История на извращенията: ИСКАМ ДА СЕ ОМЪЖА ЗА... ТАТКО!

03 юли 2009, 13:56












Комплексът на Електра е психосексуално отклонение

Завиждам на мама

Повярвайте ми, приятели, ако виждах някакъв изход от тази ситуация,
нямаше да напиша това писмо. Всичко започна преди пет години, когато
бях на 14. Живеехме в гарсониера и нощем понякога се събуждах от
скърцането на дивана на родителите ми. Досещах се какво правят. И
покоят ми се изпари завинаги. Дълго лежах, цялата пламнала, в корема ми
нещо сладко се присвиваше, аз се галех между краката. Вслушвах се в
дишането на родителите си и си представях, че съм на мястото на майка
си. Това, разбира се, звучи ужасно, дори се боя да го кажа на някого.
Но желанието направо ме изгаря отвътре, мечтая си той поне веднъж да ме
вземе истински! Понякога, поддавайки се на мечтите си, се притискам до
татко само по риза, но майка ми веднага ми прави забележка: "Облечи се,
вече не си малка!" Сега съм на 19 години, имам си приятел, но не
изпитвам и една стотна част от любовта, която ме свързва с баща ми. Не
мога да живея повече така. Татко, скъпи, какво да правя?
Х.

Коментира сексологът проф. Владимир БОРИСОВ:
- Х. страда от женския вариант на Едиповия комплекс, така наречения
комплекс на Електра /влечение към бащата и съперничество с майката у
жените/.
Това психосексуално отклонение е известно от дълбока древност. Защо се
е случило с Х.? Пусков механизъм, естествено, е станала нощната сцена.
Но Х. сама разбира, че в никакъв случай не бива да реализира комплекса
си - това ще доведе до катастрофа за цялото семейство.
Бих посъветвал Х. колкото е възможно по-скоро да започне полов живот,
ако вече не е започнала. Да открие у приятеля си това, което така я
привлича у баща й. Или да си потърси партньор, приличащ на баща й.

Енциклопедия
Електра нежно обичала своя баща, цар Агамемнон. След завръщането на
Агамемнон от Троянската война царица Клитемнестра заедно с любовника си
убила своя съпруг. Потресената Електра намразила майка си и решила да й
отмъсти. Тя убедила брат си Орест и неговия приятел Пилад да й помогнат
да убие майка си. Отмъщението било изпълнено.


КРЪВОСМЕШЕНИЕТО

В Стария Завет се разказва за градовете Содом и Гомор, чиито жители
били затънали в грехове и пороци. Бог им се разгневил и ги изтрил от
лицето на земята. Само на праведния Лот и семейството му било позволено
да избягат при едно условие - да не се обръщат назад. Съпругата на Лот
се обърнала - и се вкаменила. Лот и двете му дъщери се скрили в една
пещера. Предполагайки, че всички останали мъже са загинали, момичетата
се погрижили за продължаването на рода: "И казала по-голямата на
по-малката: баща ни е стар; и няма човек на земята, който би дошъл при
нас по обичая на цялата земя. Нека напоим нашия баща с вино и да
преспим с него, и да възстановим от баща си нашето племе..." Така Лот
станал родоначалник на две нови племена.

ДЪЩЕРЯ НА ЧУДОВИЩЕ

Кинозвездата Настася Кински, дъщерята на актьора Клаус Кински, като
дете боготворяла баща си, въпреки че в бита той бил труден човек. Клаус
играел предимно злодеи и чудовища. Когато Настася станала звезда, Клаус
публикувал мемоарите си. В тях той намеква, че е имал кръвосмесителна
връзка с дъщеря си, когато била девойка. Настася се отрекла от баща си
публично. Адвокатите й я разубедили да не го дава на съд, обяснявайки
й, че в такива дела нищо не може да се докаже.


ЗА БОЛЕСТИТЕ НИ Е ВИНОВНО КРЪВОСМЕШЕНИЕТО

Изследователи от университетите в Съсекс и Единбург лансират
хипотезата, че за всички болежки, които преследват съвременния човек, е
виновно близкородственото кръстосване. Работата е там, че нашите
първобитни предци по принцип встъпвали в полови връзки с членовете на
собственото си племе. Тъй като изборът на партньори бил ограничен,
такива често ставали най-близки роднини - понякога дори родни братя и
сестри, много от които били носители на едни и същи дефектни гени.
Учените стигнали до този извод след наблюдения на половото поведение на
шимпанзета.


Изследователите открили, че в големите популации се срещат
много по-малко маймуни с наследствени заболявания. Не е изключено тези
животни съзнателно да "търсят неродствени партньори, способни да дадат
здраво потомство.

