Най дългия електронен роман !!!

Днес Ибан от руси се събуди с смесени чувства.Първо от както не се къпеше спеше като къпан и второ днес беше денят му за преглед на простатата.От както се беше усамотил с мастурбиращия си чичо в кухнята,незнайно защо тези прегледи му доставяха удоволсвие и вътрешно удовлетворение.
Ибан стана чевръсто и отиде в банята.Заради ревматизма в колената доктора му беше казал да не стои на влажно и от тогава Ибан не се къпеше и миеше дори,въпреки че не можеше да си обясни защо котката му го напусна и защо съседите му се запасяваха с противогази.
Тази сутрин той се позачуди какво да облече-дали цикламената тениска с рязаните ръкави,че да му се вижда татуировката на бодлива тел по бицепса или ризата от пясъчна коприна,накоято щеше да навие ръкавите за да се забелязва новата му татуировка иероглифи от вътрешната страна на предмишницата,която беше преписъл от менюто на китайски ресторант в Сопот.Накрая се реши да си сложи новата блузка с огромния надпис D&G отпред,а отзад-SEX INSTRUCTOR.Сложи дънките с пайети и ги смъкна леко надолу да му се виждат боксерите производсво на фирма-Братя Опулеви-Каспичан.Дълго се двоумя какво ще отива на белите хавлиени чорапи-дали мрежестите обувки,спомен от Доларама или дебелите виетнамски джапанки купени от Илиянци по време на голямата криза.Накрая се спря на еспадрилите с двойна подметка,погледна се в огледалото,изчисти си ухото с най-големия ключ от връзката и като си тананикаше рефрена на песента-Ах,колко съм прост се запъти към дългоочакваната среща с доктора с колемите пръсти.
По това време на 10 000 км по-назапад в едно прашно селце,чертожничката Стойна се стремеше да подобри световния рекорд по целуид.Понеже и оставаше още съвсем малко Стойна се беше оттала на алкохолизъм,като пиеше Абсолют и гасеше с Смирноф,което помагаше за растежа на трите косъма върху носа и.

Фильо блажено се облегна назад и се замисли за дългия път изминат до сегашния връх - завеждащ международните комуникации на фирмата. Кой би помислил, преди 15 години, че сополивия тъпанар от съседния Сопотски двор сега ще кара Мустанг. Е мустанга беше '86, но пък то след туй не правеха толкоз хубави вече. Сети се с вълнение как зе сегашната си работа. Би всички кандидати, като залепи с език 76 плика за една минута. Би даже и машината по сгъване. Стана му топло като се сети, че всяка сутрин всички му благодарят, като си взимат пощата, щото ясно разбират, че без него нема поща и нема нищо изобщо. той е връзката на фирмата със света. Толкоз е добър, че от време на време помага на момата на ксерокса. И то без да има обучение за това. Просто щото е умен и работлив.
"Така просперира тази страна!", мислеше си Фильо, "Щото имат успех умните и работливите, като мен!"
Бедни Фильо! Що не остана научен сътрудник, към завод 10!

В Грамада беше на мода яденето на пържоли.
Повечето от имигрантите в Грамада бяха дошли най вече, за да могат да ядат повече пържоли.
Се пак, тия които искаха да ядат най много пържоли, бяха отишли в Патриотия.
В Патриотия се ядяха много повече пържоли и там беше супер за хората които са в началните си прераждания - тия които се още не знаеха, че не може да ти стане гот след като ядеш много пържоли, а трабва да си гот, за да почнеш да ядеш толкова пържоли, колкото ти се полагат от Баш Баровеца ...
Изключение правеха ядячите на пържоли от мъжки произход чиито жени бяха сред най-несигурните, тъй като във френската част на Грамада, "жената" се уважаваше толкова много, колкото никаде другаде по сфета.
Динозавристките и динозавристите бяха обещали на сички представителки на силния пол, че ще ги подържат ф сичко и до края квото и ще да стане.
Тва вършеше работа на сички.
1. На динозавристките щото си правеха густо мъчейки мъжете които не бяха тръгнали по пътя към "сфетлото бъдеще" и не градяха "новия строй".
2. На динозавристите щото градяха кариера на изключително послушни и "добронамерени" динозавристи.
3. И не на последно място, на мъжете, не динозавристи, щото си намираха някоя и друга по нормална жена ...
С две думи: идеалната система.
Е, от време на време някой и друг човек или преструващ се динозаврист не издържаше и сфиткаше динозавристката и/или малките динозавристчета и евентуално себе си, ма тва бяха подробности и разбира се, цялата вина за случилото се отиваше върху него.

Следва ...

Август Доброплодни излезе спокойно на верандата и се протегна щастливо, прозявайки се. Почеса се, докъдето се стигаше отзад. Изпъна ръце нагоре, вдишвайки шумно от утринния хлад. Огледа доволно своето и съседските владения. Очертаваше се спокоен и безветрен ден. Беше изскубнал интернета от таблото и изключил мобилните и жичния телефон. Само от банята се чуваше пличкането от душа на жена му. Сипа си огромна чаша оранжев сок от моркови и разпъна дъската за шах...

(Очаквайте продължение...)

Рещих да понапиша два-три реда и за родната страна на Юли Гецоф - Чудесия ...
Чудесия беше малка и китна държава на Балканския полумесец.
Та се славеше с хубавата си природа, работливото си население и лошата карма.
От столетия Чудесия не можеше да флезне ф далавера, незнайно защо.
Някои експерти твърдяха, че това е щото ф еди кой си век, след перестройка ф религията, българите били скапали богомилите.
Богомилите били супер пичове, ма не били "политически коректни".
За тва били изсфиткани яко.
Докато ги сфиткали обаче, те зели че прокълнали Чудесия.
Версията ме кефи, и моля, ако има някой който да има желание да я оспори, да заповяда ф определения за тва под-форум.
Юли много често се замисляше, че най вероятно наследство от тая епоха е и характера на съвремения българин.
След положителните черти на българина като гостоприемство, трудолюбие, акълийство и любознателност, се редяха и отрицателните като: подмолничество, клюкарство, подлост, и на първо място-завист.
Та, Юли беше забелязал пренасяне на много от качествата и недостатъците на сънародниците си от Чудесия ф Грамада.
1 от любимите занимания на тия хора беше, да се получава информация за сички и от там нататък да се правят профили и далаверски планове протиф еди кой си.
Ако имаше пържолова далавера гот, ако не, то и моралното задоволяване от тормозенето на ближния, пак си беше далавера.
Информация се получаваше най често с брошури, най лесни и бързи бяха за четене.
Е, някои от по висше-стоящите чудесяци ф Грамада имаха привилегията да четят и книги, дори и да променят съдържанието им, но за тва се искаха дълги години четене и писане на брошури.
Имаше и такива, които обичаха специализирана литература, но повечето от тях четяха книги с черна подвързия, тва беше щото бяха още много малки и не знаеха кво пише ф последния том от поредицата.
Сички те бяха млади души, чак след кат се преродяха към последните си животи, вече не ги кефеха книгите с черни подвързии и даже като видеха такава книга и незнайно защо им се придрайфваше .
Юли от своя страна не обичаше много много да чете брошури и книги, той имаше няколко енциклопедии, а от време на време се гмуркаше и ф най-голямата книга - "Далаверуда", процес много дълъг и сложен, но който му вършеше голяма работа както на него, така и на тия които четяха брошурите и книгите за него.
Някои от любителите на литература, дори и ползваха и променяха съдържанието на книгите и брошурите за своя облага, но това не го знаеха библиотекарите, те бяха заети с много по важни издателски дела и не им се занимаваше с проверки ...
Та, Юли след десетилетия четене на Далаверуда, беше предсказал, че Грамада ше бъде Чудесия и Чудесия ше бъде Грамада, па ше видиме.
Продължава ...

Та Юли от десетилетия насам обаждаше на сички около него, че Грамада ще бъде Чудесия и Чудесия ще бъде Грамада, но никой не искаше да чуе за тва, та камо ли да повярва ...
Е, напоследък министър-председателя на Грамада даде разрешение на професионалните слушалки да слушат който, когато и където поискат и то без много да се церемонят.
Та, приятен път Грамада към това от което идва Чудесия и знай, че имаш много много обучени и обиграни кадри в слушателската професия идващи от Чудесия и останалите страни от "зоната на здрача" и можеш спокойно да ползваш тяхните услуги (срещу заплащане разбира се).

Лек път по пътя към "светлото бъдеще" ;-).

Начи.
С тоя лаф искам да направя по подробно сравнение между държавите Чудесия и Грамада.
Както вече съм споменавал, Грамада ше бъде Чудесия и Чудесия ше бъде Грамада.
Една от най ярките прилики между двете държави е, подмолните далаверки.
Точно подмолното което беше процъфтяло ф Чудесия след настъпването на хубавия строй наречен "комунизъм", се практикуваше се повече и повече ф Грамада.
Що ли беше така, не се знаеше.
Аз имам някво съмнение, че динозавризма има пръст ф тая работа, но тва са смо мои предположения.
Но, факт си остава, че подмолното беше супер далавера.
Ето кво се постигаше с него общо зето.
1. Скапваше се някой, като зад гърба му се лееха кви ли не тиняци по негоф адрес, демек имаше "морално" задоволство от сичко тва.
2. Можеше да има и далавера, тъй като, като скапеме някой, ше се издигнеме ф очите на еди кой си.
3. Можеше да има и някоя и друга пържола, но ако не, поне накоя и друга услуга от някой слушател който обича да слуша боклуци за някой който не присъства на разговора.
Сичко тва вървеше много фъф Френбек - френско говорящата провинция на Грамада.
Колко хубава система на докладване и разплащане за тва съществуваше, голем кеф.
С един кършум - два заека.
Хем имаше пържоли, хем некой се скапваше зад гърба му, хем си правехме кефа, хем градяхме кариера на добри докладвачи.
Каква хармония ф природата.
Толкова дълго хората са си мечтали да си го направят както беше ф Чудесия преди перестройката и ето ти изведнъж - Грамада, готова да изслуша всичката тиня която се лее за някой, та дори и да даде някоя и дуга пържола за тва.
За сега толко.
А, да не забравя, ако някой някъде из тоя текст се познае, моля да заповяда и да обади лаф, може да усъвършенстваме конспирационната система на Грамада.

