люти чушки"), също така и лансиран, и накрая пощаден заради вярност към комунизма (минало на ремсист, комунист и пр.).
Защото, например, тъкмо в това лице (Валери Петров), съвсем хипотетично, българите би трябвало да могат да открият своя Хавел. Но не го откриха. Защото Валери Петров не само не е Хавел. Той няма нищо общо дори с добрите комунисти. Валери Петров е един ортодоксален комунист, който през 1990 г. се нареди в редиците на най-ретроградните: рамо до рамо във ВНС с Добри Джуров, Андрей Луканов, Станко Тодоров, поемащия вината с мезета Филип Боков и т.н. И не, защото е комунист. Комунисти са и Имре Наги, Дубчек, Свобода, Франтишек Кригел и т.н.Но днес те – поне това важи с пълна сила за първите четирима – са припознати в държавите си за истински герои, въпреки че са били комунисти!”
„Бившата червена културтрегерска бохема съвсем се оля: "Шекспир, по-добър от самия Шекспир в оригинал..." - и това за преводи, правени не от английски, а от руски.
Всеки път, като някой бивш комуняга, нарочен по времето на соца за "заслужил деятел на културата и изкуството", поради преданоста си към "априлската линия на Партията", гушне чимшира, и се надига някаква истерична жалейка като в гръцка драма.
Омерзен съм.”
„Надявам се Шекспир да му ходатайства пред Свети Петър, защото като обикновен българин смятам, че е по-скоро за другото място.”
Когато някой публикува стихчета за птички и пчелички, винаги имай едно наум кой ги е писал! Четене му е майката, четене! А днес това толкова се улеснява с широкодостъпният интернет.
Извадка коментари…из нет-а:
„Валери Петров е две неща: преводачът на Шекспир и един от орденоносците на Първанов.
Точно това е и същественото, и най-най-жалкото! Ако беше някакъв писател-драскач, каквито бяха (и са) 98% от "писателите", ако беше някакъв политик-неграмотник, каквито бяха (и са) 99%, щяхме да махнем с ръка – остави го, комунист! Та дрънка!
А той – интелектуалец, талантлив писател, поет и преводач! Не е да е бил закопчан в соцлагера и да не е видял света. Не е да не е имал възможност да разбере за какво става дума. Тъкмо напротив!...
Е, добре, тогава защо, когато в края на 1989 и началото на 1990 г. целият нормален свят гледаше с надежда към България и смяташе, че и там комунистите ще бъдат изметени, този – интелектуалец, хуманист (такъв е в произведенията си), талант и т.н. – застава рамо до рамо с червените варвари? Рамо до рамо с върховните потисници на свободата (Лилов и пр.), с пряко провеждалите възродителния процес (Джуров и пр.), с кланящия се пред мавзолея на българоубиеца Гошо Тарабата Луканов и т.н., и т.н.!
В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Негови са думите в "произведението" "Народен Съд" : "...СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!..." Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.
Истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България е нямало събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската "Солидарност". Но не забравяйте, че тези народи не са изживяли погроми и кланета, каквито е имало в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия са минали около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт са всявали ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не е мълчал. Слугите на диктатурата от съдилищата са издали хиляди смъртни присъди срещу ръководителите им. Други десетки хиляди от членовете им са били изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече са били тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства са били интернирани, разпиляни и разбити. Стотици хиляди - умъртвени морално, смазани и превърнати в доносници на палачите и инквизиторите си. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният "щит и меч" – ДС – са насаждали още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха.
Няма спор, че Валери Петров е талантлив автор. Но не бива да се забравя лоялността му към комунизма. Негови произведения нямаше да станат публичен факт навремето, ако не беше неговата преданост към комунистическата власт. Да не говорим, че тогава е имало далеч по-силни прояви на критика срещу комунизма и неговите представители – Р.Ралин ("Люти чушки"), също така и лансиран, и накрая пощаден заради вярност към комунизма (минало на ремсист, комунист и пр.).
Защото, например, тъкмо в това лице (Валери Петров), съвсем хипотетично, българите би трябвало да могат да открият своя Хавел. Но не го откриха. Защото Валери Петров не само не е Хавел. Той няма нищо общо дори с добрите комунисти. Валери Петров е един ортодоксален комунист, който през 1990 г. се нареди в редиците на най-ретроградните: рамо до рамо във ВНС с Добри Джуров, Андрей Луканов, Станко Тодоров, поемащия вината с мезета Филип Боков и т.н. И не, защото е комунист. Комунисти са и Имре Наги, Дубчек, Свобода, Франтишек Кригел и т.н.Но днес те – поне това важи с пълна сила за първите четирима – са припознати в държавите си за истински герои, въпреки че са били комунисти!”
„Бившата червена културтрегерска бохема съвсем се оля: "Шекспир, по-добър от самия Шекспир в оригинал..." - и това за преводи, правени не от английски, а от руски.
Всеки път, като някой бивш комуняга, нарочен по времето на соца за "заслужил деятел на културата и изкуството", поради преданоста си към "априлската линия на Партията", гушне чимшира, и се надига някаква истерична жалейка като в гръцка драма.
Омерзен съм.”
