пРазни мисли

ма друго си е да се помотаеш навън и да апнеш и пийнеш на открито. Те додоха и облаци и ся е ладно вече.

Кво разбирам аз от таблети. Acer iconia A200 ~ $300 на флаера гледам. И мене ми тежи лаптопа вече...

Освен Айпад има два таблета!
Сони и Асус!
За памет не се стискай, щото като искаш да гледаш голи жени излизат само до кръста.

Гошо написа:Освен Айпад има два таблета!
Сони и Асус!
За памет не се стискай, щото като искаш да гледаш голи жени излизат само до кръста.

Мене па Плейбук-а ме кефи максимално ...

Sumerian tablets..

пореди невежество навремето бай Господ измисли течноста кръф да се лее ис вените ни. фпослецвие бай хомосапиенс измислил течноста вино и я влял у вената си. у тоя момен бай хомосапиенс решил , че е богоравен и от там започва агонията на бай Сатана. нему се пада задачката да приземява бай хомосапиенс. те тава триединство мържалее в омарата на вековния хорезонт. оспешена седмица! амин. аулин. амефтамин.

Айдееееееееее, па ли се появи?
Айде добре дошъл и на здраве ...

ДЕВЕТ СЪВЕТА КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ЖЕНСКАТА ЗЛОБА И ПРОБЛЕМИ ПОКРАЙ ДАМСКО ПМС:


1: удар в носа с тиган: вземате любимия си тиган за пържене на яйце и с изящен форхенд уцелвате дамата по носа.
2: удар с пиринчен черпак в носа: вземате най-тежкия черпак в кухнята и с удар подобен на този с тигана уцелвате дамата в носа.
3: удар в носа с крак от табуретка: вземате счупен крак от стара табуретка и с движение подобно на удара с черпак нанасяте изящен удар по носа.
4: удар с полупразна бутилка от УЗО 12: вземате от камерата полупразната, изстудена бутилка от УЗО и с удар подобен на този с крак от табуретка, нанасяте сполучлив удар по носа на дамата.
5,6,7,8 и 9 силно наподобяват като техника горепосочените съвети, като единствено предметите се сменят съответно с крик, компот от кайсии, стар неизползваем монитор, чушкопек и нощна лампа. парацко Ви съветва да не прибързвате, а да нанесете наистина безукорен удар, за да подействат съветите.

Marginal написа:Айдееееееееее, па ли се появи?
Айде добре дошъл и на здраве ...

Здрасти, Шефе- глеам, несъм ви липсвАл но, съмси капнАл- вярно ли ще ни баннеш с флуидис по доноси, щот -сеем сексуален фундаментализъм.м???

Как па реши че не си ни липсфал?
Доносите можеш да си ги зафраш ф , а иначе, относно банфането, знаеш как стоят нещата ...

и все пак имам един въпрос: ако порноактриса забременее по време на снимки, трудова злополука лее? м?

Па ако забременяването е злополука, може и да се каже че е трудова такава.

человек потерял запятую, стал бояться сложных предложений. искал фразу попроще. за несложными фразами пришли несложные мысли.
потом он потерял знак восклицательный и начал говорить тихо, с одной интонацией. его уже ничто не радовало и не возмущало, он ко всему относился без эмоций.
затем он потерял знак вопросительный и перестал задавать всякие вопросы. никакие события не вызывали его любопытства, где бы они ни происходили- в космосе, на земле или даже в собственной квартире.
еще через пару лет он потерял двоеточие и перестал объяснять людям свои поступки.
к концу жизни у него остались только кавычки. он не высказывал ни одной собственной идеи, он всё время кого-нибудь цитировал- так он совсем разучился мыслить и дошёл до точки.
берегите знаки препинания!

Знаците ни дават само яснота.
Много е важно, например, къде ще поставиш запетайката и точката.
Аз отдавна съм си изгубила точките, но проблемите ми идват от четенето, не от писането.

Поредното интервю с Господ. Този път - интелигентно, според мен.

