Спомени

Добре де.
Ако една те хареса, колкото и невероятно да ви звучи това какво да прави?
Да чака бедния идиот да си дигне погледа от оная работа, като при туй действие се опикае, та да я види и ако се престраши да си поиска да му откажеш... но това рядко се случва. Обикновено докат вдене минават едно две-три седмици, а и докат се престраши - още два пъти по толкоз.
Бе то си зима време и през туй времи то са едни вълнения, то са едни стихове, а я се престраши накрая, я не.

Който пръв се престраши, да си иска. Спокойно, делово, в прав текст. Момента е важен. Ако стане, ако не, здраве. Равноправие трябва, традициите - настрана.

Спомням си, някъде 1971 трябва да беше, бях в тоалетната и с тревога разбрах, че правителството на Алиенде било свалено с военен преврат. Про-социалистическото ми съзнание го обхвана неясна моментна тревога за бъдещето. Ето такива информационни свойства притежаваше тогавашната тоалетна хартия.

Нищо лично, ма си изпъздял!
Салвадор Алиенде беше президент т.е. не имал правителство и става въпрос за 1973, септември.

А, ти ли си дядо Мраз. Рекох, че пак Филип-не ще ме коригира..

Така да бъде, ти си чел по-фнимателно, явно си имал запек тогава.

Ако можеш изобщо да четеш ... никъде не можеш да го прочетеш туй.
Другаде е проблемтата.
А после хай пак Дедо Ви виниовен...

мисла да си извада сичките заби барабар с чеенето, да си фкарам айфоня в екстрийм клоуз- ап и да фана чара на усмифката си като доказателство срешту теа учени писачи, даейййба.

Другаде е проблемтата.
А после хай пак Дедо Ви виниовен...

Проблема май е ф главния редактор. Писачите все му виновни... Има такива моменти в живота, ще ти мине.

Начииии
най ме нерви, че ме набедиха, че имам запек.
Аз си се изхождам по голяма нужда съвсем редовно и лесно.
Имам кво и реализирам, значи.
Само ме знаимава един въпрос...
начи едно време като пия 4 бири и две ракии, с едно виски - за вкус и можех да изредя всичките министър-председатели и президенти на поне стотина страни по света.
А сегааа ... знам го канадския министър-председател, ма не си знам президента. Но пък знам щатския президент, но пък не им знам министър-председателя, а па за другите ми е едно смътно...
Та се чудя дали е от възраста или от адаптацията, щото колегите и тез не ги знаят.

начи едно време като пия 4 бири и две ракии

Бройката и дозата е друга, от възрастта е, спокойно.

От възраста е 100% ...

Уффф! Успокоих се! Щото аз си мислех, че съм се поканадчил.
Някак си международното положение и надпреварата в разоръжаването не ме вълнува толкова, колкото сняг ли ще вали или дъжд и кога.

Гледайки ирландски истории, не може да не ми възникнат некои асоциации, смесени чувства един вид.
Наздравица на шефа, фирменото парти в Ричмънд, миналия месец, обръщайки се към дъщеря си: "Thank you darling, for beeng all these yaers, so bitchy!"

Въпросната дама беше освежила състава на филиала ни с над една трета, само през есента...

Aaaaa!
Ние тук сме възпитани хора! Това е просто немислимо! Кой ще й разреши таквиз неща.
Шефа ви да не е паднал вчера от Луната? Не нам тез!
Имаше един филм - Рънинг мен с Арни. Та там биг боса на телевизията върви през лобито и един от чистещите го бута и се стега веднага щото се плаши, че му истина мястото. Обаче шефа бащински му вика : Не се стягай! Ти си вършиш работата! Вършиш я отлично. Продължавай така! И горкия човечец разбира къв пич е боса. Е той не чува, че 5 метра по-нататък боса с променено лице казва : "Тоз кретен да не го виждам вече тук!". Та бедния човек, ще бъде изхвърлен , според него от някой престарал се администратор, но той винаги ще обича биг боса.

