Сталин ...

by **Marginal** Пет 22 Яну 2010, 21:51

Куиз
за напреднали

7
ноември 1934

Днес
празнуваме 17 години от Октомврийската
революция. Уж революцията е октомврийска,
а е избухнала през ноември... Има нещо
изначално сбъркано в комунизма. Но
засега тази система ми е изгодна.
Подчинените ми ме слушат, народът ме
обича. Само тая мумия в мавзолея ме
дразни, но някой ден ще я разкарам оттам.

Нямам
кой знае колко работа по управлението
на държавата, затова с Киров по цял ден
играем на логически задачи.

Вчера
жестоко го затапих със следната загадка:

Ромео
се прибрал пиян вкъщи. Легнал на леглото
и заспал. През нощта се събудил от жажда
и в просъница напипал един буркан. Изпил
течността от буркана и заспал. На сутринта
се събудил и видял Жулиета мъртва.
Какво
е станало и защо Жулиета е мъртва?

Киров
цял следобед пуфтя, сумтя и накрая стигна
до хипотезата, че Жулиета се е самоубила
от яд, защото Ромео е ходил да пие без
нея.

Не,
казвам, другарю Киров, не е това отговорът.
А той помоли да му дам 24 часа да си
помисли. И днеска идва при мен пребледнял
и ми вика:

-
Вие ми ебахте майката с тая загадка,
другарю Сталин. Цяла нощ не съм спал и
не можах да се сетя какъв е отговора.
Предавам се.

-
Ами много е просто, другарю Киров. Жулиета
е била рибка. Ромео й е изпил водата от
аквариума и тя умряла.

Много
се смяхме.

30
ноември 1934

Киров
влезе в кабинета ми ухилен до уши и ми
вика:

Другарю
Сталин, разрешете да ви запитам: какво
се среща веднъж в минута, два пъти в
момента и нито веднъж в хиляда години?

Запалих
лулата си и пуснах замислено кълбенце
дим.

Хм,
интересен въпрос, другарю Киров. Да не
би да е кихавицата?
Защо
пък кихавицата?
Ами
случвало ми се е да кихна веднъж в минута
или два пъти в момента, а после цяла
вечност да не кихам.
Не
е кихавицата, другарю Сталин.
Хм...
Какво ли ще е това нещо?... Сетих се,
другарю Киров. Това е обичта към партията.
Усещаме я всяка минута, понякога и два
пъти в момента, а в предишните хиляда
години не се е срещала, защото нашата
партия не е съществувала, нали така? Не
съм ли гениален?
Не...
ъъъ... искам да кажа “да”... разбира се,
че сте гениален, другарю Сталин, но това
не е верният отговор. Има и хора, които
не обичат партията.
Моля?
Какво казахте, другарю Киров?
Казах,
че... ъъъ... какво казах... хахаха... казах
ли нещо?
Стори
ми се, че казахте.
Не
съм казал нищо. Верният е отговор е
буквата “м”, другарю Сталин. Тя се
среща веднъж в Минута, два пъти в МоМента
и нито веднъж във фразата “хиляда
години”. Ей това е верният отговор.
Остроумен
човек сте, Киров, но имате странни
схващания за обичта към партията.
Свободен сте.

Киров
си тръгна като насран. Обадих се на
Николаев и му наредих да го застреля.
Николаев много се зарадва. Оказа се, че
навремето Киров бил ебал жена му и той
имал да си връща.

1
декември 1934

Киров
е мъртъв. Николаев дойде много щастлив
в кабинета ми.

Застрелях
го като куче, другарю Сталин – вика. –
Ще ебе жена ми той...

-
Отлично, другарю Николаев. А сега да
поиграем на въпроси и отговори. Кое
е това нещо, което на Джони Деп му е много
късо, на Арнолд Шварценегер му е много
дълго, Мадона изобщо го няма, а Папата
го има, но не го използва ?