По случай 500 години от създаването на прочутата фреска на Микеланджело Буонароти в Сикстинската капела, германското издание Die Zeit прави хипотетично интервю със Сътворителя на света. Въпреки че на някои това може да се стори богохулно, поради сравнително фамилиарните въпроси, културният отдел на немския седмичник е успял да направи изключителен материал, който напомня както за великия италиански творец, така и ... за Твореца. Възможно ли е Господ да се коригира, какво харесва той в хората и какво точно включва неговият експеримент.
--------------------------------------------------------------------------------

Преди 500 години Микеланджело нарисува фреската в Сикстинската капела. За нас, за хората това е повод да празнуваме. А за вас?
За мен също, аз се радвам всеки път, когато я поглеждам. Трябва да вметна обаче, не посещавам Ватикана редовно.

Защо?
Това е като с близките роднини: ти си ги знаеш, обичаш, но те постоянно те нервират. Трябва да имаш едно на ум.

Какво ви харесва във фреската?
Тя е прекрасна. Вие, хората, имате ужасна склонност към отвратителното, а то е едно от въплъщенията на злото. Картините и скулптурите на Микеланджело принадлежат към най-прекрасните неща, а са създадени от човека. Това ми харесва.

Микеланджело изобразява и вас в работата си: вие поставяте на правилното място Слънцето и Луната, вие създавате растенията и животните, след което и човека. Това правилният ред на нещата ли е?
Бих казал, да. Съгласен съм.

Всичко така ли се случи?
Не точно. Помислих си за Слънцето и Луната и те засветиха. Помислих за Адам и му бе вдъхнат живот. Делото и мисълта за мен са едно и също.

Но при Микеланджело не бе точно така. Потрябваха му повече от четири години, за изрисува тавана на Сикстинската капела. А вие сътворихте света само за шест дни.
Това също може да се сметне за вярно. Но ако съдим от гледна точка на човека, сътворението на света не ми костваше дори секунда.

Микеланджело ви изобразява като мускулест човек с брада. Намирате ли прилики?
Има много мои изображения, но нито едно от тях не ме обхваща напълно. Вече съм го казвал и преди: аз съм си аз. И така ще бъде винаги.

Кое ваше изображение е най-близко до оригинала?
Понякога проявявам себе си. Един от хората, на които се показах, се казва Илия. Тогава той рече: „И ето задуха силен вятър, раздиращ горите и разрушаващ скалите. Но в този вятър нямаше Господ. После имаше земетресение, но в земетресението също нямаше Господ. После се яви огън, но и в него нямаше Господ. След всичко това повя тих вятър, и там беше Господ. След като го чу, Илия закри лицето си с дрехата си.“ За този човек говорим.

На фреската Адам изглежда уморен, ръката му виси отпуснато. Не прилича на възторг.
Това може да се обясни лесно. Той тъкмо се е събудил и чувства какво го очаква.

Прилича ли той на вас?
Вие, хората, смятате човека за богоподобен и това ме радва. Тази картина, която показва вдигнатата ми ръка и моят повелителен пръст, с който пробуждам Адам, са наистина прекрасни, но това е само едно изображение. Всъщност Адам изобщо не прилича на мен, но аз имам сходство с онзи Адам, когото Микеланджело представя като идеалния човек. И това е така, понеже Адам е красив мъж, а Ева е красива жена. Те ме гледат безмълвно – това е една от формите на почитание, която ми харесва.

И двамата обаче извършват предателство, когато вкусят от забранения плод. Защо изобщо допуснахте това да се случи?
Исках да направя хората свободни. За разлика от небесните тела, флората и фауната, за разлика от вятъра и времето, които се подчиняват на установените от мен закони. И понеже човек е свободен, той може да направи избор в полза на злото.

Но нали вие му забранихте да опитва от дървото на познанието и по този начин го накарахте да наруши вашия завет, за да може той да осъзнае свободата си.
Не, неговата свобода му позволяваше да спазва този завет.

Защо се срамуват Адам и Ева?
Защото се гледат с очите на другия. Сега човекът не е сам и е оставен на показ за другите. Моето намерение беше човекът да не бъде сам. Съществува пренебрежителен поглед, съществува и любящ. Кой от двата ще доминира – решава човекът. Ако обичате един другиго, вие не трябва да се срамувате един от друг.

................

Ако съдим по думите ви, вие харесвате изкуството.
Наистина, то спада към малкото човешки дела, които ме впечатляват. Микеланджело веднъж бе казал, че добрата картина е „нищо друго, освен отблясък от съвършенството на Божието творение“. Добре го е казал.