Marginal написа:Юли Гецов се изтегна на своя плетен фотьоил и въздъхна.
Въпреки, че беше баш главатаря на Малъкмек и имаше десетки милиарди в наличност, напоследък той много се адосваше, че не може да разреши един макар и на пръф поглед елементарен проблем.
Касаеше се за "насочване на емоциите към спящи хора" ...
Много отдавна беше усъвършенствувал влиянието си върху субекти в будно състояние, това му беше вече почти безинтересно.
Да не говорим, за масовото влияние върху раята чрез ползване на продуктите на Малъкмек и най вече, на тези от сюитата "Малъкмек Офис" ...
Той, в действителност не беше открил кой знай какво, просто беше префасонирал подсъзнателното стимулиране познато още от 50-те години под формата на изключително бързо мигащ текст на екрана на кино филм или друго видео предаване, които биват възприети само от подсъзнанието и които се набиват неусетно в него и променят начина на мислене на индивида.
Всеки който ползва Офиса на Малъкмек, е потенциална жертва на подобно внушение, а ползващите въпросния Офис са безкрайно много.
Много малко са ония, които са решили да се съпротивляват и ползват Офиса на конк–уренцията, макар и безплатен и според някои потребители, по - лесен и привлекателен за ползване.
Ползвайки Офиса на Малъкмек, потребителите биват обучавани на послушание, изпълнение на заповедите идващи "отгоре", независимо колко идиотски и нелогични са те, подтискане към плащане на всички сметки представени от "системата" и прочее.
Юли отдавна беше започнал да се интересува от предаването на заповеди по много по универсален начин, а имено, само чрез мисълта.
Той беше разбрал със сигурност, че явления като телепатията, телекинеза и всички останали парапсихологични явления са действителни и могат да влияят на повечето от околните.
Покрай парапсихологията Юли се зае да практикува и Йога, тъй като откри много общи черти между двете.
Не му беше въобще трудно да прави това, тъй като беше от еврейски произход и в кръвта му все още течеше енергията на Кабала ...
Той само добави знания от други науки, философии, практики и хора.
Не на последно място беше и квантовата механика (физика) разработена (и умишлено недоразработена) от великия Алберт Айнщайн ...
Та, Юли отдавна умееше да влияе на настроението, разположението и начина на мислене на хората.
Достатъчно беше да има някаква връзка с тях, била тя телефонна, пряка (лице срещу лице) или дори и само виртуална (по интернет) ...
Без пряка връзка ставаше също, но изискваше повече концентрация и енергия.
Повечето от хората върху които беше практикувал, не разбираха защо така изведнъж почваха да се чувстват по някакъв особен начин (точно такъв какъвто Юли избираше за тях и им предаваше), но благодарение на материалистичното възпитание с което бяха закърмени, отдаваха това на случайността.
А и колко ли и бяха хората които имаха толкова много свободно време колкото него, за да може да се задълбочат върху защото на тоя въпрос?
Единици бяха тези, които знаеха какъв процес протича в момента на връзката, дори имаше и такива които практикуваха както самия него, в такъв случай при среща двете страни се усмихваха и прекратяваха започнатия процес.
Той знаеше, че обикновения човек ползва максимум 10% от способностите на мозъка си и че той беше успял да достигне значително много по висока степен на концентрация, необходима за практикуване на гореспоменатите парапсихологични практики.
Това което го притесняваше е, че въпреки че теоретично би трябвало да е много по лесно това да се постигне в състояние на сън на индивида (тогава вълните между двете полукълба на мозъка са едни от най - ниските), той не успяваше да направи това, точно в това състояние на отсрешното лице.
Вече почти се беше отчаял и отказал, когато му дойде на ум да отиде при маг за съвет.
Никога до тогава не му беше минавала тази мисъл през ума.
Все пак, това не беше най спешното за момента и той реши да насочи мислите си в друга посока.

Мислейки по въпроса, той стигна до поредица интерресни заключения.
************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************Вътрешната политика най вече е, да се развалят семейства, изгодно е предимно за рептилите и динозавристите.
Основна храна са пържолите и ф тях се добавят еди кви си добафки от които хората придобиват много странен вид и имат много странни мисли и действия.
Като че ли, някой ги контролира отгоре.
Паричната единица е "пържолката".
5 пържолки правят една пържола, а голямата пържола е равна на 1 000 пържолки.
На власт са динозавристите, раса която се е появила в края на седемдесете години на миналия век и която сега притежава държавата.
Не напълно фсе пак, защото си дели властта с "патриотите" и рептилите.
Патриотите са раса която е част от властта от скоро (по малко от две десетилетия) и искрено вярват в делото на патриотизма.
Преди това се е казвала по друг начин.
Лично Юли има много приятели патриотчета, фсичките от които са станали такива, след като са нагазили лука и им се е наложило да подпишат, че никога повече няма да лъжат патриотите и ще изпълняват всичките им задачи безпристрастно.
Много ги е страх от големите патриоти и освен това, вършат работата си с кеф, нали все пак се касае да се натопи някой, какво по гот от това да се съчетае "полезното" с "приятното"?
Юли даже имаше дълги години хазайка патриотка, но ф следствие на неправилно изпълнение на патриотичния дълг тя почина Бог да я прости.
Беше много добра жена.
А, да не забравя, патриотчетата не работят безплатно, те или ядат пържоли за свършената от тях "работа" или получават услуга в замяна.
Освен това, Юли имаше много дебело досие (профил) в Грамада, досие съдадено разбира се от добронамерените патриотчета които го "познават".
Та, Юли се вместваше много трудно в тая система създадена от рептили, динозавристи и патриоти.
Той самия принадлежеше на друга раса, много рядка и отличаваща се най вече с това, че ядеше само толкова пържоли колкото му се яде и не обичаше да гледа ф чинията на другите.
Две характерни черти които го изключваха автоматически от ранговете на горе-споменатите преобладаващи раси.
************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Да се върнем сега на Юли.
Напоследък, той почна работа, но се оказа, че работодателя му бил рептил.
Плащаше му с пари ф брой и се надяваше, да не ги обяви пред данъчните служби и по тоя начин да го скапе.
Юли па от своя страна, обяви въпросните доходи и това имаше за последствие да изкара работодателя му извън нерви и да почне да тормози Юли.

Следва ...

Начи, след определен период на неядене на пържоли щото нямаше кой да ги изпържи, Юли се видя принуден да поокастри горния техт ...

Фребек е френско говорящата провинция ф Грамада.

По територия е бая колкото трийсе Чудесии.
Тя се характеризира с наличието на много реки и езера и сравнително равнинния си релеф.
Лятото е горещо и влажно, а зимата-влажна и студена.
Хората са дружелюбни и гостоприемни, както и любопитни относно чуждите култури и не само те.
Общо зето, най голямата далавера фъф Фребек е, да успееш да накараш някой да каже или направи нещо ф момента.
Супер далавера е например, децата ф училището да продават шоколад събирайки пари за еди кво си дело.
Далавера, но се пак, за да се продаде шоколада, някой трябва да бъде омаян на момента.
Тва в доброто старо време се казваше - малък хипноз и е бъркане ф подсъзнанието на околните и ф тоя случай с цел собствена облага и по принцип е не-етично и до определена степен дори не-морално.
От тая традиция на омайване, са се издължили две далаверки.
1. Квото кажеш (независимо на кого, най далавера е като го кажеш на някой "приятел") има сила на закон и ти го фписват ф досието (тук искам да фметна че има много патриотчета и динозавристи които така са се специализирали в изтръгването на "признания", че ако си някой по-лут като Стими например, би си признал и нещо което никога не си правил, само и само да видиш кво ше стане после ;-) ).
2. Насякъде квото купиш (осфен бельото и подобни разбира се), можеш да го върнеш и да ти върнат парите които си дал.
Логиката е, че фъф Фребек жените казват кой, кога и къде ше кара влака и сички знаеме, че те обичат да си променят мнението през 5 минути.
Освен тва, що да не върнеш нещо което са ти продали с омайване (по-горе споменатата практика).
Та, относно омайвачите, те бяха възпитани така още от малки и бяха достигнали върховно умение на омайване.
Ех, къф кеф като омаяш некой, и после изядеш далавера от системата, кой като нас?
Голема далавера е, да си омайвач, особено фъф Фребек.
Имаше няква "логика" ф сичко тва се пак де: докато скапваш околните, на никого не му идваше на акъл да се занимава с тебе и с тинята която забъркваш.
Къф кеф, пак бехме хитри :-).

Е, с течение на времето и минаването на годинитв и десетилетията, си губиш сичките приятели и почват (като по чудо) да ти се случват редица неприятни, и дори с ужасно тежки последствия случки, ма тва са подробности.
Важното е, че си успял да преебеш накой и друг приятел и си го свалил по-ниско (най вече ф твойто въображение), къф кеф, кво яко морално задоволство :-).

Ех Фребек, Фребек ...

Юли си беше определил ден за медитация и съзерцание точно днес.
Шарейки с разсеян поглед из Далаверудата, той попадна на главата касаеща усмифката.
Той смътно си спомняше за кво ставаше въпрос там, и като по "случайност" си спомни за случилото се фчера.

Прибирайки се от купона с приятели (Юли и приятелите му излизаха от време на време да погледат танцуващи голи каки, за да се почуфстват мъже, тва разбира се се пазеше ф тайна от жените, щото иначе те щяха веднага да се изплашат, че мъжете им ше си намерят некоя по завързана от тях кака и ше ги изоставят, и въпреки натиска който ше гризнат мъжете им от така добре смазаната система, те можеше да загубят някоя и друга милиардна пържола), Юли забеляза, че щерка му прави "кибер-фък" с некъф коч.
Тя разбира се, се скри мигновено кат видя баща си да флиза, ма тия не минаваха на стари кримки кат Юлката, нали се пак той ги беше измислил тия забавления (поне в тоя им вид - кибернетичния) ...
Юли много се притесни и загрижи, още повече, че не знаеше на колко календара е оня от другата страна на клафиатурата.
А и защото, щерка му беше току-що навършила пълнолете, миналата седмица отпразнува 35 годишнината си.
Юли се пак насъбра сили и реши да се направи на афторитетен баща, мъж и главатар на семейството и и състави 2-3 изречения ...
Щерка му обаче веднага му скочи и го нацели с въпроса: "Пръдна ли, или така си миришеш?"
Юли позеленя, но се опита да запази самообладание, се пак той беше само главата на семейството и единствената му роля беше да си цака за това удоволствие и ако от време на време му се отдаде случай, да изтормози некой негоф приател, изтривайки усмифката от лицето му, че не се знае кога щеше пак да му се отдаде подобен случай.
Благодарение на богатия си опит и зрелостта, той почти успя да се овладее, но като резултат от случилото се, Юли остана без усмифка през останалата част на деня, та чак и до нощта.
Та, четейки за усмифката, Юли се сети, че тя е най голямата далавера.
Не напразно когато решаха"хубавите" хора да скапят некой, (и съответно ако бяха енергийни вампири, да му / и изпият енергията), първото нещо на което ги бяха научили още по хубавите хора, беше да скапят усмифката на другия, после сичко останало беше лесно и ставаше почти като по самосебе си.
Тогава Юли се усмихна с една широка усмифка и прости сичко на сички сещайки се за третия закон на Нютън.
Къф кеф, ква далавера, живей и давай на останалите живот (както обаждаха английско - говорящите, които имаша супер лаф за секо 1 обстоятелстфо) ...
Обеща си, да не позволява на никой повече да му открадва усмифката.

Така и свърши днешната медитациа и съзерцание на Юлката върху усмифката .

Юли се изтегна на фотьойла и се замисли.
Беше много заинтригуван от това което му разказа един чудесио-грамадец относно това което се е случило на него и семейството му в Грамада.
Той беше се свързал с Юли, тъй като искаше да сподели това което му тежеше на сърцето с някой влиятелен и богат човек.
Почна разказа, как те били хорица от село чиято единствена мечта била, да се установят в нормална държава и да забравят тинята от която са избягали.
УВИ, явно човек не може да избяга от съдбата си.
Странчо (нека така наричаме човека за сега), почнал да разправя как още преди пристигането си е имал информация как, къде, какво, що и подобни.
Най важното - квартирата била уредена от някакъв чудесиец който бил "спец" по намиране на далаверски квартири в Грамада.
От начало всичко вървело добре, Странчо си намерил работа на черно по стар Фребекарски обичай, жена му почнала да ходи на училише да научи Фребекарски, а детенцето - момиченце на 5 години си стоело в къщи и поигравало от време на време навън.
Не щеш ли обаче, един ден в работата на Странчо му направило фпечатление, че това което са си говорили с жена си, му го повтарят в работата.
Странчо бил много чувствителен и взел, че се депресирал.
Не можел да си обясни, как е възпожно да говориш нещо в къщи, на затворени врати и по късно да ти го пофтарят същото на 17 киломерта по далече.
Тук обаче, Юли като старо куче му казал, че в Грамада има политика да се подслушват новодошлите имигранти (както и тези които са имали проблеми с властта) и по този начин, да се оставят само тези които са "благонадеждни".
На останалите им се е намирало начин да се разкарат, кой по Патриотия, кой по Южна Патриотия и т.н.
Тук да фметнеме, че освен разговора който станал достояние на сички, същото се случило и със сексуалния живот на семейството.
За отбелязване е, че Сичка (жената на Странчо) била много палава в леглото и с малко по особени вкусове относно тва кой кво прави в него.
И как се разбира сичко тва?
Един слънчеф ден, Сичка излезла до магазина да напазарува и там гледа срещу нея, един юнак държи насочена към долната и част краставица и се подхилква.
Сичка веднага се изчервила и се фтурнала обратно към дома си, даже забравила да напазарува.
Обсъдили случилото се със Странчо и той се замаял щото знаел, че Сичка много обичала краставиците ф леглото.
На това место ф разговора се намесил Юли и обадил, че бидейки в горните слоеве на висшето общество ф Фребек, той имал сфедения за висшестоящи лица, които се интересуват от сексуалните преживявания на раята, та дори и такива които си позволяват да си поиграят малко ...
Също така добавил, че сичко почвало с подслушване и шпиониране през прозорците или със скрита камера.
Как ставало това?
Ми просто тия които уреждали жилищата, тъй като били платени от правителството и знаели сичко за сички, от време на време си позволявали да фкарат по някоя и друга субстанция в напитките и/или храната на раята и после цяла нощ - купон :-).
Ех, колко хитро измислено било сичко.
Ако обаче някога някъде някой се е съпротивел или разколлюбяел и не искал да сътрудничи, веднага му се изкарвали снимкии и видеа на това което "той/тя" били правили и по тоя начин бил изнудвани.
Освен това, сичките кожи които били документирани, били продавани изключително скъпо щото имали две стойности:
1. Като кожи.
2. Като материал за изнудване.
Но, да се върнеме към конкретния пример със Сичка и Странчо.
Сичка, след случилото се спряла да яде краставици, та дори и да ходи да пазарува, а за секс дори и дума не ставало.
Почнала да ходи на психолог и всичко си тръгнало почти по нормалния начин на развитие.
Тайниците (извършителите на гореспоменатите престъпления) от своя страна, много се кефели като скапвали живота на хората.
Даже един от тях, ф конкретния случай му се приискало да прасне и Нища (щерката на Сичка и Странчо), бил и дигнал мерника много отдавна, но го спряло единствено факта, че можело един ден да се разбере сичко тва.
Хем стинки правели, хем тормозели и съсипвали хората, хрм купон - съвършеното блаженство.
За свойто спокойствие не се юркали много много, щото имали як гръб ф правителството.
Заинтересуваните хора били 100% сигурни тъй като от стабилността на тая машина зависела и техните свобода, финанси и благосъстояние.
Юли се замисли и се сети, че познава много хора минали по този път и изстрадали, но никога не посмя да се намеси за когото или за каквото и да било, знаейки силата, тъпотията и безнадежността на тайниците.
Той се успокояваше вярвайки, че един де сичко щеше да излезе на яве, но само след като най яките тайници се измъкнеха там, където никой никога нямаше да може да ги издири и докара за съд.ю, или щяха да изпомрат от старост.
Освен тва, тия като Сичка щяха най вероятно да почнат да ползват краставиците по другия начин и щяха да ги изкарат, че са били любители краставиците още от ранния пубертет.
Ех Грамада, Грамада ...

Начи, след последното напиване с хъшовете ф резиденцията на Гн. Юли Гецоф, се случи следното ...

Към края на неделната кьор-софра и обсъждане на политиката и постанофките ф Грамада, един от гостите от дума на лаф, зе че си призна, че било супер далавера да си слушалка ф тази феликолепна страна.
Юли знаеше че това е далавера още от Чудесия където беше специализирал слушателстфо, ма се оказа, че както повечето постанофки, далаверата ф Грамада е бая бая по яка.
От дума на лаф, слушалката се пофали как системата била много добре смазана.
Първо, хем си цакали ф брой, хем (тъй като слушалката бил от тия на които мозъка им изфърчал от време на време) като съгрешел нещо и му било прощавано от системата.
Прощавано, но не на квато и да е цена.
Колкото по яка била палафщината на слушалката, толкова по-яко трябвало тя да "работи" за да изкупи греха си.
Тук да фметнеме, че главатарите на слушалката ф повечето случаи били млади, амбициозни и кариеристи куки, които нямали друг по бърз начин за издигане, осфен да стъпват по гърба на раята.
Пофали се и как след последното му насиране, толкова си дал газ, че почнал да насърчава приятеля си (който току що бил решил да тръгне по правия път) да краде, та дори и си поизмислил относно тва което донасял.
Нали се пак сичко тва е скрито-покрито и то най вече за тоя който го слушат, що па не?
Иначе, ако се разбере, слушалката ше изгори и нямя никой повече да и говори, та камо ли да и признава тва-онва.
Слушалката също ни обади, че негоф човек сред куките му признал, как некои от най големите патриоти, флизали ф сайтовете на "непослушните (тия които слушалките слушали)" (нали се пак патриотите имат достъп до сичко, фключително и до сайтовете на раята) и променяли тва-онва, записвали кфото имали на екрана и го пазели за по късно.
Както имаше един лаф: "Бели пари, за черни дни." !!!
Така се бяхме поувлякли ф лафа, че на края сички се хилехме от сърце за сметка на тоя който бил прелюбян ...

Ех Грамада, Грамада ...

Начи, Юли имаше много "приятели".
Много добре знаеше кво е да имаш "приятели" още от Чудесия.
Разликата беше, че ф Грамада "приятелството" придобиваше съвършено различен вид.
Пояснявам.
За разлика от Чудесия, ф Грамада имаше много излишни пари.
100тици правителстфени програми разпределяха пари по кви ли не програми с "приятели".
Днес програма за тва, утре за онова, трябваше само, да познаваш правилния човек, който щеше да ти сфетне коя е програмата която е на мода ф момента.
Важното беше, да е сичко подмолно и да се харчат парите на раята.
Е, след некоя и друга година некой некаде някак си се събуждаше и прекратяваше тая или оная програма, ма нали след тва щяха да изникнат множество други подобни програми.
Общо зето, сички програми ги свързваше 1 и също:
Касаеше се за подтикване към дейстфия и подслушване на някой "приятел" и докладване на тва което е направил и казал.
Тук вече имаше дори йерархия при подслушвачите.
Ако бяха скорошни и не-благонадеждни, трябваше да има и някой свидетел на тва което е било казано и направено, иначе не можеше да се счита за достоверно.
Пример:
Преди година идва 1 аверче и ми обажда.
Братчед, да знаеш идва един "приятел" и ми иска съвет за купуване на "кола" на старо.
Аз му обаждам тва-онва и съответно му препоръчвам продавач.
Той обаче ме кара да се обадя на продавача (с претекст, че не обажда добре езика) и да се пазаря.
Аз къфто съм си мекошаф, изпълнявам и ф суматохата моя "приятел" ме кара да поискам от продавача да продаде "колата" без данъци.
Успявам и тва да направя и после като по чудо моя "приятел" ми благодари, не купува "колата" и бързо се изнизва.
ПАК бяхме хитри и почти сме си го направили както си беше ф Чудесия.

Ех Грамада, Грамада ...

Както вече бяхме споменали, Грамада ще стане Чудесия.
НО, този път беше изключително трънлиф и дълъг.
Трябваше да отговарят постанофките от Чудесия преди перестройката.
Това не беше кой знай къф проблем имайки предфид, че много от чудесийските юнаци се бяха установили ф Грамада.
Многогодишни имигранти с документи, без криминални досиета и тясно сфързани с корумпираните куки (е, нали се някак стрбваше да нямаме криминални досиета след като сме нагазили лука който ни е фърлила системата пред краката, за пред съдиите ако некой ден стане сакатлък), те жадно мечтаеха да постигнат тва ниво на тинякщина което бяха постигнали ф Чудесия преди перестройката.
Колко хубаво ни беше, изкарвахме си злобата върху "балъците" и 1времено правехме кариера на супер-слушалки, тия които не само слушат, ми и помагат на "балъците" да нарушат тва-онва.
Ех, ф кво идеално общество живеехме, най доброто така да се каже :-).
Сичко вървеше по план, само се искаше търпение.
Ето например типичен разговор между две слушалки (фнесени от Чудесия ф Грамада):
Слушалка номер 1: - Разбра ли за тва с онва и оня с оная?
Слушалка номер 2: - Да, ма няма страшно, "балъка" е много лесен.
Слушалка номер 1: - Се пак ме е страх, не се знае коя е зад гърба му ...
Слушалка номер 2: - Знае се- НИКОЯ, иначе, как щеха да ни дадат тая задача? Нали ше ги изложиме и тях?
Слушалка номер 1: - Абе мани ти тия работи, вече съм на възраст и да не ти обаждам кви неща съм видел ф тоя живот ...
Слушалка номер 2. - Не се юркай, НИКЪФ начин няма некой да стои зад гърба на "балъка", нали сичко е организирано.
И така нататък ...

Ех Грамада, Грамада ...

Баба Манга, дъртата романка беше прословута виждачка.
Идваха да се консултират с нея дори отвъд планетата.
Юли беше набрал сили да дойде да я види след като прекара поредната безсънна нощ ф черни мисли относно негови познати.
Беше прочел някоя и друга брошурка относно тва кво ги чака и то съфсем не беше розово.

Драсти Юли, кво те води насам - подфана Баба Манга.
- Ми Бабо, реших да дойда да си сферя часовника с тебе, отфърна Юли.
- За кфо ти е да си сферяваш часофника с мене, попита Бабата със скито чуфство на гордост, след като ти имаш достъп до сичките седем глави на "Далаверудата"?
Юли се усмихна под мустак и не искайки да развали настроението казвайки на Бабата, че има достъп и до висшите - тайни глави на Далаверудата, тези които продължават с цифрата 8, отвърна дипломатически:
- Е Бабо, се пак да се консултирам и с експертите, може и нещо ново да науча.
Баба Манга с едва скрито чуфство на гордост се изпърдя от кеф и извади изцапаното и разпокъсано, но заредено с далаверска енергия тесте с карти таро и поиска от Юли да сече.
Юли се отпусна и го направи.
Бабата разфърля картите по някакъф само на нея известен ред, след тва ги събра, обърна първата карта и ахна:

- Юли, кво става тука, имал си голяма причина да дойдеш да ти гледам.
Знаеш ли въобще за кво става въпрос?
- Имам няква идея, отвърна Юли скромно, ма кажи се пак да видим.
- Организирано е сичко срещу тебе Юли, много са ти дигнали мерника.
- А, как ли па да не е организирано, кво могат да ми земат освен голия "тефтер"?
- Ех Юли Юли, на 52 календара стана и "акъла" не ти дойде.
Забрави ли къде се роди и израстна?
Аз самата, въпреки, че съм се родила също ф Чудесия и избягах от тва позабравям за кво става въпрос, ма явно някои хора не могат да кръшнат от съдбата си.
Завистта, алчността, подмолното и сплетничеството те следват се още и сичко е много "добре" организирано ше знаеш.

А забрави ли за профила който са ти скроили динозавристите?
Знам, че ти никога така и не поиска да го видиш и да разбереш кой "приятел" и кога ти го е скроил (макар, че по грамадския закон имаш право на тва), ма така или иначе, той съществува и има сила на закон за грамадците-динозавристи и за съжаление не само за тях.
Ти къфто си устат, сичко са решили да използват срещу тебе, къф по удобен момент за тва, дори и тфа което не си искал да кажеш, ше те изкарат, че си го казал, забрави ли, че както ти самия винаги си обаждал: "Грамада" ше бъде "Чудесия" ???
Само ако знаеш ф ква яка стихия са точно сега, с "новата" политика на "патриотизъм", изкопирана досущ от вече несъществуващия "боц-лагер" ...
Заповедта идва от патриотките - динозавристки, помагат им чудесийците и динозавристите от Фребек, които съчетават полезното с приятното, хем набират точки на твоя гръб като те мърсят с квото могат и с квото не (разни постанофки, как еди кога си си бил с еди кой си който от своя страна се занимавал с еди кво си, друг път как правиш нещо "не-законно" което разбира се те е накарал да направиш твой "приятел" който от години ти завижда за тва, че можеш да четеш Далаверуда и можеш да ядеш пържоли без много много (според него) да се зориш и подобни), хем си задоволяват тиняшките страсти, хем набират "услуги" които ше използват след като се из някъде, хем ше хапнат и по някоя и друга пържола .
После оди доказвай, че немаш сестра .
Бабата се изпърдя още веднъж и отвори реда който показваа сегашното.
- А, кво виждам тука, освен организираните хитреци, има още едни, също много добре организирани, ма с тая разлика, че не са корумпирани, те работят ф сфетлината.
Е, идеално нема де и там има динозавристки, патриоти, чудесийци и подобни.
Те обаче работят за тебе Юли.

Тук Юли се усмихна вътрешно, беше мернал тва онва по тоя въпрос ф Далаверуда и за тва и не се юркаше много.
- Начи Юли, продължи Бабата, ф основата на сичко лежи, че след като не се е случило еди кво си по "случайност", 'приятелите" ти (които не само, че са нямали друг избор,  ма и са го правели с кеф), са ти помогнали да се дослучи тва което не е могло да се случи първия път по не знам си кви причини, правейки ти не знам си кви постанофки.
Ма много са организирани и хитри тия "хора" ше знаеш, научили са ти характера толкова добре, толкова идеално е организирано сичко и толкова як контрол над тебе имат ("умните" мъдрят, планират и нареждат, а тъпите действат ф контакт с тебе, нали се пак, ако един ден нещо тръгне по различен начин от тоя който "умните" са преценили, че ше стане, трябва да се подковеме с план "Б" ...
Тук нека да отвориме скоби и да кажеме ф тфоя полза, че те за разлика от тебе нямат достъп до Далаверуда и четат само обикновени книги, книги, които са се изтъркали от префърляне от ръка на ръка.
Е, поотварят и некоя и друга книга с черни корици от време на време, ма те още не са страдали от тва за разлика от тебе Юли, ти си си порезал пръстите вече и знаеш, че книгите с черни корици не са далавера .
Та, не се юркай, джиткай си така, както до сега и прави по някоя и друга услуга когато ти поиска някой "приятел" и не зимай пържоли за тва, па ше видиме.

- Добре де, попита Юли, тия се пак що го прават сичко тва?
- Е, ти па, отговори Бабата, Както вече казах, земи прословутата чудесийска завист, алчност, злобата които таят към тебе, пържолите които ядат като ти отгоре, обстоятелствата които са допринесли "патриотите" да имат ОК за да почнат да те бройкат, наивната ти натура и получаваш супер буламач, за създаване на типично чудесийско-грамадска преебушка :-).
+ тва, познай от три пъти кой най много ше се кефи от евентуалния успех на тази акция с кодовото име "чудесиеца", разбира се тва ше са грамадските и световни динозавристки .
Още един прекършен , къф кеф, да не споменаваме па за грамадските чудесийски слушалки, които ше се издигнат още повече ф очите на слепците йки върху тебе и тия които не са ма които винаги тайно (или що па не и явно) са ти завиждали и са ти желали злото.
А, щях почти да забравя, ти да не си мислиш, че фъф Фребек сред чудесийците ше ядеш пенсия само след шест календарен стаж току така?
Уви, явно пак си забравил къде си се родил и израстнал, от къде искаш да ядеш пенсия и защо много от твойте сънародници не искат дори и да чуят за чудесийците ф Грамада, или където и да било другаде на измекярската планета.
Ех Юли Юли, къф си наивник.

Юли сконфузен отвърна.
- Ма Бабо, аз не мисля и не желая злото на никой, само гледам да помогна на когото с квото мога, както ме учеха ф училище и както ме учеха "приятелите" ми.
- Ти Юли кво искаш няма никво значение, съдбата ти е определена отдавна от близките ти и "приятелите" ти, пак забравяш къде и защо си се родил явно.
Недей да забравяш, че ти си песъчинка ф океана и сега е супер удобен момент да ти се из отгоре за да направят кариера слушалките, корумпираните и неопитни куки и патриоти и сичко квото ти дойде на акъла което не може да сметне колко е 2+2 и което цял живот е мечтало да яде пържоли и да гради кариера на гърба на некой балък като тебе.

+ тва, ти си изключително неудобен.
Знаеш ли колко "приятели" ше заминат там от където никой не се връща като почнеш да пееш?
Не можеш да ги изброиш, а те вече са ти написали съдбата, как така се осмеляваш изведнъж да я променяш?
Да не говориме па за "мозъците" които стоят зад сичко тва и ф чиито ръце е ножа и хляба.
Те вече са си оплели кошницата и си пекат дупето на еди кой си плаж еди къде си и ти ше искаш да им направиш сечено, как мислиш ше стане тва?

Юли се усмихна под мустак и се сети за пред, пред, пред последната глава на Далаверуда, там  където пишеше, че хитрините на "приятелите" му, патриотите и хитреците около него нямаше да се сбъднат (така или иначе, "приятелите" му обичаха повече пържолите, от колкото скапването му, нали се пак често кат си легнеха да спят и им се привиждаха кошмари, едни такива необясними, ма се свързани с Юли и за тва винаги му оставяха по 1-2 вратички, от които да може да се измъкне, нали се пак, цялата тая работа беше организирана по динозавристката логика, а там винаги имаше поне една вратичка за измъкване), ма си затрая.

- Айде сега да фърлиме един поглед върху бъдещето ти Юли, каза Баба Манга със задгробен глас и лукава усмифка.
Юли обаче ненадейно я спря с рязък жест на ръката и обади:
- Чакай Бабо, не се юркай толко, нали ме познаваш и знаеш, че не съм любопитен.
Така и каза за да не я обиди, но фсъщтност той знаеше кво го чака от пред, пред последната глава на Далаверуда и не искаше да чуе версията на Баба Манга.
Освен тва, той знаеше, че "оня" сфят беше сфършил на 12/12/2012 ...
- Айде сполай ти Бабо, каза той и и остави една голяма пържола.
Баба Манга засия от кеф, за нея тва беше признак, че хем я уважават като видна виждачка, хем ше яде пържоли още доста време ...

Ех Грамада, Грамада ...

Начи, Юли отдавна разсъждаваше как въобще действа цялата тая машина.
Машинта която правеше така, че едните да са добре, другите не чак толкова.
Изключая страните от третия сфят (макар, че и те бяха подредени отдавна по еди какъф си калъп, ма да не забравяме, че там много помага и населението им за това), където хората са много по зле, нека да си полафиме за световната тенденция на "прогреса" на човечестфото ...

Имали сме възможността да видиме кво може да направи една система с общественото мнение в историята на човечеството.
Като започнеме от римската империя и стигнеме до чичкото с малкия мустак.
Сички тия системи са се градяли на даването на предимство на един слой от обществото и мачкане на останалите такива.
При римската империя е било развито мачкането на християните, при чичото с мустачето: мачкането на сичко което не е било ариец/арийка и сичко което е било протиф системата и при двете горе-споменати такива.
Та, кой кво иска да си говори, ма Юли си имаше собствено мнение по въпроса за сегашната система на управа в света.

Първо, Юли имаше някво странно чувство че, последната господстваща световна класа (тая която беше избрана от баш мутрите - тия които си делеха маното от ГОЛЯМАТА поста), беше тая на Х+Хките ...
Да, точно така, ставаше въпрос за тъй наречения динозавризъм.
Динозавризма е с история около един век.
Почнал е яко да се развива във Великоизолирания в началото на миналия век и се развива със супер яка сила в Северна Динозаврика до ден днешен.

Нека тук да фметна, че ф Грмада ф сичките висши учебни заведения се преподава НАУЧНИЯ ДИНОЗАВРИЗЪМ.
Това е задължителен предмет ф който се изучава как през вековете Х+Хките били онеправдани и скапвани и как сега трябвало Х+Уците да си цакат за това.
Това вършеше супер работа на "реда" който управляваше сфета и разбира се много по малко работа на раята която гърбеше за да подържа цялата тая система на управление.

Научния динозавризъм наподобаваше на НАУЧНИЯ КРАДЛИВИЗЪМ.
Предмет който също беше задължителен за изучаване във висшите учебни заведения в Чудесия и сички останали държави от Боц-лагера.
Тук искам да фметна, че за разлика от Чудесия (и най вероятно и останалите страни от боц-лагера), където приемането на нови "топленти" ставаше задължително по усмотрение на това дали кандидата е "сбирщинист" или е потомък на капиталисти.
Колкото по голям сбиршинист беше, толкова по лесно флизаше ф далаверското учебно заведение.
На капиталистите и тяхните потомци беше строго забранено да се изучават във висшите заведения, построени най вече с парите откраднати от тях и техните родители и пра-родители), приемането на нови "топленти" се правеше по усмотрение на хромозома им: Х+Х - Х+У.
Тва беше политика на правителството.

Фсичко това се подържаше благодарение на идеалните качества на Х+Хките.
Те бяха много добре обединени и здраво свързани, много често бесзкрупулни, комюникираха много бързо и ефективно помежду си и най важното, ако някога някъде някоя объркаше нещо, то се покриваше мигновено и никой никога не разбираше това, а дори и някой да го разбереше, правеше се така, че да не му се вярва никога повече.
Издаваха се документи които бяха ментета, но какво значение, нали се пак ако един ден се наложеше да се "разбере" кога къде и какво е станало, щяха да се отворят документите и чрез тях да се "разбере".
Х+Уците от своя страна само се подчиняваха знаейки, че системата е толкова силна, че те и да искаха да направят нещо за подобряването и, нямаше да им се даде такава възможност, само биха си навредили.
Освен това, нали ф повечето случаи те хранеха семейството и не оставше много много време за мислене и разсъждения.

Също така, ФСЕКИ жител на планетата имаше написана книга за него.
Много често обаче, книгата имаше няколко версии, като най официалното издание идваше винаги от най-големите динозавристи.
Те четяха брошурки тук-таме и скалъпяваха цяла книга от тях.
Най цветущи бяха книгите за Х+Уците щото те в много от случаите бяха нарочвани като лоши, ползващи насилие, и най вече, се още имащи кво да се цица от тях.
Тук искам да фметна, че секи който имаше нужда да се подслуша и/или проследи (а ако нямаше нужда, щеше да се създаде такава от слушалките, нали се пак трябва да има далавера за подслушване, иначе ако загубиме тоя допълнителен доход, по ли гот щеше да ни е?), се подслушваше и проследяваше.
Данните разбира се, се ползваха само при нужда, иначе стояха ф аналите за секи случай.
А нужда разбира се имаше много често, особено когато се касаеше за по дебелите книги.

Тук пак флизаха ф кириза Х+Хките които бяха супер по обаждането, кой, кво, кога, къде и подобни.
Нали се пак ги бяха научили как да настройват извисената си енегия на една честота, честотата до която Х+Уците нямаха никъф достъп, имайки предвид грубата им, смачкана и изгостирана психика.
Също така, повечето Х+Уци имаха поне една Х+Хка до себе си и тя знаеше и обаждаше сичко което чуваше и дори само усещаше да идва от Х+Ука.
После, Х+Хките се събираха, споделяха и решаваха на първо ниво кой Х+У е на далавера и кой не и съотфетно му се определяше съдбата :-).
За останалите Х+Уци - тия които живееха с други Х+Уци беше същото, само че информацията идваше от единия от двамата Х+Уци, или от слушалките.
Ех, каква хармония ф съвремения Северно Динозаврикански континент.
Сичко беше под контрол.
Под контрол на кого обаче?

Отварям поредната скоба и обаждам, как ф сички стари книги е описано съществуването на две основни енергии ф човешкото тяло: женската и мъжката.
Ф Йога това са Ида и Пингала, ф Китай това са Ин и Ян и т.н.
Така или иначе, мъжкото без женското не може да съществува, както и женското без мъжкото.
Основния проблем ф Северно Динозаврикански континент обаче беше, че Х+Хките бяха по на далавера от Х+Уците и то най вече фъф Фребек където това беше правителствена политика и Х+Хката беше издигнато ф култ.

Някои хорица си въобразяваха се още, че фсяка държава си има собствена система на управление, правосъдие, социална програма, образование и т.н.
Уви, това не беше привилегия дори и на най яките държави.
Сички те просто се опитваха да създадат нещо свое, но въпреки и да успееха ф това до определена степен, то създаденото винаги беше сферявано с часовника на баш мутрите преди да бъде разрешено.

Имаше и нещо друго, тия които не се водеха по "правата" линия, биваха фкарвани ф ред по един или друг начин.
Тъй като "сичко се знаеше" за тях, един ден "това което се знаеше" почваше да се ползва и те биваха фкарвани ф ред.
Ако па ф краен случай се наложеше да се дейстфа бързо, случваше се катастрофа със смъртен случай ф някои от случаите.
Така или иначе, СЕКИ трябваше да падне на колене пред системата, как иначе щяхме да живееме ф хармония.
Ква хармония бихме могли да искаме, ако не знаехме сичко за сички и кво можеха да направят или не ф секи момент?

Ех Грамада, Грамада ...

Август се протегна оптимистично-младежки и в същото време доволно-лениво. Ами ако Пенелопа не заискаше да играят табла? Трябваше да приготви и доминото за всеки случай. Извади си джобния часовник, отметна капака и осъзна кое време е. Отнякъде се донасяха радио-новини, приказки за бедствия и аварии, някакви трагедии и напрежения. За малко да му се миноризира настроението, но приближаващата закуска изгони лошите мисли.

В далечината пасяха две големи и една по-малка пържола. Като всяка година, тревата по това време растеше по-бързо от косата му. Също и на близката ливада. По законите на село Безмерно, тя трябваше да е не по-дълга от 3 пръста, без плевели. Без значение дали са нейтив, полезни, билки, красиви или цъфнали. Сичко под ножа или хербицида. Само райграса тип Монсранто беше обявен за праведник. "Глупави правила", изрони неволна мисла Августо...  И веднага се сепна и огледа гузно. Не, не - нали и той беше в бизнеса с косачките, тва няма да е добре за бизнеса и дохода. Да се преквалифицирва на зрели години, да се мести в ефтин миризлиф квартал или супсидирано жилище, не му се щеше. Нека косят - тя наесен и без тва пак ще изсъхне. Пък и в нея се крият комарите. Казано е - 3(три) пръста, те учените знаят.
Утре щеше да се разкърше с моторното си бръмчило. Нещо не ги купуват много напоследък, трябваше нещо ново да изкарат на пазара. Косачка - ATV? С шумен ауспух като Харли.. Ще стане хит. Може и нещо друго да измислят, примерно пауър-шопинг-карт, да бръмчат из Коско или Суперстора между полиците на скорост. Или някоя друга верига дето сега й липсваха посетители. Трябваше да се обади на оня авер от местното вестниче да подготвят обществото и настроенията.

Звук от приближаващи копринени дипли гарнира утринната тишина. Август отпи голяма глътка хладен морковен сок и се усмихна под мустак...

"Полковника" (това му беше само прякор, той намяше никакъф чин, просто беше сложен за парлама, оставаше му малко до пенсия и единствената му работа беше, да спира или да продължава досиетата на балъците които идваха до него) се изтегна на фотьойла и си качи копитата на бюрото.
След обеда му беше свободен, тъкмо беше привършил с четенето на едно досие на поредната жертва на системата - един имигрант от Швеция който беше заключен заради поглеждане с лош поглед една от местните каки.
Полковника дори и не прочете цалото обвинение, той знаеше, че никой няма право да поглежда жителка на Грамада без тя да одобри това.

Общо зето, обвиняемия - Гн. Ялаф Нахендриксен беше прегрешил с това, че миналия петък, след като бил изгонен от ф къщи от жена си която била решила точно в тая вечер да разпори съседа от заирски произход - Голем Твърдоф, спейки на пейката ф близкия парк, бил отвърнал на погледа на една минувачка коато го била погледнала укорително.

Много му се искаше да даде запор на това досие, но това не би било видяно с добро око от висшестоящите динозавристки, от които му зависеше сичко.
Иначе, Полковника знаеше много добре как стоят нещата, нали се пак и той имаше по някой и друг приятел и колега насам-натам ф системата.
Просто, тва беше поредната идиотщина измислена от Баш Мутрите, тия които много искаха да скапят настоящата цивилизация и да сложат масите от целия свят на колене.

Епохата ф която живеехме беше идеална за това.
Много от главатарите бяха с произход от държави като Чудесия от бившия Боц-лагер, дъжави които бяха народили доста хора и жени с подходящите "качества" като: подлост, долни страсти, подлизурничество и подобни.
От друга страна, динозавристите бяха едни от най безскрупулните и долни същества и това придаваше специфичен чар на цялата тая система.

-Г-жа Отверкова, се провикна Полковника.
Може ли да ми донесете чаша кафе?
-Разбира се, обади секретарката която беше сложена от системата, за да наглежда действията и подслушва разговорите на Полковника.
Тая му забърка кафето, прокле го за секи случай и му го занесе.

-Отверкова, кво мислиш за досието на тоя юнак?
Предполагам, че вече си му фърлила едно око?
-Ах, да бегло само, отвърна тя.
Кво да ви кажа, ф човека има се още хляп, млад е и ше го цицаме поне около 20-30 години напред, та ако нямате нищо на протиф, нека само го сплашиме, та да може после хем да е под чехъл, хем да гърби и плаща данъците.

-Права си, отговори Полковника, далавера ше е да стане така.
По тоя начин, той хем се измъкваше от отговорност пред Баш Баровеца, хем изпълняваше гражданския си "дълг" ...

Продължава ...

"Полковника" зе печата на който пишеше "С МЕКИЯ" и го прасна върху досието на обвиняемия: Гн. Нахендриксен.
Извика го при себе си и му каза следното.
-Гн. Нахендриксен, разбирам че сте в много неизгодно състояние, но все пак би трябвало да разберете, че Грамада е развита държава и в грамадското общество има норми които се очаква да се спазват от всички.
Гн. Нахендриксен, смънка нещо и кимна утвърдително с глава.
-И АЗ решавам (продължи "Полковника") да ви освободя и да премахна всички обвинения които тежат върху вас.
-Благодаря ви много, промълви обвиняемия, много мило от Ваша страна.

С това се приключи този случай на насилие ф Грамада.

Напоследък Юли беше открил 1 бистро не далече от ф къщи и посядаше да изпие кафе и/или да похапне някоя и друга пастичка.
1времено му беше интересно да пообщува с хората които ходеха там.
Една от интересните случки там се случи, когато Юли отиде един ден и забрави да обърне надолу табелката на огледалото на колата за инвалиди.
Както си льокаше кафето и наблюдаваше минувачите, изведнъж съзря дама на средна възраст придружена от сакат човек да се приближава и да пита:
- На кого е афтомобил с номер ......?
- Мой, отговори Юли изтегнал се като резняк на шезлонга.
Фнезапно дамата почна да му вика:
- Да отидете да я махнете веднага, щото заради ващо паркиране бях принудена да паркирам чак на другия край на паркинга, започна да ръкомаха и сочи сакатия човек до нея тя,!
- Ма аз съм с табелка за инвалиди, отвърна Юли.
- Ами, ква табелка, отвърна жената, нямате никва табелка ф колата.
- Имам, но явно съм забравил да я обърна, можете да я видите ако се назорите малко.
- Няма нищо да гледам, ми ше отида да викна полицията.
- Ми заповядайте.
Тва беше разговора с госпожата, но явно тва не беше края на случката, щото дамата която беше на съседната маса и с която Юли беше обадил един-два лафа преди тва, реши да продължи интригата
- Знаете ли, че тя наистина може да отиде да викне полицията, попита тя,?
- Не ми дреме, ако дойде полицията, да види табелката на огледалото ми и готово.- - Да, но вие може да имате сериозни проблеми.
- Е, кво да се прави, и тва се случва от време на време, освен тва, дамата не отиде ли да види табелката?
- Не, тя седна да пие кафе на еди коя си маса.
Считате ли, че имате право на табелка за паркиране за инвалиди, попита тя, поглеждайки физическото състояние на Юли,?
Да знаете, че ВЕДНЪЖ когато бях с инвалид и исках да паркирам на едно място запазено за инвалиди, на него беше паркирал без разрешително един МЪЖ с една ГОЛЯМА кола и заради него не можах да си ползвам предимството ...
- Като ви гледам (по възрастта - около 45 календара) вие сте от тъй наречените "Baby Boomers", сичко сте имали още от както сте се родили и сега искате да ми дадете път в живота, знаете ли ф ква тиня съм израсъл, че да ме съдите?
Освен тва, аз съм представител на слабия пол във Фребек и не виждам що трябва да и отстъпвам.
-НЯМА такова нещо, тука сички сме на едно ниво.
-А така ли, а забравихте ли тва което казаха по радиото днес, че на най големия увеселителен парк ф Проклетал е забранено да се фнася квато и да било храна (най вероятно за да може да се продава тяхната, която не е сред най ефтините) и е разрешено да се продава само кошер и халал кльопачка?
-О верно, така е ...
-Та, за оная кака която ми нарежда, ше забравите.
- Вие наистина не слушате нали?
- А, как па решихте, че трябва точно вас да слушам?
Дамата не отговори.
После Юли я попита какво работи, тя изведнъж се промени, насмете се и смотолеви нещо което Юли беше сигурен, че беше лъжа.
Дамата просто не искаше да излезе от въображаемата си роля на майка / настойница, след като беше почнала веднъж ...
След около 10 минути Юли стана и обяви:
- Отивам да преместя колата, щом и е толкова кеф това.
- А, дамата вече си отиде.
Няма никво значение, си помисли Юли.
Отиде и забеляза, че паркинга е празен на 3/4 и съответно тва което обади дамата със сакатия човек, че била паркирала чак на другия край на паркинга е било метафора.
Юли премести колата и се върна.
Почна да съзерцава относно случилото се и се изкефи на поредния пример на сътрудничество между представителките на силния пол и най висшия слой на обществото въф Фребек.
Как синхронизирано и пламено обаждаха и нареждаха, каква красота.
Какъф пълен контрол върху непослушния представител на слабия пол.
Какво изящество ...

Ех Грмада, Грамада ...

Юли реши да излезе и да се поразходи, когато минавайки покрай бистрото му се припи кафе.
Седна на една крайна маса и зачака.
Сервитьорката – около 25 годишно момиче се приближи и попита:
-Какво ще бъде днес за вас Гн. Гецоф?
-Еспресо както обикновено, благодаря.
Тръгвайки към бара да поръча кафето, сервитьорката завъртя дупето си кокетно и Юли като по рефлекс го загледа, къф кеф.
-Заповядайте, обади сервитьорката поднасяйки кафето на Юли.
-Благодаря обяви Юли и използвайки, че няма много клиенти и би могъл да си полафи с нея попита.
-Ако не е прекалено недискретно, мога ли да знам какво е това специално колие което носите?
-Да разбира се, то ми е подарено от вожда на племето Кри и е направено от истински нокти на мечка и ме пази.
-О, възкликна Юли, много ефектно, аз самия нося и правя подобни колиета и огърлици, някои от тях зареждам с енергия и носят щастие.
Разговора на духовна тема продължи с приятелски тон след което сервитьорката продължи рабта.


Няколко дни по късно Юли пак отиде ф бистрото и кво да види.
На служебната маса (този ден почти нямаше клиенти ф бистрото) бяха седнали две сервитьорки и един клиент.
Той беше около 20 годишен и разказваше оживено нещо на същата сервитьорка с която си лафи предишния ден Юли.
Тва което направи фпечатление на Юли беше, че момчето говореше много гръмко и ръкомахаше яко (нещо забранено на представителите на слабия пол във Фребек).
По правило, фребешките мъжки деца биваха “възпитавани” ф подчинение и спокойство и тъпкани с успокоителни лекарства още от ранно детство.
Партийната линия беше, сички деца от слабия пол да бъдат супер тихи, мирни и подчинени.
Отгоре на тва, момичето изглежда се забавляваше много щото се смееше от сърце на тва което обаждаше момчето ...
Юли много се учуди на гледката и предположи, че момчето е от чужд произход или е раснало извън Грамада макар, че имаше Фребешки акцент.
Се пак, много интересна гледка, гръмкото говорене придружено с яко ръкомахане, което предизвиква меко казано одобрение от млада и красива представителка на силния пол във Фребек ...
Дали тва не беше началото на перестройката ф Грамада?


Ех Грамада, Грамада ...

Според Юли, мутрите* (определението на термина "мутра" използван в настоящия текст е описано на края му) имат странна логика която той изследва години на ред и наскоро написа труд върху нея.
Ето и кратка извадка от последния труд на Юлката.


Тва фключва и скапването на аурата, момент исключително важен за енргийните вампири който те използват, за да изпият енергията на обекта.
Сичко хубаво до тука, ма мутрите* квито са си неуки, забравят, че от време на време обекта земе та се събуди, попрочете тва онова и земе да се занимава сериозно или с Йога, или с религия, или с магия, или с някоя друга далаверка и мутрите* почват да научават що Ицхак Нютън се е занимавал да измисля разни закони за действия и равни на тях противодействия.
Разбират, че "далаверата" (ф 99% от случаите материална по естество) не си е заслужавала проблемите и страданията последвали я, но както винаги е много късно.
Междувремено са скапани семейства, съсдадени са болести по мутрата, нейните роднини, близки и рпиятели и евентуално обекта, катастрофи, слополуки и кво ли не щеш още.
Цели държави са били скапвани от мутрите*, но тва е тема на друг научен труд.
НО, сички тия последици нямат значение, имайки предвид, че сме изпълнили мутренската повеля :-).
За сега толко, може би ше има допълнение по късно.

Под мутри* в този специфичен случай могат да се разбират мутрите* (и то не винаги и не сички), правителствата (също не винаги), някои "приятели", някои колеги, някои съседи, някои съпрузи или съпруги, роднини, познати и т.н.
Сичките гореспоменати се променят от време на време разбира се, тъй като секи, сичко и сички се мениме постоянно.
Има разбира се хора, групирофки, организации и институции които се менят по рядко и/или по бавно или обратното, но тва са подробности.

"Толерантност нула" беше и се още е любимия лозунг на тоталитарните системи по сфета.
Без да се налага да споменавам за фюрери-мюрери, можеме само да земеме за пример почти заминалата наскоро (и то казвам почти, щото ф целия сфят остана само Муба, малка държавица ф еди кой си океан която сама по себе си представлява затвор тъй като е остроф, която да ползва гореспоменатия измислен строй) система наречена "Затворизъм".
Ф затворизма сичко беше забранено и тва което не беше такова, беше задължително :-).
Общо зето, имаше толерантност нула, към почти сичко което не беше задължително.
В една от страните където любимия лозунг е: “толерантност нула” - Фребек например, можете да прочетете насякъде ф обществените места следния лаф: "Към насилието - толерантност нула. Секи вид на насилие като говорене на висок глас и т.н. няма да бъде толериран и ще бъдат зети мерки и т.н. И т.н."
Което от своя страна държи сички (или почти) от тия които го четат ф напрежение и страх дали случайно не са прекрачили границата на търпимото.
Тва от своя страна създава далавера за психични отклонения и депресии от страна на раята и злоупотреби от страна на управата и персонала където е залепен горе-споменатия лозунг, като се образуват обстанофки благоприятни да се предизвика нарушаване на правилото.
Няма да споменавам тука, от къде е произлезло самото понятие “толерантност нула”, можете сами да потърсите информация по въпроса ...


Начи, не знам точно ква е далаверата от целата тая “толерантност нула”, ма аз имам някво чуфство, че с него се цели построяване на нова световна тоталитарна система.
Щом мутрите видят веднъж, че раята се подчинява и изпълнява подобни наредби, те ше и сервират още куп “далаверки” към които не трябва да има никва толерантност и съответно, колелото на историята така ше се завърти, че пак ше бъде построен пустия комунизъм за който си баят мръсните “комунисти” от край време :-).
Тоя път обаче, може би с разрешаване да се излиза извън границите на държавата и да се говори и пише почти сичко което би му се искало на човек.
Освен тва, раята така бива омайвана, че секи почва да търси под вола теле и да се чуди и пита останалите, дали тва което е видял/а (или му/и се е сторило поне, че е видял/а) е ф разрез с постановлението за “толерантност нула” ...
От там нататък пак купища постановления, правила, забрани, регламенти и кво ли не, което цели най вече да се държи под контрол раята и да се отвлича фниманието и от по важните проблеми.
По мое наблюдение, най голяма далавера от тия забрани (като исключиме тая за мутрите) имат представителите на най нисшите и скапани слоеве, тия които цел живот са си мечтали да видят как някой който е по тарикат от тях, може да бъде фкаран ф ред само с едно обаждане по телефона, или обаждане на близко-стоящия копой, че евентуално бил нарушил наредбата за “толерантност нула”.
А, за малко да забравя ...
Супер далавера за правителствата е "толерантност нула"-та също щото по тоя начин си намират оправдание за да подслушват, следят и дори заключват който им е неудобен.

Начи, когато някой станеше прекалено неудобен на системата, слушалките почваха да се бият за да го слушат, щото далаверата от слушането му ставаше се по яка и по яка.
Просто като ф капитализма.
Борехме се със зъби и нокти за по яката далавера.
Кариеризъм.
Сички удари (фключително и тия под пояса) бяха разрешени.
Целта оправдаваше средствата.
Даже слушалките се слушаха по между си, за да се изпортят една друга за да могат да фанат по-голямото "слушане" елиминирайки се една-друга.
Ф кириза флизаха подфърляния на обекта на слушане на кви ли не забранени далавери, само и само той/тя да ги прави и ползва, след което следваше слушане и трупане на далаверски точки пред главната слушалка.
Договорите за слушане бяха много яки за някои индивиди и ако една слушалка си осигуреше слушане на далаверски обект на слушане, беше сигурна, че пенсията и от слушателство е ф кърпа вързана.
Осигуряване на старините само с едно слушане, слушане което не можеше дори и да бъде проверено дали е истинско или не, ма кво значение имаше сичко тва, нали най важното беше, да се изхарчат парите на балъците, да се скапе нечий живот и да си почешеме егото, къф сублимен кеф, платен с парите на раята ...

Слушай слушай юнак балкански ...

Фелинизъма вече беше стигнал да Панамския х-анал, некои казваха че и по натам, ама нямаше завърнали се живи мачовци да разкажат преживяното от тях по-конкретно. Имаше обаче и отделни благоденствени острови в това море на човешката суета и никаквата голерантност. Един от тях се очертаваше да е Моста Брава. Ето вече няколко лета (а те там бяха по 4 на година) там действаше групата на Джулиано Сигобара, както беше известен тоя герой по ония ширини. Поради теснинатата (ценено някога плътско качество) на континета при Моста Брава, страната се обхождаше лесно за дни и групата покривше плътно горещите й точки. Фелинистите изчезваха безследно за една нощ со все багажа, като кокошки от не-добре-уплътнен тояжканик. Слуховете за съдбата им бяха противоречиви. За някои само се знаеше, че са преминали в четата на Сигобара за да могат да си искупят греховете. Нощите не беше много жега, затова тогава и действаха.
Народа ги обичаше, посрещаше ги с квото има, пресни плодове, царевични питки, изпотена, светла бира. Даваше им и по нещо заиспът, помахвайки с отрудена артрозна ръчица и просълзени, но пълни с надежда очи.
Нищо не идваше лесно естествено. Но, обаче. Страховитите слухове стигнаха до Грамада и фелино-активистките избягваха да пътуват вече натам, и вобще на юг. В плътните си скопления в Кибицарско нямаше с кой да воюват, кого да доят, и да се изравняват, освен със себеподобни, което си беше абсурд. Вътрешни конфликти, разложение, това щеше да доведе до началото на края им.

Каките, както ф миналото - баткофците, кюретата и т.н. бяха тези, които държаха се още ножа и хляба ф Грамада.

Поради еди кви си исторически събития, каките бяха тези на които се разчиташе Грамада да продължи да се "развива" като пацифистка и отворена държава.
Комбинирайки прословутата женска хитрост и страст, те "много добре" си вършеха слушателската и манипулационна дейност.

Е, по някога ф кириза флизаше малко злоба, завист, измами, и прекаляване със страстта, но нали се пак бяхме хора, щеше да се прости на каките защото в управата на Грамада, вече имаше безброй по висше стоящи каки и баткофци с преобладаващи женски хормони които "разбираха" когато положението на някоя кака се сговнеше поради тъпотията и лакомията и.
Най важното беше, да се контролират сички които не бяха удобни (пак според каките) на системата.

На множество хъшове им бяха резани крилцата за да може да се уреди някоя и друга кака на далаверското място което иначе би заел някой друг мъж.
Сички удари бяха позволени, най вече тия под пояса по обясними причини.

Съществуваше установена процедура и си вървеше по правата линия, написана както се подразбира - от каките.

Е са, тва, че след някоя и друга година ше се съберат толкова много случаи на прелюбяни от каките хъшове, и че няма да е повече възможно те да се покрият, си беше ф реда на нещата.
Се пак, сегашната ситуация (за разлика от дискриминираните азиатци през 50-те години, сираците на Дюплеси през 40-60-те години, и между 1970-1976-та година 25-50-те % стерилизирани на сила индианки) фключваше не друг слой от обществото, а имено мъжкото съсловие което е около 1/3 от цялото население.
Имайки предвид визирания голям брой население на Грамада, трябваше нещата така да се изпипат, че каките които най много са се усрали, да са вече из между мъртвите, или поне пенсионирани или тежко болни, та да не могат да бъдат подведени под отговорност.

За са толко, ако ми дойде музата, по нататък-още :-).

Начи, днес на Юли му беше ден за съзерцаване.

Съзерцаф-съзерцаф и не шещ ли, той зе че по случайност дойде до едно заключение.
Оглеждайки се, той откри, че има повече "приятели" от колкото беше предполагал.
Тва бяха верни другари, грижейки се от десетилетия за "доброто му състояние".
Те разбира се, не бяха подтиквани само от прословутата българска "приятелска добрина", най вече ги ръководеха едни отварячки, които бяха написали съдбата на Юли още от детството му.
Сичко беше супер изпипано.

Горе-споменатите приятелите" § близки на Юли, се управляваха кой от злоба, кой от завист, кой от тъпотия, кой от скука, кой от много голяма хитрина, но най много от сичко, сичките които "работеха" по Юлевия въпрос (с изключение на тия които наистина работеха за него), го правеха най вече от страх.
Ква яка комбинация беше тва, хем да си правиш кефа, хем да ти плащат и хем да имаш извинение (ако един ден се наложи се пак де), за тинякщината която вършиш на чужд гръб ;-).

Тука отварям малка скоба, за да напомня се пак на сички които имат честта да четат тоя техт, че Юли имаше една такава много лоша черта ф характера, а имено, че кат почнеше нещо, имаше навика да го свършва.
Е, имаше и изключения на тва правило се пак.
На тва се и надяваха "работниците" които се занимаваха с Юлевия случай.
Се щеше да им се размине някак си, винаги до са е било ставало така, нямаше причина да не стане и още веднъж.
Е ся, дори и да се насереме, нали се пак, не сме сами, за тва си имаме хора насякъде, много от които влиятелни и с много голема пачка ;-).
И нали се пак, сичко тва беше "тайно".
Сичкото беше "много добре" организирано.

Отваряйки една от междинните глави на Далаверуда (книгата ф която пишеше сичко за сички без оглед на минало, настояще или бъдеще - времена които така или иначе съществуваха само за раята и на които никой нормален човек не обръщаше кой знай кво фнимание, знаейки, че са въображаеми), обаче, Юли прочете, че тоя път "работниците" бяха нагазили яко лука.

Рутината, нарастващата с възрастта тъпотия, злоба и завист, наделяваха и даваха почва за се повече и повече сакатлъци, тъй както допринасяше за тва и липсата на време.
Трябваше да се действа много бързо.
"Делото" разбира се предаваше и на следващите поколения, но тва беше различно, знанията и опита не бяха от първа ръка и съответно резултатите не бяха на сигурни.

Та, Юли вече усещаше как "работниците" губеха почва под краката си, налагаше им се вече, да ползват услугите на хора, които не са наясно въобще кво си правят на кармата, флизайки ф енергийното поле на Юли.
Се повече и повече се ползваха услугите на фторо качестфо слабо кфалифицирани и компрометирани хора.
Добрите специалисти астролози, гледачи, магове, астрални пътници и подобни, отдавна бяха отказали да се занимават с Юли, държейки на реномето си и на спокойния си сън.

Тъпите копелета, както и рогачите обаче нямаха спирачка.
Бяха си сложили тъпата глава ф торбата, и знаеха, че връщане назад няма.
Стинките обаче, които се отделяха за Юли се повече и повече намаляваха, илюзията, че има далавера от цалата тая тъпотия се изпаряваше по малко, и оставаше само притъпеното чуфство на удоволетворена злоба и завист от "свършената работа".

