2012 21 12

Големият семиотик, Умберто Еко, обяснява феномена "краят на света" пред италианското издание L'espresso:
Изглежда човечеството винаги е имало нещо деструктивно в себе си, а може би това е просто въплъщение на страха от смъртта.
Първото нещо, което ми идва на ум: нека не говорим за проклятието на маите. Медиите, които все по-често цитират пророчеството на Касандра, всеки ден предсказват все по-ужасяващо бъдеще: океаните заливат бреговете, годишните времена изчезват и т.н. Работата стигна до там, че 10-годишният син на мои приятели, послушал своите родители, които му разказали за съдбата на света, се разплакал и попитал: „И, какво сега, нищо добро ли не ме чака?“
За да го успокоя, бих могъл да цитирам безбройни и достатъчно мрачни предсказания за бъдещето, които са били съвсем нормални за предишните епохи. Ето какво поше в съчиненията со Винсент от Бове през XIII век:

„След смъртта на Антихриста... Страшният съд ще бъде предшестван от много събития, които са посочени в Евангелията... В първия ден нивото на морето ще се вдигне над планините и ще застане като стена. Във втория ден то ще се качи толкова нависоко, че ще е трудно да се види. В третия ден морските чудовища ще излязат на повърхността и техният вой ще достигне небесата. В четвъртия ден морето и всичките води ще горят в огън. В петия ден тревата и дърветата ще се покрият с кървава роса. В шестия – ще се разрушат сградите. В седмия – камъните ще се сблъскат един с друг. В осмия ще има земетресение по целия свят. В деветия земната повърхност ще се изравни. В десетия хората ще излязат от пещерите и ще бродят като луди, загубили ума и дума. В единайстия ще въстанат мъртъвците. В дванайстия ще паднат звездите. В тринайстия ще умрат всички живи, за да възкръснат с мъртвите. В четиринайстия небето и земята ще изгорят. В петнайстия ще има ново небе и нова земя, и всички ще възкръснат.”

Както виждате, тук имаме всичките съставни части на апокалипсиса, с който ни плашат и днес, включително климатичните промени и гигантското цунами.
Нека пропуснем шест века с всичките им зловещи пророчества и цитираме Балзак, който през 1836 година пише:

„Съвременната индустрия, която създава масово производство, разрушава творбите на старите майстори, чиито произведения носеха отпечатъка на личността на техния създател, и бяха уникални. Днес имаме „продукция“, а не „творчество“.

Втора мисъл. По традиция, очакването на края на света от типа "mala tempora currunt", (настават лоши времена) се оправдават от факта, че в момента на действието светът се руши.

Ако Балзак беше прав(какво е да опровергаеш Балзак!), то към „продукцията“, лишена от всяка художествена ценност, щяхме да причислим „Пармският манастир“ на Стендал, който излиза само след две години. След три Шопен ще напише Соната си-бемол минор (Соната за пиано №2), а в рамките на следващия половин век Флобер ще публикува „Мадам Бовари“, ще се появят импресионистите и ще бъде издаден романът „Братя Карамазови“. Както виждате, и преди бъдещето е било рисувано в мрачни тонове.
Замислете се, някога богатите живели в центъра на Рим във великолепни дворци, а бедните се сгушвали в мрачните покрайнини. Днес сградите срещу Колизеума се продават на безценица, а корумпираните политици живеят в покрайнините – в някога бедния квартал Quarticciolo.
Довчера бедняците пътуваха с влакове и само богатите можеха да си позволят пътешествие със самолет. Днес авиобилетите струват евтино (цената на най-евтините съответства на цената на превоза на добитъка във военните времена), а в същото време влаковете стават още по-луксозни – с барове и салони, резервирани само за представителите на „господстващата“ класа.
Някога богаташите ходеха в Ричоне или в по-лошия случай в Римини, за да потопят краката си в морето, а островите на Индийския океан бяха пълни с бедняци или затворници. Днес към Малдивите пътуват високопоставени политици, а в Римини се отправят руснаци, чиито прадядовци са били крепостни селяни. Ето на - светът се руши.