“Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum”

Това е файла, които ще коментирам - Първи отговор на папа Николай, според ЛИБИ. И
по-конкретно точно израза:

„ Igitur optime et laudabiliter in prima
quaestionum vestrarum fronte regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:”

Нека разгледаме думите в латинския една по-една за да видим, дали българският крал (
rex, изписано като regem в съответния падеж) ИЗОБЩО ИСКА НЕЩО, защото да „задаваш въпроси” е едно, а
„да искаш” – друго и коренно различно.

Igitur¹³ optime¹²
et laudabiliter¹¹
in prima¹⁰ quaestionum⁹ vestrarum⁸


fronte⁷ regem⁶ vestrum⁵ legem⁴ christianam ³ petere²
perhibitis¹:….


и т.н.

Което е преведено в ЛИБИ по следният начин:

„.І. И тъ⁽¹⁾й предобре и похвално е, дето заявявате
на първо место в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закон.”

[ (1) Графемата „ъ” е изписана с „голяма
носовка”.]

Кое е „пропуснато” в превода ? :
Пропуснати са последните две думи petere и
perhibitis. Какво означават те, както и подробна характеристика на
останалите думи според речника:

1. perhibitis
– perhibeo, hibui, hibitum, ere [per
+ habeo]
1.1) предоставя, предлага: p. aliquem C – предлагаш
някого в защитник;
1.2) оказва (alicui honorem PM)
; изразява (alicui gratias Ap);
1.3) придава, предписва (vim herbae PM); признава: alicui
rei palmam p. PM признавам някое превъзходство;
1.4) изказва, произнася (testimonium Vr, PJ); привежда(exemplum
PM); утвърждава, говори: Romulus perhibetur omnibus rebus ceteris
praestitisse C - казват, че Ромул превъзхождал всички във всяко едно
отношение; iit perbibent V както разказват; nuntii fuisse perhibentur C
- (Диоскурите) были, както говорят,
предвестници ( на победата на Емилий Павел над Персей Македонски при Пидна през
168г.пр.н.е.) 1.5) упоменават, споменават (non minus est Agesilaus ille perhibendus C);
1.6) считат или назовават (aliquem optimum vatem C)

2.
petere -
petesso, —, —, ere [intens. към peto], (p. pugnam
caedesque Lcr; p. laudem C) – стреми се, домогва се,

3. christianam
– християнски

4. legem - I
Lege abl.
sg. към (направление), lex

4.А. Lex, legis f
4.А.1) закон, юридическа
норма (leges dare C, O, scribere, facere, condere, constituere C etc.;
l. Canuleja C, L; frumentaria Sl; legis virtus haec est:
imperare, vetare, permittere, punire Dig): legem abrogare C
отменять закон; (ex) lege (legibus) Ter, Nep, L etc. на основание на
закона (законите); lege uti Sl, C etc. Опирайки се на закона или
постъпвайки законно; suis legibus uti Cs придобивайки самоуправление;
jura legesque C тавана на законите, върха; leges libertasque C
Републиканска конституция ; legem ferre (rogare) C внасяйки законопроект
(предлагайки закон); legem perferre C потвърждение на предложения закон;
legem accipere (sciscere, jubere) C приемане, утвърждаване на
законопроекта; legem anti quare (repudiare) C отклонявайки
законопроекта; lege agere L, C постъпвайки според закона, вършейки
законосъобразни неща.
4.А.2) правило, принцип (orationem formare ad legem C;
legem sibi statuere C);
4.А.3) ред (legem dare
capillis Sen): sine lege O безредие, без всякакъв ред; lege dura Pl
или severa Pt в строго, сурово , безкомпромисно;
4.А.4) определение, решение
(l. fati O; legem alicui statuere C); условие (leges foederis V):
pax data in has leges L (his legibus Nep) мир според предложените
условия;
4.А.5) договор, контракт: l. mancipii C договор за
покупко-продажба, покупка; l. operi faciundo C строителен договор;
4.А.6) pl. право да управление, властоимане, власт : loci
leges alicui dare V да връчиш на
някого да управлява страна, държава;
4.А.7) закон на вероизповеданието (l. Judaica Lact; l. Christiana Amm).

5.
– vestrum – ваш, вашият
5.1) nom. sg. n
и gen. pl. к vester I;
5.2) gen. к vos.

6.
regem - rex, regis m
6.1) цар (r. Dareus QC; r. Macedonum QC; urbem
Romam a principio reges habuere T): rex regum L, VP = Agamemnon, но
също. Su на партите; r. mensae Macr или convivii Sid
председател (патрон) на пиршеството;
6.2) престолонаследник, принц (reges Syriae C);
6.3) pl. царско обкръжение (Ptolemaeus Cleopatraque reges
L);
6.4) от времето на насилственото сваляне на императорите и верховен жрец (r. sacrorum, sacrificorum C
или sacrificus L);
6.5) деспот: r. populi Romani C = Caesar;
6.6) владика, властелин, повелител (r. Aeneas V): r.
deorum atque hominum V, C = Juppiter; r. aquarum или aequoreus O
= Neptunus; r. infernus V (Stygius V или umbrarum O)=
Pluto; r. apum Col, V, Pall
пчелна майка ( римляните са я считали за самец, повелителя на пчелите);
6.7) наставник, учител (r. pueritiae H);
6.8) покровител, патрон, шеф
Pl, Ter, H; богат или знатен мъж (sive reges sive inopes H).


7.
fronte - frons, frontis f (у
Pl тж. m) -
7.1) чело, лоб:
contrahere C (adducere, astringere Sen) frontem морщить лоб,
хмуриться; remittere PJ (exporgere Ter, explicare H)
frontem развеселиться; adversa fronte O спереди на лбу; f. occipitio
prior est погов. C лоб впереди затылка, т. е. работа должна
совершаться на глазах у хозяина, а не за глаза; f. proterva H, тж.
f. libertasque J развязность или наглость, дерзость; salva fronte
J бесстыдно, без зазрения совести;
7.2) выражение лица, лицо (fronte occultare sententiam C;
f. laeta V, sollicita H, serena C, tristis Tib);
verissima fronte aliquid dicere C высказать что-л. с полной
откровенностью;
7.3) челна страна, фронт, фасада (f. aedium VP; castrorum
Cs): adversis frontibus Lcr лице срещу лице (да си блъскат челата);
a fronte C, Cs etc. Напред, отпред; octo cohortes in fronte constituit Sl
отпред (Каталина) построи осем кохорти;
7.4) външна страна, край (f. anuli Lcr, tabernae Ctl,
voluminis Sen): dextra fronte T на десния фланг ( на военният
строй) ;
7.5) ширина: in fronte и in frontem L, H, Pt по ширината на….;
7.6) външност,от външната страна, на външен вид: in frontem T
etc. по вид, както е видно; (ex) prima fronte Q според вида, от пръв
поглед; ferre aliquid fronte et vultu bellissime C с невъзмутим вид да
понешеш нещо.; fronti nulla fides J не трябва да се доверяваш на външният вид.

8.
vestrarum- vos (gen. vestri
и vestrum) [pl. към tu]
вие, ваш: vobiscum C - със вас; nemo vestrum C - никой от вас;
memor vestri C- помнейки за вас;
ardens odio vestri C - пламенно ненавиждащ ви.

9. quaestionum
- quaestio, onis f [quaero]
9.1) търсене, разследване (esse alicui quaestioni или in
quaestione Pl);
9.2) разпитване, въпрос (quaestionem habere ex servis L);
допитване (captivorum Cs);
9.3) изследване, разглеждане (sententiarum C): in
quaestionem vocare C подлагане на изследване, изследвам; res versatur in
quaestione (magna q. est) C - този голям въпрос ( се нуждае от
разглеждане);
9.4) съдебно разследване, следствие: exercere (habere)
quaestionem C водене на (производство) следствие; constituere
(instituere) quaestionem de aliqua re C назначаване следствие по някакво
дело;
9.5) pl. показания (по следствие) (quaestiones deferre C):
quaestiones perpetuae C - постоянен Углавен Съд (под
председателството на претория ; по
времето на Цицерон е имало осем различни претнора за различни престъпления );
judex quaestionis C - следовател;
9.6) протокол от следствието (quaestionem conscripsisse C);
9.7) предмет на изследоването, тема, въпрос, проблем
(perdifficilis est q. de natura deorum C; ponere quaestionem C):
q. infinita C общ (отвлечен) въпрос; q. definita C частен (конкретен)
въпрос;
9.8) съдийска колегия, съд (quaestionem ad clementiam transferre
VM ).

