Из лИбоФната лирика на Снежанка

Тя написа:Лично
/на Hего с тъгa/

Дали ще ме последваш някога
Когато дойде време да си ида
И в шепите изплакал болката
Лицето ми ще замениш със друго
Посипвам бели камъни по пътя ти
За да не се загубиш в тъмното
И често ще се връщам във съня ти
За да приседна някъде наблизо
Ръцете ти прегърнали са друга,
но аз ще долепя глава до плещите ти
Защото искам да послушам пак отново
дъха ти жив и ударите на сърцето ти

Много е добро!

Хахаха!

IFF написа:Много е добро!

Мерси, Скъпи! Ти си любимият ми литературен критик!
Твоето признание е като светъл лъч на моя литературен небосклон...ама наистина сериозно! :))))

Щото ако те огрее моя лъч и после хайде теологични въпроси за непорочното зачатие!

Няма страшно ще му дръпнем една страшна лирика като горната и ще ни простят...
Пък и знаеш ли може някои Муз* да ми е помагал?!

* Муз е мъжкото на Муза

Е верно, че ако го огрее Музът моя лъч ще настане голяма теологична мътеница!

Повръщаш тъжно
през прозореца
на моята душа
О!
Ела!
Върни се!
Дограмата
ще сменя!
А ще турим
и пердета
за да скрием
наще чувства!
Даже
няма да се сетим
да четеме
Заратустра!

Ще се върна ази
някой ден
Ама дали ти ще си
готов за мен
Щот съм много
придирчива и
шавлива и игрива.
Моят Муз е уморен
Писна му от секс
ден подир ден...

Музът на Снегурочка
Вече го не бива с меча.

В спалнята на тая кучка
Ако вляза да помагам - няма ли да преча?

Оти кат ми дойдеше реда,
в наща хижа да я понаведа,

Се ме пращаха наряд в гората,
Дъртите м' брадати братя...

Дьо Сад
....

Аз съм върла Антихристка
Май съм Садо-Мазохистка
Кожено бельо навличам
Секса xард много обичам
Имам си мечта голяма
Със камшик аз
Админ да подхвана
С белезници го заключвам към леглото
Бърже със уста изхлузвам му бельото
И като е готов без свян
Аз ще му наложа "БАН"!

sum li sum ili puk hich ne sum,
ot pitane sum stanal brum,
shto ne sum poet kato pishurkata ,
da sedna da napisha oda za baba si
na hurkata:)

eй ви една ода за всички бивши, настоящи и бъдещи студенти. честит празнок!

ОДА ЗА СТУДЕНТА

Жив е той, жив е!

Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка.

Студент със поглед забит в тавана,

студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ручка,

от друга съвест на две строшена,

очи тъмнеят, глава се люшка-

зер не е пил вода студена!

Лежи студентът, а в механата нещо го сиилно,

страстно влече, хллюбярка скърца нейде в кревата,

а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега!

Пейте робини тез тъжни песни!

От института ще да замине и този студент.

Но замълчи сърце!

Тоз, който мързел е по природа, той не умира.

Него жалеят баща и майка - цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици.

Той ще да ги до гроба стриже.

Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее.колеги пълнят квартирата тясна.

Познат засвири, тълпа запее,"На есен с песен", юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат.

И потанцуват с лица засмени,па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,

друга му вино бяло прибавя,

трета го в уста целуне бърже,

а той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години?

Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине."

И плеснат с ръце та се прегърнат,с песни тръгват из махалата.

Вървят и пеят, дорде осъмнат,дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана спи си студентът.

Ще рече човек, че вред е рано,а времето скъпо тече ли, тече

я това може да е Снежанка, която пише толкова разпалено и чувствено тук

Свършва вече таз година!
Анонимната дружина
ето весело празнува!
В изповедалнята лудува!

Важното е стрес да няма.
Щот Канада е кат яма.
Докат драпаш по стените
назад дърпат те орлите.

