Доктор Фалос - I фондация Sex

- Добър ден. Аз сам доктор Фалос, приятно ми е да се запознаем. Вие сте една красива млада госпожица. Какво може да ви води в моя кабинет? Има ли нещо, за което искате да поговорим и ви притеснява?
- Здравейте господин Фалос! Аз съм Красимирова. Цеци Красимирова. Важни въпроси тревожат мойта красива главица... искам отговори докторе! Разбрах, че сте вещ и ще ми помогнете, изпратена съм с много препоръки, така че нека чуя вашите заръки! Как мислите, кога една жена е истински щастлива - когато е задоволена или когато е материално обезпечена ?
- Нима една жена не се задоволява комплексно? Разбира се, че всеки елемент от нейното щастие е важен. Въпрос на степенуване. Но все пак не мислите ли, че любовта трябва да е първото и най-важно условие?
- Ето вече говорим за условия докторе! А казват, че щастието било безусловно... Е, тогава щом ще има фактори защо да не са материални? Или тогава вече сме меркантилни? Ако се обичаме и соковете ни си съвпадат е свято, но ако търсим богат е скверно... Ах, тези принципи докъде ни докараха!
- Естествено! Та най-важно е да не те е гнус да целунеш обекта, след това идва и желанието, и любов, и чувства, и Бог знае... Но да си готов да задоволиш някого, само заради това, че може да ти плати малкия Jameson или да те извози в скъпата си кола от Бузлуджа до Витошка, вас лично пуска ли ви сокове?
- О, докторе! И още как! И знаете ли защо? Защото, ако човек не може да си позволи всичко това, след разметането на всичките сокове и любов остава въпросът - Кой ще ме закара до нас и кой ще плати сметката! И когато той ме погледне с влажен поглед и мазна усмивка и бръкне в празни джобове... ентусиазмът ми мигом ще се изпари и сокове повече не ще потекат! Нали е мъж? Нали аз трябва да съм слаба и невинна, да съм цвете? Пък и да плащам? Еми, еби му майката, кат ще си плащам, направо да си платя и за вибратор? И там ще има сокове гарантирам!
- Значи желанието ви се ражда с лайфстайла... А защо тогава въпросният хубав мъж, си заслужава да метне парите на масата и да изхаби бензин за вас, ако сте като всяка друга? След като вас не може едното голо удоволствие да ви стимулира, какво прави толкоз безценно фелациото или секса ви толкоз значим? Той струва точно толкова - сметката и пътни.
- Това е все едно да ви питам „Е , какво - вас само гърдите ли ви интересуват? Не може ли да е леко грозновата, леко дебела, не много хубава в лице, ама пък със златно сърце!". Хайде да речем - за голотата ще се разберем! Важно е уви! Химия не се купува с пари... Но тогава да си взема жребец за леглото и идиот да ми плаща? Ще си бъдем специални и безплатни!
- Няма идеално щастие, животът не е захаросан филм, където някой усмихнат богат борсов играч се блъска във вас на улицата и две седмици по-късно се жените в „Свети Павел" в Лондон. Иначе целият свят щеше да е великолепен и пълен с великолепници. Но ако загледаш родителите си само, ти става ясно, че човешкото щастие е много простичко и обвързано понякога с усилието да се прибереш вкъщи с трамвай след като си се натискал с гаджето. Или да дадеш пет кинта повече. Другото често ражда самота, нерви и гъбички. Неядко съчетани със много повече пари, излети във „Фармахим". Цената, която плащаш е тази, която получаваш, но ще продължим останалото в следващия ни сеанс, сега времето ни изтече. Приятен ден!

БЕЗ МНОГО ХУМОР

Тя иска да я забавлява
без много много да я заблуждава
Той чака нейният знак
без много много да тръпне от страх

Тя иска да му се наслаждава
без много много да се вживява
Той мисли да я обладава
без много много да преобладава

Тя иска чисто виртуална връзка
без много много да хлътва
Той мисли за сексуална среща
без много много да е гореща

Тя иска вечно да й римува
без много много дрехи да я сънува
Той мисли реално да я докосва
без много много да го баламосва

Тя иска винаги да й се усмихва
без много много да й се натиска
Той мисли вечно да й се обажда
без много много да й досажда

Тя търси го чрез пътната карта
Той следи я по мобилния интернет
Тя вечно загърба хазарта
Той винаги почти е нащрек

НЕ ПРОЩАВАМ


Не прощавам ударите под кръста
колкото и да ми се иска да ги стая
Не подминавам злобата чевръста
колкото и да се стремя да я простя

Не нападам с долнопробни сплетни
колкото и да ми се иска да ги изрека
Не подавам груби бесни реплики
колкото и да се мъча да ги промълвя

Не забивам нож н гърба на никого
колкото и да ме боли и мълча
Не заставям никой с мислите
колкото и да ми се иска да споделя

Не намирам време в излишъци
да оплювам някого и злословя
Не обичам изкуствените безсмислици
колкото и да се мъча да ги подаря

Не харесвам жалките двуличности
колкото и да крия да им го кажа
Не рискувам да съм с прочути личности
колкото и да могат да ми помогнат сега

Не намирам свободни граници
колкото и да ми се иска да творя
Не изричам чуждите странности
достатъчно красота имам с поезия

Не намирам достоверни обяснения
колкото и да търся ограничеността
Не приемам вряждебни стълкновения
колкото и да ми се иска опровержеността

Не прощавам ! Не мога !

Това не е мое! Аз не съм поетична личност, но за сметка на това ми харесва
Лека нощ от мен! Много съм изморена!

Лелей, кво стана тука?

пак ли бе....

Тия анонимните не се удържат !!!

Ти се радвай, че Снежанка не са я лей-офф-нали и не е прописала отново в лИбоФната си тема...

Коя е тази? Сервитьорката ли?

Ми загадка си остава... > Вих темите й в "Изповералнята" по-долу