10. in
prima - на първо място, primae, arum f
(sc. partes)
10.1) главна роля: primas agere или tenere C да
играе главна роля;
10.2) перво място (primas alicui concedere или dare C);
10.3) висшая награда, главна награда (приз) (primas ferre или tenere C):
primas auferre C – да удържиш връх над, възтържествуване.

11.
et laudabiliter - [laudabilis]
похвално, по похвален начин, славно (vivere C).

12.
optime adv. superl. Към bene.
12.1. bene [bonus]
(compar. melius, superl. optime)
12.1.1.) добро (agere C etc.; pugnare L): ager b.
cultus C - добре направено; b. promittere C- (polliceri Sl) многообещаващо; и т.н.

13.
Igitur - igitur adv. [от
agitur, от ago]
13.1) тогава, в такъв случай, при това положение (i. tum, i.
deinde, i. demum Pl etc.);
13.2) и така , следователно: in umbra i. pugnabimus C (отговор
на Леонид на заплахата на Ксеркс, че ще затъмни слънцето със стрели) :
„Значи, ще се бием на тъмно”;
13.3) и тъй (за въпроси
и заповеди): quid i. faciam? Ter – какво ми оставя да правя ?; quid
i. est? Ap – тогава в какво е работата?;
haec i. est tua disciplina? ирон. C – итака, ето я твоята наука!?

І. Това е изречение от
11 думи и 2 глагола. Да видим какво „изказват, изразяват” глаголите:

Глагол № 9 – quaestionum – Според 9.1 и9.2 имаме „търсене, разпитване или допитване”.
Този глагол е преведен като „заявявате”от ЛИБИ. Ние в никакъв случай не можем
да се съгласим, че „питане” и „заявление” имат един и същ смисъл в българският
език. Израза „заявявате във вашите въпроси” също не може да е оправдание,, като
коректен превод, в смисъл, че се е избегнала тавталогията на думата „въпрос”,
защото такава дума „въпрос” СЪЩО НЯМА ИЗПИСАНА, та да има съобразяване с нея.
Именно този „въпрос” е наречен Adconsultaи неговия
съвременен и точен превод е „консултация, справка”, като неговото значение до днес не е свързано с
понятието „търсене”, а със понятията сравняване, доизясняване, някаква
разносметка за нещо във времето, спрямо ДРУГИ ДАДЕНОСТИ преди тази справка.

Глагол № 1 – Неслучай
поставихме този глагол на първо място, защото той е на последно място по
граматическа подредба в латинският език, но е на първо място по значение в
цялото изречение. И той дава „облик” на общият смисъл. И неговото значение е, ПРЕДОСТАВЯНЕ,
ПРЕДЛАГАНЕ, ИЗРАЗЯВАНЕ, ПРОИЗНАСЯНЕ на НЕЩО, което е доуточнено с думата petere
– стремеж. Това „Нещо” е подсилено с епитета „стремеж” и обяснено с
горните дебело подчертани пояснения. И това НЕЩО, не е „въпрос”, а изразено
чрез 106 отговора от папа Николай. И точно това НЕЩО е пропуснато да се преведе
от ЛИБИ. Каква случайност ?!


Какво казва папа Николай, като допълнително обяснение – от увода във
файла:

„Ние изпратихме НЕ САМО КНИГИТЕ НА
БОЖИЯТ ЗАКОН, но и свои достойни пратеници, които да ви наставят в
отделни случаи”.