Кво да праиш - бащиния й е.

www transcold.ca/ExecTeam.html - анонимно не всичко се вижда май.

Важното е цифрите да са ОК!
А туй по партитата ...
А и ти нали още си там!

7george написа:Гледайки ирландски истории, не може да не ми възникнат некои асоциации, смесени чувства един вид.
Наздравица на шефа, фирменото парти в Ричмънд, миналия месец, обръщайки се към дъщеря си: "Thank you darling, for beeng all these yaers, so bitchy!"

Въпросната дама беше освежила състава на филиала ни с над една трета, само през есента...

Кат има кой да ги търпи такива , никфи проблеми от моя страна ...
САМО се моля да не ми дойде на мене на глафата, че тогава ми е мъка за българския футбол ...

Dedo M написа:Aaaaa!
Ние тук сме възпитани хора! Това е просто немислимо! Кой ще й разреши таквиз неща.
Шефа ви да не е паднал вчера от Луната? Не нам тез!
Имаше един филм - Рънинг мен с Арни. Та там биг боса на телевизията върви през лобито и един от чистещите го бута и се стега веднага щото се плаши, че му истина мястото. Обаче шефа бащински му вика : Не се стягай! Ти си вършиш работата! Вършиш я отлично. Продължавай така! И горкия човечец разбира къв пич е боса. Е той не чува, че 5 метра по-нататък боса с променено лице казва : "Тоз кретен да не го виждам вече тук!". Та бедния човек, ще бъде изхвърлен , според него от някой престарал се администратор, но той винаги ще обича биг боса.

1 на 0 за чистача ...
По мойте изчисления, той би трябвало да си намери по далаверска работа (или доход без работа), а лайномета, ше си цака, ма най вероятно толкова по късно, че даже нема да разбере защо толкова много и гадно си цака .

Разбирам аз какво казваш, ама съм малко скептичен.
Нали немаше минало и немаше бъдеще, а сичкото е едно голямо настояще?
Или идеята е да си налягам парцалките и да чакам да им се върне на чорбаджиите и изедниците.

Само настояще е, а тва за чакането, ше забраиш.

Добре де Маргинале, ся...
Заводски салам обичаш, а комунисти не обичаш!
Ми заводския салам си е един комунистически заводски салам.
Ни е, примерно, като захарта дето си я има и в капитализъма.
Заводски салам в капитализма нема!
Там е Геноа или унгарски или нещо такова, там , значи.

Dedo M написа:Добре де Маргинале, ся...
Заводски салам обичаш, а комунисти не обичаш!
Ми заводския салам си е един комунистически заводски салам.
Ни е, примерно, като захарта дето си я има и в капитализъма.
Заводски салам в капитализма нема!
Там е Геноа или унгарски или нещо такова, там , значи.

Ше забраиш отсякъде.
1. Не стааше въпрос за зафодски, а за шпекоф.
2. Шпекофия е същестфуфал бая бая преди да се чуе даже за комунистите.
3. Даже и да беше "изобретен" от комунистите шпекофия, ако ме кефеше, пак щях да го кльопам.
4. Тия Геноа - Меноа, Унгарски и не знам си кфи, не ме кефят, кат стаа въпрос за кльопане, ям само тва което ме кефи.
5. Да не искаш да кажеш че ф Унгария немаше комунизъм?
Ти са кфо, да не искаш да кажеш, че ако има некоя яка кака "комунистка", да се въздържам да не я рендосам САМО щот е комунистка ли ???
Умрех от смех !!!
ПС, семейстфото на пра баба и на жена ми е имала колбасарница и са правели шпекоф почти ВЕК преди да се пръкнат комунистите ф Страната на Чудесата ...

Breh!
пардон!
Брех!
То ся ще се окаже , че водата е докузанова.
Едно време, по комунистическо, имаше стари майстори изостанали, които правеха чудни неща. Това леберкез/лебервурст си е една простотия според мен, но колко беше вкусно.
А колбасите са развити като няма прясно месо.Като заместител, един вид.
Ако те кефи некой салам - хапни си, лошо нема. Ма ако има пресна мръвка ...
А това за каката ... голема простотия написа.
Жените не са комунистки. Само мъжете!

