Гурбетът на шивачката

"Сватовници" уреждат Доротея с жених, но вместо сватба следва арест





Ретроспекция
Преди
година получихме писмо, което започваше: "Искам да разкажа как България
не направи нищо за мен..." А финалът на писмото гласеше: "Моля,
помогнете ми!"
Така се запознахме с Доротея Димитрова, 32-годишна жена, родом от Хасково.

Обичайните заподозрени
До
преди членството на България в ЕС животът на Доротея Димитрова от
Хасково е живот на нормално бедно провинциално момиче. Жени се млада,
ражда млада и мъжът и я напуска, пак докато е млада. Тръгва си, без
даже да се разведе. Доротея остава да живее при родителите си и да
работи като шивачка срещу заплащане между 200 и 300 лева месечно. И
така цял един млад живот, докато не става на 31. По същото време
страната ни е приета в европейското семейство и границите падат.
Падайки, те сбъдват мечтата на стотици български шивачки и самотни
майки.

GО WEST
По
онова време Доротея не мечтае за околосветско пътешествие, а за пари.
Тя заминава за Лондон не за да търси щастието, а за да може задочно да
се грижи за детето си. Неин съсед и стар приятел - съученик, й предлага
помощта си, за да замине - купува й самолетен билет до Лондон и й
обещава да й намери работа в английската столица. Той самият планира да
замине заедно с нея, за да търси реализация. Имайки и чужда подкрепа,
Доротея оставя дъщеричката си на грижите на родителите си и заминава.

Затишие пред буря
Доротея
и благородният й приятел Славчо пристигат в Лондон на 19 септември 2007
г. Той обещава да се погрижи тя да започне работа бързо, ангажира се и
с оформяне на всички необходими документи и предварително купува
самолетния й билет. Добрините му не свършват и той намира квартира, в
която да живеят двамата. И не, той не прави това, защото те имат
някакви интимни отношения, а просто с приятелската уговорка Доротея да
му върне парите, след като започне работа и си стъпи на краката.
Чакайки да й уредят работа, Доротея е благодарна и спокойна, разхожда
се из лондонските улици и се впечатлява от забележителностите на
мегаполиса. Не я притеснява нищо, защото приятелят на Славчо, Райно
Стоянов, който тя познава бегло, е бил някакво отговорно лице във
вестник "БГ Лондон", а чичо му е известен хасковски адвокат - с две
думи, човек, на когото може да се разчита... ако се наложи. Райно бързо
намира работа на Славчо. След три седмици съвместен приятелски живот
Доротея решава, че трябва да е инициативна и пита какво се случва с
нейната работа и документи. Обясняват й, че за жени процедурата е малко
по-бавна. Тя решава да опита сама да си потърси работа, защото не желае
да затъва в дългове. И споделя това със Славчо.

Метаморфози
От
този момент насетне поведението на Славчо се променя драстично.
Благородният приятел става агресивен и плашещ. Казва на Доротея, че не
я е отвел в Англия да работи, а за да му изкара пари. Но той не иска да
е сводник на дребно, иска да разкара стоката наведнъж - предложението,
което Доротея не може да откаже, е да сключи брак с индиец. Нареждането
на Райно, който урежда сделката, е тя да се омъжи за незнайния индиец,
който копнее да бъде европеец. И всички ще са доволни - тя ще покрие
разходите си, приятелите й ще забогатеят, а мургавият мъж ще стане
легален космополит. И ако хасковската снаха посмее да се обърне към
полицията, приятелят от детинство много добре знаел къде са семейството
и дъщеря й. Страхът сковава Доротея и през ум не й минава да сподели с
някого за заплахите, страх за живота на детето си и близките си, и за
своя собствен. Той бива подклаждан непрестанно с разнообразни заплахи -
от такива за убийство до това, че ако Райно поиска, за пет минути може
да я продаде на някакви албанци.

Сватбата
На
3 октомври 2007 г. Доротея е отведена в граждански отдел в някакво
малко английско градче близо до Лондон. Там я очаква бъдещият й
индийски съпруг. Бракосъчетанието обаче не се състои. Доротея и женихът
са арестувани. Малко преди "церемонията" да започне, в сградата
нахлуват полиция и емиграционни. Въпреки че казва цялата истина,
Доротея е обвинена в измама за това, че помага на чужд гражданин да
остане в Англия и в многоженство - тя не е разведена с българския си
иначе отдавна забравен съпруг. Всички документи, подготвени за
сватбата, се оказват немного добре фалшифицирани от Славчо и Райно. Към
тях двамата обаче повдигнати обвинения няма.
Доротея прекарва в
лондонския арест три дни. След това й е дадено право на служебен
адвокат. По онова време тя едва срича на английски, преводач не й е
предоставен и е принудена да подпише всяко листче, което полицаите й
подават. Освободена е от служебния защитник под гаранция и с уговорката
документите й да останат в полицията, а тя да се върне да живее на
обявения адрес. Адресът на Славчо. Тя обаче се страхува и отива при
единствената си друга позната в Лондон. На следващия ден се обръща към
посолството ни, но чиновниците ни възпитано й обясняват, че не е
единствената българка в това положение и те нищо не могат да направят
за нея. Междувременно Славчо и Райно продължават да се интегрират в
новата си страна - имат квартири, работа и документи и полицията не ги
закача за нищо.

В наши дни
Срещнахме
се с Доротея преди няколко месеца. Тя току-що се беше завърнала от
България. За пръв път от година и половина, прекарана в чужда страна
без документи, Доротея беше успяла да види дъщеря си. След едногодишен
процес я оправдават.
И въпреки всичко преживяно европейската ни
мома не реши да остане в България - на бедно, но сигурно. След всичко
тя е осъзнала, че нейната Родина не е Родина. Доротея е убедена, че не
е жертва на измамници, престъпници, на невежеството си или наивността
си. Доротея е поредната жертва на страната си. Тя не желае да прости
тоталния нихилизъм, с който държавата ни се е отнесла към нея. И не
трябва.
Ние обаче се срещнахме с Доротея и това беше
най-уплашеният емигрант, който някога сме виждали. Срещнахме я в Лондон
и не успяхме да я опознаем. Не ни допусна в квартирата си, не ни
запозна с новия си чист и светъл чернокож приятел и не ни се усмихваше
много. За Доротея ние бяхме България. За Доротея България означава
страх.

Полезни съвети
Мили
наши руси провинциални шивачки, прочетете добре тази трудно изкопчена
емигрантска история. Тя е само една от многото изповеди на една от
стотиците българки, за които не ни пука. И честито членство! Все пак
българката се превърна в ценна европейка. Толкова е ценна, че всички от
източната ни граница нататък наддават за нея. И не просто защото е
най-хубавата, а защото е врата - врата, която лесно се отваря към
Европа.
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-06-30&article=283640