„Надявам се Шекспир да му ходатайства пред Свети Петър, защото като обикновен българин смятам, че е по-скоро за другото място.”
Когато някой публикува стихчета за птички и пчелички, винаги имай едно наум кой ги е писал! Четене му е майката, четене! А днес това толкова се улеснява с широкодостъпният интернет.
...- Гост
Re: Безвремие
... написа:Във връзка с това.
Извадка коментари…из нет-а:
„Валери Петров е две неща: преводачът на Шекспир и един от орденоносците на Първанов.
Точно това е и същественото, и най-най-жалкото! Ако беше някакъв писател-драскач, каквито бяха (и са) 98% от "писателите", ако беше някакъв политик-неграмотник, каквито бяха (и са) 99%, щяхме да махнем с ръка – остави го, комунист! Та дрънка!
А той – интелектуалец, талантлив писател, поет и преводач! Не е да е бил закопчан в соцлагера и да не е видял света. Не е да не е имал възможност да разбере за какво става дума. Тъкмо напротив!...
Е, добре, тогава защо, когато в края на 1989 и началото на 1990 г. целият нормален свят гледаше с надежда към България и смяташе, че и там комунистите ще бъдат изметени, този – интелектуалец, хуманист (такъв е в произведенията си), талант и т.н. – застава рамо до рамо с червените варвари? Рамо до рамо с върховните потисници на свободата (Лилов и пр.), с пряко провеждалите възродителния процес (Джуров и пр.), с кланящия се пред мавзолея на българоубиеца Гошо Тарабата Луканов и т.н., и т.н.!
В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Негови са думите в "произведението" "Народен Съд" : "...СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!..." Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.
Истини по-страшни от лъжата. Вярно е, че в България е нямало събития като унгарските през 1956 г., чехословашките от 1968 г., германският 17 юни 1953 г. или полската "Солидарност". Но не забравяйте, че тези народи не са изживяли погроми и кланета, каквито е имало в България през 1944 – 1948 г. и след това до 1989 г. Десетки концлагери и затвори, през които при нечовешки условия са минали около 180-200 хиляди български граждани. Чрез тях извергите на комунистическата власт са всявали ужас сред българското общество в течение на 45 години. Въпреки това българският народ не е мълчал. Слугите на диктатурата от съдилищата са издали хиляди смъртни присъди срещу ръководителите им. Други десетки хиляди от членовете им са били изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече са били тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства са били интернирани, разпиляни и разбити. Стотици хиляди - умъртвени морално, смазани и превърнати в доносници на палачите и инквизиторите си. Страхът от насилията и шпионството продължава и опустошените души ще продължават да предават този страх на поколенията. Диктатурата на БКП и нейният "щит и меч" – ДС – са насаждали още от детската възраст подлостта, предателствата, доносничеството, безнравствеността, лъжата и измамата, двуличието и безсрамието. Комунистите не искаха свободни и чисти хора. Те имаха нужда от безгръбначни приспособенци и ги създадоха.
Няма спор, че Валери Петров е талантлив автор. Но не бива да се забравя лоялността му към комунизма. Негови произведения нямаше да станат публичен факт навремето, ако не беше неговата преданост към комунистическата власт. Да не говорим, че тогава е имало далеч по-силни прояви на критика срещу комунизма и неговите представители – Р.Ралин ("Люти чушки"), също така и лансиран, и накрая пощаден заради вярност към комунизма (минало на ремсист, комунист и пр.).
Защото, например, тъкмо в това лице (Валери Петров), съвсем хипотетично, българите би трябвало да могат да открият своя Хавел. Но не го откриха. Защото Валери Петров не само не е Хавел. Той няма нищо общо дори с добрите комунисти. Валери Петров е един ортодоксален комунист, който през 1990 г. се нареди в редиците на най-ретроградните: рамо до рамо във ВНС с Добри Джуров, Андрей Луканов, Станко Тодоров, поемащия вината с мезета Филип Боков и т.н. И не, защото е комунист. Комунисти са и Имре Наги, Дубчек, Свобода, Франтишек Кригел и т.н.Но днес те – поне това важи с пълна сила за първите четирима – са припознати в държавите си за истински герои, въпреки че са били комунисти!”
„Бившата червена културтрегерска бохема съвсем се оля: "Шекспир, по-добър от самия Шекспир в оригинал..." - и това за преводи, правени не от английски, а от руски.
Всеки път, като някой бивш комуняга, нарочен по времето на соца за "заслужил деятел на културата и изкуството", поради преданоста си към "априлската линия на Партията", гушне чимшира, и се надига някаква истерична жалейка като в гръцка драма.
Омерзен съм.”
„Надявам се Шекспир да му ходатайства пред Свети Петър, защото като обикновен българин смятам, че е по-скоро за другото място.”
Когато някой публикува стихчета за птички и пчелички, винаги имай едно наум кой ги е писал! Четене му е майката, четене! А днес това толкова се улеснява с широкодостъпният интернет.
Важи, но нали все пак е починал та лека му пръст.
Иначе и ф Канада има много такива натегачи, безгръбначни, доносчици и не знам си още кви от същия род, но тук работят за феминистките ;-).
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря 27 Мар 2024, 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman