Жени - мени ...

Страшно,някакъв се усетил да си продава боклуците и сега жените,еххх,Маргинал кажи сега що толкова плюеш жените,кво толкова си ял от тех,разясни картинката,щото Водъта и тя е жена бе човек

hey zdravite i ot mene....koi kogo prodava kazvaite barzo...

https://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw

Marginal написа:Тва нещо общо с жените ли има ???

Не, щял да даде парите на бедните в Латинска Америка... Няма общо с жените. Само един бедняк може да продаде дома си, за да купи милион червени рози на жената, която обича! А богатите са по-ексцентрични!

ooo tova s rozite zvu4i mnogo sladko i st valentine idva yayyyyyyyy

fluid написа:Не, щял да даде парите на бедните в Латинска Америка... Няма общо с жените. Само един бедняк може да продаде дома си, за да купи милион червени рози на жената, която обича! А богатите са по-ексцентрични!

Да, и понякога забравят, че са хора. Щастлива съм, че на мен не ми се е случвало и дано не ми се случва никога!...

Не ти вярвам, ако говориш за забогатяване! Богатството не е болест!

pravilno bogatsvoto e darba

fluid написа:Не ти вярвам, ако говориш за забогатяване! Богатството не е болест!

Не знам дали е болест, ама аз познавам богати хора, които продължават да живеят скромно и щастието не им идва от парите. Просто правенето на пари ги забавлява и осмисля до известна степен живота им.

познавам богати хора, които продължават да живеят скромно и щастието не им идва от парите.

[quote]Щастлива съм, че на мен не ми се е случвало и дано не ми се случва никога!...[/quote]
Ами пожелай си такова богатство - човешко!

myhata II написа:Страшно,някакъв се усетил да си продава боклуците и сега жените,еххх,Маргинал кажи сега що толкова плюеш жените,кво толкова си ял от тех,разясни картинката,щото Водъта и тя е жена бе човек

Муха2, побъркал си се напълно братчед, къде виде да плюя жените?
Питам тоя който е сложил текста за оня милионер който си разкарал парите, що пуска темата тука ???
Ела на себе си ..

Ardemina написа: hey zdravite i ot mene....koi kogo prodava kazvaite barzo...

Драсти Арди.

Аз се продавам, на млада (18 годишна) кожа, срещу 1 000 000$ ...

hmmmm....trudno 6te se nameri takava

ЛЮБОВ КЪМ КАМЪК
Живял някога богат търговец. Той притежавал скъпоценен камък, който нямал равен на себе си на земята. Обичал камъка повече от всичко, което имал и никога не се разделял с него. Денем и нощем се любувал на своята скъпоценност, забравяйки за сън и храна. Здравето му започнало да се руши.
Жена му била много обезпокоена, страхувала се да не загуби мъжа си. Взела пари и дарове и се отправила да търси помощ при мъдър и прославен даос. Той благосклонно приел подаръците, обещал и съдействие и я отпратил обратно вкъщи.
След две нощи настъпило пълнолуние и влюбеният в камъка богаташ излязъл в градината, за да се полюбува как лунната светлина танцува по повърхността на неговото съкровище и запалва в просветващата вътрешност разноцветни огньове.
Изведнъж леден полъх докоснал бузата му и като се обърнал, видял зад себе си сякаш изтъкана от мрака безлика фигура в странна дреха от парцали и пера.
-Кой си ти и какво правиш тук? - попитал с треперещ глас търговецът.
-Аз съм твоята Смърт и дойдох за теб - отговорил странен глух глас.
-Но аз съм още млад и не искам да умирам - прошепнал мъжът ужасен докрай.
-Мога да изпълня последното ти желание - казала Смъртта. - Искай всичко, освен едно - да останеш да живееш на земята.
-А мога ли и след смъртта си да не се разделям с камъка?
-Разбира се, ако това е последното ти желание - равнодушно отговорила Смъртта. - Ти и твоето съкровище ще бъдете заточени навеки в хладен, безпрогледен мрак. Няма да можеш да виждаш твоя камък, но ще можеш да го държиш в ръцете си.
-И повече никога няма да видя луната? - тъжно попитал търговецът.
-Никога повече няма да видиш луната, градината и близките си - закикотила се Смъртта. - Няма да можеш да се полюбуваш на цвете, да погалиш жена, да вкусиш лакомство, да се погрееш на слънце или да изложиш лицето си на летния вятър. Но защо ти е всичкото това? Цял живот ти виждаше единствено камъка си и след смъртта няма да се разделиш с него.
-Дай ми време да се простя с близките си - отчаяно проплакал търговецът. - Ще направя каквото искаш, само ми дай още един ден!
-Добре, - казала Смъртта - ще ти дам още един ден, ако за него ти ми дадеш камъка си.
Мъжът подал камъка даже без да го погледне и се втурнал вкъщи. Мятал се от стая в стая, търсейки жена си, а нея я нямало никъде. Изтичал обратно в градината и видял, че жена му стои до вратата и държи в ръце заветната скъпоценност.
-Откъде си взела камъка? - губейки разсъдък, извикал той. - Смъртта ли ти го даде?
-За какво говориш? - учудила се жена му. - Даде ми го даосът, когато си тръгваше от нашата градина.
Проумял тогава търговецът с кого е водил нощната си беседа. Разплакал се от облекчение, после се разсмял. Прегърнал жена си, взел камъка от ръцете и и го захвърлил в реката.

http://prit4ite.blogspot.com/2009/11/blog-post_07.html

Хахаха, искал да остане беден и щял да си живее скромно в Инбрук. Че то там бедни няма. Ние тук сме бедни всички в сравнение с там. И аз искам да съм бедна с постоянно местоживеене в Инсбрук. Горкият. Като искаше да е толкова беден, защо не отиде в Африка. Дрън, дрън, дрън.

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ

http://prit4ite.blogspot.com/2009/10/blog-post_08.html
..............................................................................................
Жените изненадват мъжете със силата си.
Те отглеждат децата си, преминават всички трудности, теглят тежък хомот, но в същото време светят от щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят. Те пеят, когато искат да плачат.
Те плачат, когато са щастливи и се смеят над преживяванията си.
Те се борят за нещата, в които вярват. Смело се противопоставят на несправедливостите.
Те не приемат отговор "не", когато вярват, че имат по-доброто решение.
Те се отказват от нови обувки, но купуват на децата си.
Те съпровождат изплашеният приятел при лекаря.
Те обичат безусловно.
Те плачат от щастие, когато провърви на децата им и се радват, когато приятелите им получават награди.
Сърцата им са разбити, когато загубят приятел.
Те знаят, че докосването и целувката могат да излекуват едно разбито сърце.
Жените могат да бъдат различни размери, цветове и форми.
Те ще тръгнат на път,летят, тичат или изпратят имейл, за да покажат, че те обичат.

Женското сърце е това, което кара света да се върти!

Жените не само раждат. Те носят радост и надежда. Те разбират и съпреживяват. Жените имат какво да кажат и какво да дадат.

ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО
http://prit4ite.blogspot.com/
На моето цвете
Честит празник на всички, които носят цветни имена!

В едно забутано селце пристигнал вълшебник. Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно.
Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!"
У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.
Селото разцъфнало като ботаническа градина.
Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма.
А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
-Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! - завикали съселяните му.
-Това не са тръни, а трънчета! - обидено мърморел дядото. - Да бяхте проживяли моя живот, нямаше да дрънкате!
-Нека Ви помогна да ги извадим - предложил грижовният фелшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.
Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети:"По-внимателно! Не забравяй за дезинфекцията! Я, там едно как дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!"
Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.

-Даа, некрасиви хора няма! Всеки притежава собствена красота - радвали се жителите на селото.

Така е ...

По този повод Йовков има един страхотен разказ. Той е по-скоро за войната, но в първата му част се разказва за един продавач на цветя. Сега не мога да се сетя точно как се казваше, но за мен е изключително впечетляващ.

,,Последна радост,, , героят се казва Люцкан .

Браво, Странджа, винаги съм вярвала в теб. Аз имам голям проблем с имена на хора, улици, филми и книги. Иначе съдържанията ги помня, старая се да помня и авторите.

well, at least they have rules about this...

Islam: how to Beat Your Wife

Неска жените можели да предлагат брак на мъжете.

Пак някакъв феминизъм е тва...

хаеко пусветено на транвайната лиобов

пушеф си фаса
тортоара на Графа
мина транвай
тя ми фърли поглед отвътре
ерекция отвън