КАК ДА ПРЕГЛЪТНЕМ ТЕЖКАТА РАЗДЯЛА

Решението завинаги да сложим точка на интимната връзка понякога е единствено правилното

Бедата на много самотни жени е в тяхната инертност. Да, не им е хубаво,
но те са пасивни и чакат неизвестно какво, може би съдбата рано или
късно да се обърне с лице към тях. Уви, тя не се обръща, ако отпуснеш
ръце! Съдбата е милостива само към онези, които не се боят от удари!
Трудно може да се намерят жени, които никога не са били изоставяни. А и
в един разрив няма нищо смъртоносно. Винаги някой си тръгва пръв.
Зрялата жена не би плакала, не би си блъскала главата в стената, не би
си скубала косите. Всяка намира свой начин за психологическа защита в
такава травмираща ситуация.

Впрочем драматичният финал на романа /или брака/ нерядко се превръща в
своеобразен стимул за кардинална промяна на живота. Смелите дами
дерзаят и постигат успехи в някакво поприще.
Една моя позната - ще я наречем Катя, не страда дълго, когато съпругът
й отиде при по-млада. Те с Григор, бившия й съпруг, кандидат на
науките, работеха в една катедра, но после Катя реши да пусне напред
мъжа си и стана просто жена. Григор така и не защити докторска степен,
увличайки се по една студентка, затова пък Катя стана доктор на
науките, после завеждащ същата катедра. И щом съпругът й стана на 60,
преспокойно го прати в пенсия /той е осем години по-възрастен от нея/.
Колкото и да е странно, нейната движеща сила не бе отмъщението - просто
той се занимаваше повече с частна практика, отколкото с преподаване и
уволнението му бе напълно обосновано. Катя вече пета година се радва на
благополучен брак и често си спомня поговорката "Нямаше да има щастие,
ако нямаше нещастие".

Моята пациентка Елена три години се измъчвала от ревност - съпругът й
си намерил млада любовница. После дойде при мен и ме попита: "Какво да
правя? Аз дори ултиматум му поставих, и да го изгоня се опитвах - не си
тръгна. Симеон ме измъчва, разказва ми подробности за интимния им живот
и ме упреква, че аз не умея такива неща. В леглото той е нула, но вини
мен, че съм дебела и съм загубила сексуалната си привлекателност".

Да прехвърля нещата от болната глава на здравата е присъщо на слабите
мъже и съпругът на Елена има именно така наречените психастенични черти
на характера, което означава нерешителност, дълги съмнения и колебания,
трудности при вземането на решение.
Както обикновено в случай на неуспешен брак, ние с пациентката ми Елена
анализирахме всички плюсове и минуси на семейния живот, а заедно с това
и на съпруга й. Оказа се, че почти не се намират добри думи за него.
Дори в отглеждането на децата не е участвал, оправдавайки се ту с
умора, ту с неразположение. На практика това са типични измишльотини на
мързеливеца, за да изклинчи от задълженията си. "И защо страдах три
години, ревнувайки това нищожно мъжле?!" - недоумяваше Елена.

Предоставих й сама да вземе решение и още същия ден тя изгони съпруга
си от къщи. Той неведнъж се връщал, молел я за прошка и искал да
остане, но Елена категорично не го приела.
Преди на Елена й било страшно да остане сама, да загуби привичния си
статус. През годините на брака й се бил установил определен житейски
стереотип - прибира се от работа вкъщи, занимава се със същото като
вчера, завчера, преди година... И изведнъж - развод, той всичко ще
разруши! Това е инерцията на привичния /макар и обезсмислен/ брак...
Защото на практика Елена, макар и смятайки се омъжена, била самотна.

Освобождавайки се и от съпруга си, и от ревността си, Елена се прероди.
"Та аз съм още млада и красива!" - весело заяви тя. Зае се със себе си,
възобнови отношенията с приятелките си, започна да ходи на интересни
места.

Преди раздялата с мъжа си Елена се отнасяше песимистично към бъдещето
си - защо да скача от трън на глог, нали всичките й познати си имат
проблеми вкъщи; по-добър така и така няма да намери; всички мъже са
егоисти и кръшкачи и прочие в този дух. Сега тя оценява мъжете и своето
бъдеще иначе. Вече си има приятел, но още не строи грандиозни планове.
"Да видим как ще се държи той - казва Елена. - Ако нещо не ми хареса,
няма да се обвързвам. Щом се намери този, ще се намери и друг".

Правилната нагласа: и десет мъже да се окажат неподходящи за сериозни
отношения, напълно е възможно единадесетият да бъде точно такъв,
какъвто е нужен за пълното щастие.
Представям си разочарованите въздишки на някои читателки: "А, какви ти
десет мъже... Аз и един нямам..." Но всичко зависи само от вас. Сега
може би наистина много неща ви пречат. Но нали видяхте в разказаните
тук истории как тези жени - съвсем обикновени - са имали проблеми, но
са се справили с тях. Жената може всичко! Ако поиска.


Диляна ИЛИЕВА, психолог и сексолог

Източник: http://www.blitz.bg/article/12590