Моята България вече не съществува

За 10 години държавата ни не само не се разви, ами затъна. Преди 10 години нямаше толкова пошлост у нас. Нямахме Биг Брадър, който да прави ненормалници като Пацо, Радо прашката, Силвия Драгоева и др. известни. Нямаше пошли риалити шоута с предизвестени победители. Ставаха по-малко грабежи и убийства.

Децата не снимаха клипчета, които да пускат в интернет. Нямаше толкова много форуми и затова децата играеха повече навън, вместо да висят в тях.
Имаше българска поп-музика, много по-хубава от днешната. Дори поп-фолк музиката беше по-качествена, имаше денс звучене. Чалга певиците гостуваха само на Слави, а през останалото време си виеха по Планета, а сега са във всяко предаване. Турците и циганите си налягаха парцала и не надигаха глас.
Самите българи просто не сме същите, по дяволите!

Къде отиде онази България от преди десетина години и как ще си я върнем?! А ще си я върнем ли изобщо?

Обичам България от тогава, мразя сегашната България.
Ако ще продължава да бъде тази, която се превърна от 2005-та насам, предпочитам да я няма! Това вече не е страна, не е държава. Кой ще ми върне онази България, в която израстнах?

mikko1 написа:Кой ще ми върне онази България, в която израстнах?

Никой.

Явно си твърде млад.
Много от дъртите (те са кат децата, такъф къфто си бил когато те е кефела България) си баят се още да се върнело тва което било по комунистическо, ма не стаа.
Иначе, сичко се мени и то постоянно при тва.

Здравей Микко1!
Помисли си дали ти не си се променил след 2005 година, щото те обществата и страните не се сменят кардинално за една вечер.На туй му викат революция. В България за революция се смята смяната на генералния секретар на ЦК на БКП! Мисля, че всички сфащат иронията, да се смята таз дата за начало на демократичните промени в БГ. Даже още по-точно е да се каже, че тогава, на 10 ноември, др. Тодор Живков си подаде оставката, която беше приета от ЦК и му беше изказана благодарност за дългата и предана служба на народ и партия.
Ех!
От време на време и на мен ми се иска да бъда пак дете, за малко. Останъл съм с много хубав спомен за сутрините на празниците. Хубави започващи слънчеви дни. Няма много хора още. Всичко е необичайно, щото никой не е на работа, а не е неделя. Казвам само неделя, щото аз помня, като стана петдневна работна седмица.
Обаче аз си мисля, че колкото е възможно да стана пак дете, толко е възможно да се върне предишната България.
Ма ние сме бавно загряващи и мечтаем за далечното минало, а хората викат: "О миг, поспри, ти тъй си хубав!" т.е. веднага разбират, кое е хубаво и искат малко да го продължат и пак си не става.
Аз си мисля, също, че кат те налегнат грижи за данъчната декларация на петата ти фирма, оная с бандеролите, де ти идва на акъла:
"Когато бях овчарче и офците пасях,
бях много благодарен, макар и сиромах."
Не същата песен ти идва на акъла, обаче, кат си купува нова кола и то каква, с парите от таз фирма, значи.