Значи всичко е ОК! Нема комунистически салами и земнеделски салами, а хубави и лоши.
то и българите са като саламите.
Лошото е , че селекцията е на особен принцип. Всичко що става за нещо изчезва и8 кво остава не ми се говори.
Преди време флуид ми написа, че не всички хора стават за емиграция и т.н. Ами става въпрос, дали си готов да живееш по определен начин и ако не ти харесва кво правиш.
Седиш и пишеш по форуми колко не е добре или си дигаш дърмите и отиваш на лошото.

Тука сме хора, които не им пука много от туй дето го мислят другите, а я карат както смятат, че е правилно. Трагедията на българите е че такива сме страшно малко. Всички останали са съгласни да го духат цял живот за да имат безплатен пропуск за градската баня, те и децата на децата им. И който има жълт пропуск е много горд с това, щото по високо от тях са само зелените и червените пропуски, които са съсвсем спецялни.

О неразумни юроде?
Поради что се гордееш, че си българин?

Dedo M написа:Breh!
пардон!
Брех!
То ся ще се окаже , че водата е докузанова.
Едно време, по комунистическо, имаше стари майстори изостанали, които правеха чудни неща. Това леберкез/лебервурст си е една простотия според мен, но колко беше вкусно.
А колбасите са развити като няма прясно месо.Като заместител, един вид.
Ако те кефи некой салам - хапни си, лошо нема. Ма ако има пресна мръвка ...
А това за каката ... голема простотия написа.
Жените не са комунистки. Само мъжете!

Значи всичко е ОК! Нема комунистически салами и земнеделски салами, а хубави и лоши.
то и българите са като саламите.
Лошото е , че селекцията е на особен принцип. Всичко що става за нещо изчезва и8 кво остава не ми се говори.
Преди време флуид ми написа, че не всички хора стават за емиграция и т.н. Ами става въпрос, дали си готов да живееш по определен начин и ако не ти харесва кво правиш.
Седиш и пишеш по форуми колко не е добре или си дигаш дърмите и отиваш на лошото.

Тука сме хора, които не им пука много от туй дето го мислят другите, а я карат както смятат, че е правилно. Трагедията на българите е че такива сме страшно малко. Всички останали са съгласни да го духат цял живот за да имат безплатен пропуск за градската баня, те и децата на децата им. И който има жълт пропуск е много горд с това, щото по високо от тях са само зелените и червените пропуски, които са съсвсем спецялни.

О неразумни юроде?
Поради что се гордееш, че си българин?

И по комунистическо и по фашистко и по империалистическо, стари майстори е имало, има и винаги ше има.
Строя не определя майсторите.
Е, разбира се, че в "сфободния сфят" ше има повече майстори отколкото ф скучния строй, ма пак ги има.
Пресна мръфка, мресна мръфка, не ми дреме, ям предимно тфа което ме кефи (с малки изключения, ма месото не е сред тях тъй като не го обичам по принцип).
Тва за трагедията на българите си го уцелил, ма си пропуснал да обадиш, че не е тя единстфената, има много други такива.

1. Първо съз задоволство да отбележа, че съм съгласен с по-горните оратори, по принцип. И аз обичам да си правя квот си зная. Фнимавам само да не ме приберат за което.

2. Червеният салам е по-добър и предпочитан от синия. По обективни причини. Затва и се провали синята идея. Ако мерише и на чесън... само вино да има.

3. Стари майстори. Имаше, да. Имаше една фурна там нейде назад въф времето, дето печаха разни работи. Тиква кестенка предлагаха, сега вече няма такива. И от фурната помен не остана, разни модерни дюкяни изникнаха на нейно място. А, нашия млекар минаваше с колело и гюм закачен на него: "Млекааааря !"