А пък горните те ритат,
а пък задните те щипят.
Но ти драпаш устремен
все нагоре запленен.

Щото знаеш - туй е яма
и отдолу изход няма!
А като издрапаш сам
като се огледаш там.

В миг щи светне във главата
истината непозната.
Твойта малка жалка яма
е в дъното на по-голяма.

Happy holidays !!

Глеам: тука либофно си общувате.
Някак, така, лирично другарувате.
Обаче Снежанка къде е незнам.
Ако знаех, щях да ида там!

Виш си имейла, мобифона и фейсбука. Чукнах ти среща, най-анонимно. Нищо лично, твой ред е просто.

Аре.

Глей ся, Снежи!
Тук сме хора прости.
Ако питаш: Кво правя?
Готвя го за гости!

Така че за.режи
имейла и фейсбука.
Заплакни се малко
и пристигай тука!

Ти нямаш сърце!
Аз имам две!
С едното те обичам,
с едното те мразя,
с едното се смея,
със другото плача!
Ти нямаш сърце.
Но имаш мен...

Имало едно време една снежинка. Бяла и чиста, живееща на малък облак. Той много я обичал и не искал да го напусне, но снежинката мечтаела да полети, да се понесе с вятъра, да танцува с останалите снежинки!
"Виж колко е красиво там долу" - казвала снижинката на облака.
"Само, когато гледаш отгоре" - отговарял облакът.
Но снежинката не го разбирала. Облакът бил така удобен, уютен и сигурен, но всяка част от нея копнеела за нов свят, в който да може да усети свобдния полет, който да я изпълни с вълнение и емоции, които никога не била изпитвала преди.
"Днес ще полетя с останалите снежинки!"
"Недей! Не знаеш какво те очаква там долу!"
"Да, и това е най-хубавото!" - отговорила снежинката и се откъснала от своя облак!
Почувствала се лека, много лека! Вятърът я прегърнал и понесъл със себе си - първо бавно и нежно, след това все по-бързо, въртейки я във всички посоки. След това утихнал и снежинката започнала свободно да пада. Приближавала се към земята баз страх, без съжаление, че полетът ще свърши, само с единствената мисъл какво ли ще е усещането от срещата й с нея. И скоро разбрала, разбивайки се в прахта на една улица. Разтопила се за секунди в нея, превръщайки се в кал - грозна и ненужна, завинаги прикована към земята, за която така копнеела.
Облакът дълго гледал след своята снежинка и се питал дали съжалява, че го е напуснала! Защото облакът знаел как свършва полетът на снежинките!
Това, което облакът никога няма да научи обаче е, че колкото и кратък да бил този полет, той направил снежинката безкрайно щастлива!

Той написа:Ти нямаш сърце!
Аз имам две!
С едното те обичам,
с едното те мразя,
с едното се смея,
със другото плача!
Ти нямаш сърце.
Но имаш мен...

Тва по би ме изкефило така:
Ти нямаш сърце!
А аз имам две!
С едното обичам,
а с другото мразя,
с едното се смея,
със другото плача!
Ти нямаш сърце.
Но ти имаш мен...

Не било крясък, а трясък!
Не било покана, а измама!
Не било любов, а драма!
Не било...а би било прекрасно!

Не съм аз авторът, Марги! :)
Въпреки че звучи добре с поправката ти, губи се посвещението. Но пък всеки може да каже за себе си това и без обръщение:

"С едното обичам,
а с другото мразя,
с едното се смея,
със другото плача!"

Какво не разбираш, Марги?

Разбрах де, ма мисля че така няма да се загуби посфещението:
Ти нямаш сърце!
А аз имам две!
С едното те обичам,
а с другото мразя,
с едното се смея,
със другото плача!
Ти нямаш сърце.
Но ти имаш мен...

Разбрахме се най-после! Разсмя ме!

Сега може да продължиш, като напишеш музика! :)

А, мързи ме, па и ме глобиха днес , та ми е само до музика ...