Колко по просто щеше да бъде, ако сички бяха зели да послушат Юли като обаждаше, но уви, никой не искаше простото и безплатното, трябваше да се скапят редица човешки съдби, да се изхарчат много много големи пържоли, за да има черно на бяло, колко е лош и неудобен Юли.
Ф последствие се пак, едно досие можеше много лесно да изчезне от аналите - маналите.
Дори и докато пишеше тия редове, Юли знаеше, че много влиятелни хора ги четяхя на живо, още преди той да натисне бутона за изпращане на текста, ма си траеше и не обаждаше нищо по въпроса.

Най голямата отварячка Юли беше решил да остави за на края.
Тя беше написала дори книга относно характера и държанието на Юли, беше изяла много големи пържоли за тва и чакаше последната далавера.
След тва, се надяваше да се оттегли да изкара на спокойствие старините си, злорадствайки, ква кал е направила на Юли и кефейки се на направните на негоф гръб стинки.
Бон шанс, отварячке - мотварячке ...

Продължава (само ако ми дойде настроението :-) ).

Михаил Гервезоф (Мишката както му викаха на галено), беше начинаещ ф професията си.
За тва и го бяха избрали точно него да сфърши тая "работа".
Работата се състоеше в тва, да направи така, че доктора да се издъни.
Бяха му дадени фсички необходими средства и цялата власт, само и само, да направи така, че доктора да нагази лука.

Защо беше цалата тая далавера не беше много ясно, но тва нямаше значение.
Най важното от сичко беше, че Мишката преминаваше период от живота си, ф който той трябваше да докаже, че е способен на тъпотия, иначе спукана му беше работата.
Нека сега направиме кратка биография на Мишката.
Единствено дете родено ф богато семейство, той бил глезен от малък, и съответно му се давало сичко което пожелае без да се иска да направи квото и да било усилие за да го заслужи.

Юношество тва / онва, и не щеш ли изведнъж, живота почва да се занимава по сериозно със случая на Мишката, среща за която той разбира се не е бил готоф.
Опитвайки се да манипулира околните и неуспявайки тъй като тва не бяха мама, тати, баба или дядо, а хора които му бяха предоставени от Баш Баровеца с единствената цел да разбере, че той е само нещо от което може да има далавера, и съответно може и да няма такава, той се видя принуден да се посъбуди и да поразмисли (ако можеше да се нарече така, буламача от изкривени образи и ла–йнарщини които се търкаляха безразборно ф малкото мозъче на Мишката) и дойде до следното заключение.

След като не можеше вече да се манипулира никой за да се изхранваме, трябваше да се види как стои въпроса с далаверите.
Фродената му "хитрост", както и дългогодишния опит ф манипулирането, биха му помогнали според него да изгради цветуща кариера на престъпнико / измамник.
Нещата вървяха много добре, и след две-три "спукани гърнета" които бяха позатулени от човека на нашия човек, Мишката беше вече готоф, за флизане ф супер - тъпотията.

Точно ф този момент като по случайност, се отвори контракт за работа по досието на някакъф си доктор.
На Мишката беше обяснена само основната част на операцията.
Доктора, беше дрътляк от съмнително потекло,и ф следствие на до сега проведените операции, можеше да се твърди, че много лесно може да бъде замотан и заблуден и по сичко личеше, че това беше лесен и изключително доходен контракт, който щеше да донесе много мано от горе на сичко.

Мишката не се поколе-ба много (а и за кво да се коле-бае като не можеше да мисли, а още по малко да чуфства а и не обичаше да иска съвети по професионални въпроси, имайки превид богатия му вече опит ф практикуването на тъпотията), и прие контракта на момента.

За негово оправдание, тук бихме фметнали, че ако не беше дал отговор на време, договора щеше да бъде даден на следващия умник.
Цифрата която щеше да изяде Мишката, славата на умник изпълнил успешно договор за доктора, и жените които щяха да искат да си го сложат с него след тва поради същата причина, правеше сякакво коле-бание напълно излишно.

Едва след като подписа договора, Мишката почна да осъзнава постепено, кво велико дело му беше предоставено да извърши.
Той обаче дори не поодозираше, че "умниците" се опитваха да изклатят доктора от повече от две десетилетия безуспешно.
Даже някои хора си баха загубили свободата, а на други им беше съкратен живота от тва им действие.
Най вече тези неуспехи подтикнаха главните умници, да ползват услугите на северно - американски контрактор, вярвайки, че той ще работи без злоба и завист, стил на работа присъщ на контракторите от бифшия соц - лагер и най вече на контракторите от Чудесия и Големия.
Илюзия, която щеше да премахне по късно самия Михаил Гервезоф.

Мишката вече медитираше яко върху начина по който ше изработи доктора, и с времето образа на тва кое, кога и как ше стане, беше се повече и повече ясен.
Той предусещаше и предфкусваше победата неподозирайки, че постепенно флизаше ф калъпа на сички които до сега се бяха опитали да пречат на доктора.
Той дори не усети, как една нощ, ф него се фтъкна духа на Джаба, палаф дух, който имаше да урежда стари сметки с доктора.
Само събуждайки се един ден, усети супер омраза към доктора и дори се зарадва от тоя факт, въобразявайки си, че въпросното чуфство му е пратено от Фсевишния за да го подкрепи ф начинанието му.

Мишка Мишка мама, ако само си беше дал труда да отидеш на гледачка (на мода бяха гледачките, за гледачи никой и не предполагаше, че съществуват), да ти обади един - два лафа ф ква лай-нарщина си завираш главата, щеше да се дръпнеш, да я позлатиш и да я спменаваш с добро до края на дните си, но не преди да ти излезе от чуканчето духа на Джаба разбира се.
Но уви, тъпнята, лакомията, съветите от духа на Джаба и заблудата си бяха свършили работата добре, Мишката беше се засилил да работи вече и нищо не би било ф състояние да го спре.

Ф началото сичко вървеше добре, запознанството с доктора стана като по мед и масло, само като видя Ролекса на доктора, на Мишката му дойде инстинктивно да покаже неговия и с усмифка да сподели, че тва са най яките часовници на земното кълбо.
Ефтин трик, който доктора разреши да мине, показвайки фалшиво съпричастие между собственици на часовници Ролекс.

Дните, седмиците и месеците минаваха, Мишката се повече и повече флизаше под кожата на доктора ползвайки природната си хитрина, градейки пирамидата на тъпотията.
Зад него стояха както много високопоставени умници, така и много високопоставени корумпирани куки.
Сичко беше супер организирано.

Нека отворим скоба и обадим се пак ква беше главната роля на Мишката.
Той трябваше, да направи така, че доктора да нагази лука яко, а имено, или нещо да открадне, или да направи няква измама, или какъфто и да било друг сакатлък.
Като примерен работник от северно - американския континент, Мишката работеше много точно и прилежно и резултатите почнаха да идват на яве.

Първото нещо което направи фпечатление на доктора обаче беше, че Мишката плащаше за услугите които му бяха предоставени, ф брой !!!
Нещо не срещано ф северно - американския континент.
Доктора обаче, като супер пича къфто си беше, реши да даде на Мишката фтори шанс и да не го съди толко бързо.
Нещо от което Мишката не се възползва разбира се, и продължи с тъпотиите си.
Следващата тъпотия която той направи беше, че си измисли, че му се скапва колата и помоли доктора да му я оправи срещу заплащане.
Доктора който вярваше ф Карма, изпълни услугата на Мишката с кеф.
Мишката даже стигна до там, че счупи още повече колата, та да може доктора да се гърби още повече въпреки супер болките които изпитваше от скапаните си стави.

Сичко вървеше като по часовник.
Даже приятелката на Мишката се опита да удари една \|/ на доктора за ф случай, че другата далавера не провърви, та да можеше да го обвиниме после ф изнасилване - най тежкото и най лесно доказуемото престъпление ф северна - америка и Швеция (само за чужденци ф тая - последната).
Нали се пак трябваше нещата да се изпипат като хората.

Юли се пак се въздържа от тва конкретно предложение, имайки предвид вкусовете му за   :-).

След още някоя и друга хитрина, като хакване на компа на доктора, каране да се помага с преместването на тежки предмети и квато и да било физическа работа, за да може да се докаже, че доктора може да върши тежък физически труд, досието беше почти приключило, когато сичко се сгромоляса ...

Дойде време да се ръсиме ф държавната хазна и не щеш ли, доктора зе, че декларира сиките пържоли които беше изял през миналата година и на Мишката му се сговни ...
Далаверата която беше гласил толко дълго отиде на боклука.
Тва го фкара ф яростно състояние и той почна да обижда и да троши сичко около себе си.
1времено духа на Джаба също се гневеше и то с такава сила, че Мишката дори се учуди на степента ярост която се изливаше от него, степен на която самия той не вярваше, че е способен (а и дейстфително не беше, ма с малкото си чуканче не можеше да предположи кво изживяваше).

Доктора се позамисли, и умствено запита Мишката:
- Мишка, що мама не даде чичо доктор да те излекува, както ти беше предложил той преди няколко месеца, а се заинати?
Мислеше си, че обекта не може да направи нищо добро за тебе ли?
Ех Мишка Мишка, ако знаеше мама кво си си направил и за колко живота напред, щеше веднага да отидеш при доктора за помощ и да се тръшнеш ф краката му молейки го за прошка, но уви, духа на Джаба се още си джитка ф чуканчето ти.
Защо бе Мишка не попита сичките преди тебе които са се опитвали да клатят доктора кво им се случва след тва?
Ням ли беше, глух ли беше, тъп ли баше?
Чичо доктор на сички като тебе им вика да попитат тия преди тях кво се слува след тва, ма много малко слушат, и ти Мишка мама, за голямо съжаление, не си явно от послушните.
И запомни най важното Мишка, болеста се лекува много лесно ф началото и твърде трудно ф крайния стадий, тва да ти е за урок от чичо доктор ...

Отговор разбира се не последва, но тва беше нормално имайки предвид душевното състояние на Мишката, не способността му да комюникира на стралното поле, и най вече естеството на договора с който се беше нагърбил той.

Доктора от своя страна, се молеше за Мишката и се надяваше той да има близък човек (ако такъф / такава въобще съществуваше) до себе си, ф момента когато духа на Джаба реши да го напусне, щото иначе сфета щеше да стане изключително страшен за Мишката ...

Ех Грамада Грамада, кога ли щи дойде акъла преди да си станала напълно Чудесия?

А Мишка, щях да забравя за малко, чака те    +   , съжалявам мама    .