Строя не определя майсторите, но ги подкрепя, насърчава.
Туй е въпрос на ценностна система.
А скуката в строя е само за некои.Живота е един все едно в кой строй живееш.
А какво ядеш е много важно. Трябва да има от всичко.А и яденето е едната страна, а дишането, спането и мислите и един куп още неща... живота е изкуство, което не е достъпно на всеки, но ако си го можеш е толкова приятно, че викаш: "О миг, поспри, ти тъй си хубав" за 95 % от миговете във своя живот.
Ако трябва да си ходим ще съжелявам естествено за следващото, което ще пропусна, но съм толкова доволен от живота си досега, че съм готов тутакси спокойно и тихо да пусна завесите...да ритна камбаната, да гушна китката. То туй ще стане един ден, но въпроса е как си живял дотогава. Важно е как си се чуствал, като птица, която лети накъдето иска, като листо носено на незнайно къде или като лайно в отходна тръба.
Пак се сещам за майсторите ... това са хора, които имат потребност да правят определени неща. Въпросът е дали обществото цени тези неща.И дали ти си попаднал на доброто място. Щото, примерно, хората като цяло са добри и е много трудно да се намерят качествени и неповреждащи се палачи, мъчители и прочие бляд. Но и там има майстори, значи.Или пък, ако чистиш перфектно кенефи ... трябва да бъдеш уважаван. Друг е въпросът, кой се задоволява с чистене на кенефи. И кой го уважава.И колко и по какъв начин.
Аве, Маргинале! Гледах ти канала в ютуб. Хич не ми харесаха стълбите ти от главната ти тераса, таз до къщата, към междинната площадка, която през стълби води до оназ площадка с джакузито ти. Ама Кожа е симпатична. Ма то важно е ти да си ги харесваш.
Гледах и видеото с градинаята. Ха-ха-ха и аз имам същата ... аерраторка, рало, бе.
А и много ми хареса езерото с водопада ... дет не се вижда де. Аз искам да си направя нещо подобно, ма с мост. Ся смисъл няма да търсиме. Може и да не го направя, ма тва е.
Направил съм една тераса отпред и две отзад и като гледаш пирон или винт се не вижда. Мен това ме кефи. Аз харесвам дърво.
Гледам Джорджа се разписал - туй е добре!
Наздраве Джордж!

Пак се сещам за майсторите ... това са хора, които имат потребност да правят определени неща. Въпросът е дали обществото цени тези неща.И дали ти си попаднал на доброто място.

Прав си. Народа залитна по-лъскавите и вносни неща, а оттам и просперираха майсторите, които успешно му ги пробутват.

Бе както беше заключил един Любо в един форум, важното е да си го можеш т.е. да си майстор.

7george написа:1. Първо съз задоволство да отбележа, че съм съгласен с по-горните оратори, по принцип. И аз обичам да си правя квот си зная. Фнимавам само да не ме приберат за което.

2. Червеният салам е по-добър и предпочитан от синия. По обективни причини. Затва и се провали синята идея. Ако мерише и на чесън... само вино да има.

3. Стари майстори. Имаше, да. Имаше една фурна там нейде назад въф времето, дето печаха разни работи. Тиква кестенка предлагаха, сега вече няма такива. И от фурната помен не остана, разни модерни дюкяни изникнаха на нейно място. А, нашия млекар минаваше с колело и гюм закачен на него: "Млекааааря !"

Ох къф кеф, с черфено фино ...

Аз думам за фурната на Аксаков и Добруджа, на ъгъла. Опитах се да сметна някак времето ма никак не мога. Но си беше супер фурна имаше всичко и можеше да занесеш нещо да ти изпекат. Големия удар дойде като модернизираха устройството -фурна, туй дето пече хляба. Туриха му газова горелка дето духа топло през дупката през която се слага хляба. Майстора и помощника му тутакси си отидоха и след туй си ... ъъъ... абе фурната стана микро соц. цех за производство на тестени изделия на индустриялен принцип. А ние почнахме да купуваме хляб отдругаде.