Вие възхвалявате Микеланджело за неговото изкуство. А не е ли мечтал той за ролята на втори творец, който е искал да създаде същото още веднъж?
Разбира се. Той е бил самохвалко и препълнен с честолюбие. Не аз не гледам само мотивите, мен ме радват и резултатите. Тщеславни и честолюбиви има много, но малцина се казват Микеланджело.

.....................
500 години са голям период от време. Ще преживеят ли тези картини още 500 години?
Хората обичат да казват, че аз съм всезнаещ. Но това, което вие правите и позволявате да се прави не ми е особено известно – именно поради причината, че аз ви дарих със свобода. Помислете за това: аз изпратих своя син на Земята за това, за да ви открия път към спасението. Засега още не сте решили дали ще тръгнете по него или не. Разбира се, мога във всеки един момент да се намеся и да спра експеримента, независимо от резултата. Но това ще е втората корекция. А това време още не е дошло.

http://www.temadaily.bg/publication/5030-%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4-/

fluid написа:Микеланджело ви изобразява като мускулест човек с брада. Намирате ли прилики?
Има много мои изображения, но нито едно от тях не ме обхваща напълно. Вече съм го казвал и преди: аз съм си аз. И така ще бъде винаги.

Да не е бил на 2-3 ракийки тука ?
Те го питат как изглежда, а той обажда кой си бил кой ...

Е, то цялото писание има за цел само да ни кара да се замислим.

"Помислете за това: аз изпратих своя син на Земята за това, за да ви открия път към спасението. Засега още не сте решили дали ще тръгнете по него или не. Разбира се, мога във всеки един момент да се намеся и да спра експеримента, независимо от резултата. Но това ще е втората корекция. А това време още не е дошло."

1- ви декември. оксиморон. повече начало или повече край- това е въпроса!

във софия днес крада сняг. утре имам дуел с вярата, а в сряда дъждът обеща да измие пороците ми

Има хора



http://solunska16.blogspot.com/2012/06/blog-post.html
Текстът е на Мила, от Солунска 16


Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко.

Има хора, които ме имат за близък, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа.

Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада.

Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така.

Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не.

Има хора, до които и да търся не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.

Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е?

Има хора, които обичам заради други хора. Така съм обичала жената, на която се е врекъл мъжът, когото съм обичала най-много. Има хора, които ще ме разберат. Той – не.

Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра.

Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях.. Или обратното.

Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора.

Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата.

Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват.

Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги.

Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората.

Има хора, които бих искала да срещна.

Да целуна.

Да позная.

Да пропътувам.

Да обитавам.

Да тревожа.

Да разнежа.

Да спася.

Да отделя и сложа в рамка.

Браво на Мила!

За мъката, културата и макулатурата

Диана Юсколова

в навечерието на уикенда искам да ви напомня, че само защото не слушате Соня Немска и не гледате Къртицата, това не ви прави аристократи на духа. когато бях малка имахме съсед, който имаше прасе на име Анна-Mария и всеки ден му пускаше Вагнер.

нека поблагодарим на Исус за това, че макар и един от най-невзрачните в слънчевата система, гей парада ни е по-внушителен от парада на армията и за това, че живи и здрави съвсем скоро ще излетим към Марс с лепенки на Макдоналдс върху совалката и ако Христос наистина е българин, някъде в някоя небесна тоалетна, една ръка внимателно и със свирепа нежност ще изпише трите букви на националната чест - К У Р

скъпа Ванеса благодаря от сърце за красотата която днес преоткрихме и с която сътворихме прекрасен образ на единството в душите си- повдигнати от лекотата на духа искрящ за всеки от нас със своя неповторим цвят и докосвайки нежно с льбовта на своята светлина в която се срещаме всички като едно.

Просто е добре да разберете, че някой може да е МУТРА въпреки, че носи очилца, има тесни раменца и прилича на зубрача на класа.

аз имам 2 броя доблести - една за агитката и една за близкото обкръжение. гласувайте за мене! ама мола ви са!

Правителството е в ступор, парламентът е парализиран, протестите не стихват. За доверие е абсурдно да се говори, призивите за толеранс са комични. Очевидно е, че предсрочните избори са неизбежни. Въпросът е само кога ще са те - веднага или след няколко месеца. И кой ще спечели от тях - гражданите, които искат кардинална промяна, или компрометираните политици и техните кукловоди, които бранят статуквото с всички възможни средства.

абе, мани, нещата ЕСКАУИРАХА!

да, люлякът люлее листата си леки.
това може да довърши г-на миков.