Хахаха,
неудобно ми е да го кажа, другарю Сталин.
Хайде,
хайде, не се стеснявайте, тука сме свои.
Стари болшевики сме, всичко си знаем...
Курът.
Хм,
виждам че сте се настроили на сексуална
вълна, другарю Николаев, но не е курът.
Може
би... буржоазните предразсъдъци?
Интересен
отговор, другарю Николаев. Искате да
кажете, че Мадона няма буржоазни
предразсъдъци? Че песните й не развращават
младите? Това ли искате да кажете?
Ъъъ...
съвсем не, другарю Сталин... пошегувах
се.
Интересно
чувство за хумор имате, другарю Николаев.

Повиках
охраната и наредих да го разстрелят.
Докато го отвеждаха, му казах верният
отговор. Това, което
на Джони Деп му е много късо, на Арнолд
Шварценегер му е много дълго, Мадона
изобщо го няма, а Папата го има, но не го
използва, е фамилията.

Но
не знам дали Николаев чу отговора, защото
крещеше като обезумял и молеше за милост.

23
февруари 1938

Извиках
при мен Ягода. Ягода е способен човек.
Той измисли гениалната формула на нашия
икономически модел: “Страната е лагер.
Трудещите се са затворници. Чекистите
са ръководители на производството”.

Просто
и ясно. И системата работи отлично.

Та
дойде при мен Ягода да си поговорим за
актуалната политическа обстановка.
Запалих лулата си и го подпуках със
загадки:

-
Другарю Ягода, ситуацията е следната:
Троцки и Бухарин казват винаги истината
освен в някои дни, в които систематично
лъжат. Троцки лъже в понеделник, вторник
и сряда. А Бухарин лъже в четвъртък,
петък и събота. Един ден двамата се
срещнали и всеки от тях казал на другия,
че вчера е лъгал. В кой ден от седмицата
се е случило това?

-
Тия двамата постоянно лъжат, другарю
Сталин. Така че това може да се е случило
по всяко време.

-
Така е, другарю Ягода. Но за нуждите на
задачата приемаме, че Троцки лъже само
в понеделник, вторник и сряда, а Бухарин
само в четвъртък, петък и събота.

-
Отказвам да отговарям на задачи, свързани
с врагове на народа, другаря Сталин.

-
Отлично, другарю Ягода. Всъщност верният
отговор е четвъртък. Троцки е лъгал
вчера, тоест в сряда, а Бухарин лъже в
момента, защото четвъртък му е ден за
лъгане.

-
Отдавна трябваше да ги разстреляте тия
двамата, другарю Сталин, ама айде да не
ви се бъркам.

-
Хм. На всеки ще му дойде времето. Сега
е ваш ред да ми зададете загадка.

-
Добре. Един от пазачите в НКВД се напил
и загубил ключа от килията с арестантите.
Навсякъде го търсил, но не можал да го
намери. И тогава видял на масата бележка,
на която пишело КЕЗВПМ. Къде бил ключът?

-
Затруднихте ме, другарю Ягода. Не мога
да отговоря.

-
Много просто. Отговорът се крие в
съкращението КЕЗВПМ. Ключът Е Зад Вратата
Под Метлата.

Замълчах
и запалих лулата си. Пуснах тежко облаче
дим.

-
Хм. Не ми харесва дисциплината в повереното
ви ведомство, другарю Ягода. Пазачите
ви пиянстват, губят ключовете си, крият
ги зад вратата под метлата. Докъде ще я
докарате така?

-
Ама това е една измислена загадка,
другарю Сталин. Няма нищо общо с
реалността.

-
В комунистическото общество всичко има
общо с реалността, Ягода. Факт е, че
Троцки и Бухарин са безсрамни лъжци,
както е факт и това, че вашите подчинени
са некадърници и си губят ключовете под
разни метли. Затова смятам, че трябва
да бъдете разстрелян незабавно.

Наредих
да го разстрелят и назначих на неговия
пост Ежов. Той е идеалният служител –
зъл, предан и тъп.

15
март 1938

Бухарин
е интересен човек, голям интелектуалец.
Винаги ми е било интересно да играя с
него на въпроси и отговори. Обикновено
печеля тия игри, но вчера копеленцето
ми заби такава задача, че направо ме
хвърли в джаза.

Един
кораб акостира в пристанище. От външната
страна на кораба е пусната въжена стълба,
на 5 метра от водата, а разстоянието
между стъпалата на стълбата е 1 метър.
Прилива покачва нивото на водата с
2метра на час. След колко време водата
ще достигне до третото стъпало?