С ДРУГИ ДУМИ ИЗОБЩО НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА БОЖИ ЗАКОН (ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН),
а за нещо ДРУГО, което НЕЩО може да бъде обяснено от папските пратеници. И това
обяснение ще е „СПОРЕД КНИГИТЕ,КОИТО КАКТО ПРЕДВИДИХМЕ СЕГА ТАМО СА
НЕОБХОДИМИ”. Явно, че ХРИСТИЯНСКИЯТ ЗАКОН е налице, само, че неговото
ТЪЛКУВАНЕ го няма и затова са пратениците на папата в България. Като изобщо не
става въпрос за България в Мизия и Тракия, а за ТИДЕ ( България от териториите
на Тесалия, Илирия, Дардания, и Двата Епир). И тези територии ТИДЕ са наречени
„РОДИНА” (ad patriam vestram – ваша Родина) на българския крал и българите.

Ако документа изпратен от
българите се е свеждал до ПИСАНИЯТ
ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН, той очевидно вече е бил в ръцете на българите
посредством папските пратеници и папата можеше да отговори, „Закона е в ръцете
ви, консултирайте се с Формоза и т.н.”

Като цяло нямаме питане за
„християнски закон”, а имаме изпратени НЯКАКВИ ОСНОВАНИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ,
ПРОБЛЕМИ, които са следствие на
християнските закони. И тогава става пределно ясно, защо българите ще питат за
Патриарх и от кого БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ
назначи той – от Римския папа или от Константинополския патриарх, дори
след ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на препирните след VІІІ Вселенски Събор, като въпросът се е
свеждал до „КОГО Е ПО-УМНО ДА СА БЪЛГАРИТЕ ?”.

ІІ. Разковничето на проблема : legem⁴
christianam ³. Този израз е пряко допълнение (пр.д.) към
глагола quaestionum, защото изяснява смисъла на глагола, какво,
що е търсенето, допитването. Това е определено, узаконено, като такова чрез
окончанита „em” „am”, в латинския език.
Те са пряко свързани със значенията на 4.А.2. и 4.А.3. - законност индикираща КАКВО, ЩО ? Индикираща
„християнството” в нашият случай. Оттук и съждението, че става допитване за
„християнска законност”, „законност основана върху християнството” и т.н.


Като цяло – това първо и фатално изречение за българската историография
от “Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum” -
„ Igitur optime et laudabiliter in prima quaestionum vestrarum fronte
regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:” - може да означава само:


И тъй похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, стремежа на
вашият крал към привеждането (прeдаването,
тълкуването) от нас на християнската законност (принципност).

И никакви български молби за
християнски закон не съществуват.

ІІІ. Нека видим и какви са потвържденията
за изказаното твърдение освен в разгледаното изречение без да търсим надлъж и
нашир по аналогични източници, а точно в самият текст “Responsa Nicolae papae .
. . . ”:

Отговор ХХХV, 15: “Nam illa, quae commemorastis, id est, diei et horae observaciones , ioca,
et inicua carmina, atque auguria, pompae ac operaciones diaboli sunt, quipus, Deo gratias, iam in baptismate abrenuntiasis, et haec cum vetere homine et actibus eius, quando novum induistis, omnino deposuistis.”

„ Защото тия неща, които сте
споменали, т.е. съблюденията на деня и часа, заклинанията, игрите, нечестивите
пеения и гадания, са шедствия (шествия – б.м.) и дела
дяволски, от които благодарение на Бога вече при кръщението сте се отрекли и
напълно сте ги отхвърлили заедно със стария човек (старото тяло преди кръщението – б.м.) и неговите дела, когато сте се облекли в новия (начин на живот – б.м.).”


Самият Папа Николай заявява, че ЗНАЕ, че българите вече са
кръстени преди 866г., НО българската историография „не знае” това 1144 г.
по-късно. „Сте се отрекли”, „сте ги
отхвърлили” и „сте се облекли” точно и пределно ясно заявяват едно кръщение и
един нов начин на живот в мин.време, т.е. време ПРЕДИ 866г.


ВРЕМЕ ДАЛЕЧ ПРЕДИ
ВРЕМЕТО ПОСОЧЕНО ОТ
БЪЛГАРСКАТА ФАНАРИОТЩИНА ЗА
„ПОКРЪСТВАНЕ” НА БЪЛГАРИТЕ.