Мислих,
смятах, ама не мога да го изчисля. Извиках
Бухарин в кабинета ми.

Много
интересна задача, другарю Бухарин.
Според мен верният отговор е след пет
часа.
Грешите,
другарю Сталин.
А
може би има някаква уловка? Всъщност
за какъв кораб става дума?
За
обикновен кораб. Например крайцерът
“Аврора”.
Да
не би да намеквате, че крайцерът “Аврора”
потъва? Че корабът – символ на нашата
революция скоро ще бъде потопен от
вълните на империализма? Така ли смятате?
Съвсем
не, другарю Сталин. Напротив. Отговорът
е, че водата никога няма да достигне до
третото стъпало, защото приливът повдига
и самият кораб. Крайцерът “Аврора” не
може да потъне никога. Нали така, другарю
Сталин?

Прееба
ме хитрецът и страшно се ядосах. Можех
веднага да наредя да го разстрелят, но
реших да си поиграя малко с него.

-
Другарю Бухарин - казах му. – Имам
информация, че сте изменили на
комунистическите идеи и трябва да бъдете
разстрелян. Но понеже много ви ценя, ще
ви дам един последен шанс. Това са две
листчета. На едното от тях ще напиша
“виновен”, а на другото “невинен”. Ще
сгъна листчетата и ще ги пусна в каскета
на Ленин, който винаги стои до мен, за
да ми напомня за делото на вожда на
революцията. Вие ще изтеглите едно
листче и ако на него пише “невинен” ще
ви пусна да си вървите поживо-поздраво.
Но ако извадите листчето с надпис
“виновен”, ще наредя да ви разстрелят.

Бухарин
пребледня и се разтрепери целият. Нямах
никакво намерение да му дам шанс да се
измъкне, затова написах и на двете
листчета “виновен”. Сгънах ги и ги
пуснах в миризливия каскет на оная
мумия. И в тоя момент хитрата лисица
Бухарин реши да ме преметне. Взе едно
от листчетата и без да го отваря, бързо
го глътна.

-
Другарю Сталин – каза Бухарин. – Свикнал
съм да си изяждам късмета. Отворете
другото листче. Ако на него пише “виновен”,
значи съм изтеглил “невинен” и трябва
да ме пуснете. Ако пък пише “невинен”,
значи съм изтеглил лошия късмет и ще се
оставя да бъда разстрелян. Хайде, отворете
другото листче...

Бахти
хитреца. Ще ми се отваря той на мене!

Другарю
Бухарин – казах му. – Според законите
на комунизма изяденият късмет се брои
за невалиден, така че съдбата ви ще бъде
решена от това, което пише на листчето
останало в свещения каскет на Владимир
Илич Ленин. Я да видим какво пише на
него. А, пише “виновен”! Колко жалко.
Вие сте ценен кадър и не бих искал да
се разделя с вас, защото кадрите решават
всичко. Но какво да се прави, такъв ви
бил късметът.
Протестирам!
Това е несправедливо.
От
гледна точка на диалектическия
материализъм светът е пълен с
несправедливости, другарю Бухарин.
Какво е несправедливостта спрямо един
отделен индивид като вас в сравнение
с цялата световна несправедливост? В
този смисъл протестите относно личната
ви съдба звучат някак дребнаво и
егоистично.

Извиках
охраната и наредих да разстрелят Бухарин,
а после да дадат каскета на Ленин на
химическо чистене, че много се е вмирисал.

4
февруари 1940

Ежов
дойде в кабинета ми. Много ме дразни
това неприятно джудже. Бях в лошо
настроение и реших да си го оправя като
поиграем на въпроси и отговори. Тоя е
такъв тъпак, че със сигурност ще изръси
някой бисер.

Другарю
Ежов, искам да ви попитам нещо. Кажете
ми колко котки има в една стая, ако във
всеки от четирите й ъгли има по една
котка, срещу всяка котка има по три
котки и върху опашката на всяка котка
има по една котка.
Може
ли да повторите, другарю Сталин? Не
можах да запомня.

Тоя
е невиждан тъпанар, заклевам се.

Имаме
стая с четири ъгъла. Във всеки ъгъл има
по една котка, срещу всяка котка има по
3 котки и върху опашката на всяка котка
има по една котка. Колко общо са котките?
Начи,
така ми е много трудно да ги броя, другарю
Сталин. Някоя може да мръдне и да я
преброя два пъти. По-лесно ще ми е, ако
преди това ги разстрелям. Аз веднъж
така броих един взвод милиционери. Бяха
пияни, залитаха и всеки път ми излизаше
различна бройка – веднъж 14, после 15,
третият път - 12. Накрая се ядосах,
разстрелях ги и труповете се оказаха
18. Оттогава разбрах, че когато работим
с жив материал винаги стават грешки.
Така
е, другарю Ежов. Има човек – има проблем.
Няма човек – няма проблем. Кажете сега
за котките.
Ами
и за котките съм на същото мнение. Има
котка – има проблем. Няма котка – няма
проблем.
Не
се измъквайте, другарю Ежов. Попитах
ви нещо.
Може
ли пак да повторите условието на
задачата, че го забравих.

Тоя
е кух като гъбено семе.

За
последен път ви повтарям, другарю Ежов.
Стая с четири ъгъла. Във всеки ъгъл има
по една котка. Запомнихте ли?
Тъй
вярно.
Срещу
всяка котка има по три котки.
Тъй
вярно.
И
върху опашката на всяка котка има по
една котка. Ясно ли е?
Напълно,
другарю Сталин.
Пита
се колко общо са котките?
Седемстотин
петдесет и девет.
Вие
сте голям тъпак, другарю Ежов.
Тъй
вярно, другарю Сталин.
Помислете
малко. За какво я ползвате тая глава?
За
близък бой. Като им набия една глава,
рухват.
Сега
ще се наложи да я използвате за мислене.
Еми
няма да се справя, другарю Сталин. Аз
съм изключителен тъпак. Знам само, че
котките са много, ама не бих могъл да
ги преброя, ако ще до утре да ме държите.
Котките
са само четири, другарю Ежов. Срещу
всяка има по три – в останалите три
ъгъла на стаята. И всяка от тях е седнала
върху опашката си.
Еми
радвам се. Искате ли аз да ви дам една
задача?
Давайте.
Аз много обичам задачите.
На
една улица има седеметажна сграда. На
седмия етаж живее шофьорът Альоша с
братята си Василий, Сергей и Николай,
като всеки от тях живее в собствена
стая. В стаята на Альоша има три врати
и два прозореца. В стаята на Василий
има толкова врати, колкото са прозорците
в стаята на Сергей. А в стаите на братята
на Николай има толкова врати, колкото
са прозорците. Въпросът е: живее ли на
същата улица тъщата на шофьора Альоша?
Хм.
Задачата е доста трудна. Предавам се.
Какъв е отговорът?
Отде
да знам. Нали ви казах, че съм изключителен
тъпак.

Стори
ми се, че ми се подиграва, затова наредих
да го разстрелят.

23
август 1939

С
Хитлер подписахме пакт за ненападение.
Хитлер е много забавен тип, с невероятно
чувство за хумор. Интересува се от
археология и това беше поводът да му
задам една от любимите си загадки. Един
археолог открил в една пещера два напълно
запазени, неразложени трупа на мъж и
жена. След което веднага се обадил на
шефа си и му казал:

-
Шефе, открих телата на Адам и Ева.

Как
археологът е разбрал, че това са Адам и
Ева?

Аба
натюрлих – каза Хитлер.- Били са със
смокинови листа.
Не
е това отговорът, господин Хитлер.
Мъжът
е бил с белег от изваденото ребро?
Остроумно,
но и това не е верният отговор.
До
тях е имало труп на змия и нахапана
ябълка?
И
това не е.
Майн
гот, не мога да отгатна. Капитулирам.
Елементарно,
Хитлер. Понеже и двамата не са родени
от жена, не са имали пъпове.
Хахаха,
абъ йаа. Вундъбаа. Дас ист фантастиш,
хер Сталин. А какво ще правим с Полша?