Прелюбяване

Marginal написа:Тва стана кат роман на Мопасан ...

Хахаха, има нещо такова. Каспичанска трагедия.

Вода, да замениш любовта си за нещо материално е сделка, както и да го погледнеш. В тая сделка този, който предлага само „харесване” постъпва нечестно спрямо себе си, спрямо безумната си любов, спрямо този, който го обича и му предлага помощта си и спрямо децата си, защото от тая сделка те могат и да изгубят вниманието на майка си, без да получат нещо материално.

За домашните сандвичи... Ми то е въпрос на разбиране. В Норвегия е съвсем естествено и задължително децата и техните работещи родители да си носят сандвичи от вкъщи. За Израел съм чела, че майките задължително изпращат децата си на училище със сандвичи, приготвени от тях. Но в България да си носиш домашни сандвичи е срамно. Явно става дума за традиции, национална култура.

За написаното от Митко Павлов... Лично аз предпочитам таксиметровия шофьор да не говори много – само по-общи неща за времето, например. :)
Тъжно ми става като повтаря умолително няколко пъти въпроса „Ние сме същите, нали?!” НЕ, НИЕ НЕ СМЕ СЪЩИТЕ. Ние не сме просто изгубени. И от това го боли. Затова предлага изход, промяна:

paparazzo написа:http://sofialive.bg/city/frontalno/127-izgubenite.html


Ако поне малко можем да се събудим. Да не разсъждаваме чалгарски. Да не гледаме телевизия сутрин, а да гледаме близките си. В очите по възможност. И да им казваме „благодаря" и „обичам те".

Може да тръгнем от една простичка инициатива. Да казваме често тези две думи. И да се събудим, хора. Ние сме същите, нали?!

За да се промени всичко, за да се „намерим” в нашето българско общество, което се превърна в джунгла, за да станем хора, да започнем от дома. Да забелязваме близките си, да бъдем с тях, когато са до нас, колкото и да сме изморени, да ги разбираме и обичаме, защото те не винаги ще бъдат с нас. Да не забравяме, че баба или мама цял ден ни е чакала да се приберем, за да си поговори вечер с нас. Въпреки че ние трябва да се погрижим и за вечерята... Ако ние обичаме близките си, ще знаем, че хората, с които ни се налага да се срещаме и да работим, също обичат и са обичани и няма да помислим да бъдем груби с тях, т.е. това ще промени обществото ни. Да бъдем хора. Това е идеята на Митко Павлов...

Не знам за вас Флуид, ама аз съм човек и хората около мен са такива. Всички обичаме близките си и се грижим за тях, че понякога се грижим и за "чуждите" и си помагаме помежду си и гледаме да сме усмихнати, независимо колко ни боли и не сме малко, ама, някак си, не съм забелязала това да е променило нещо в годините. Та не знам кой изгубен, кой намерен, ама това пък, което аз искам да кажа е, че това не е достатъчно. Целият свят има нужда от коренна промяна, съзнанието трябва да се промени, мисленето трябва да се промени, отношенията трябва да се променят и много други неща трябва да се променят. Не всичко зависи само от нас. Много мило го е написал Митко, но ми звучи вече малко елементарно и по детски, това е което исках да кажа. А за любовта, сделка или не, честно спрямо един, нечестно спрямо друг е много относително. Ти би ли живяла щастливо обичайки и гледайки децата си слаби, бледи и гладни, защото от сандвич до сандвич също има разлика, колкото и вулгарно да звучи?

От текста не е много ясно, но ти,Вода, правилно си разбрала, че говоря за себе си - да, аз имам грехове към най-близките си. За част от тях споменавам по-горе. Но съм ги осъзнала и съвестта ми страда, още повече че днес е късно да поправя тия грешки. Навън никога не забравям, че общувам с хора с радости и проблеми. Стремя си да бъда "равна", разбираща.

Вода написа:Ти би ли живяла щастливо обичайки и гледайки децата си слаби, бледи и гладни...

Не, не бих...

Извинявай, Флуид, нямах предвид конкретно теб. Само така си питах. Това по принцип беше само пример. Аз само казах "да не дава Господ да ти се налага да избираш". Защото както казах и по-горе, за мен проблемът не е че сме лоши или че не казваме "обичам те". Има неща извън нас, от които за съжаление сме зависими и то в голяма степен по причини, че обичаме, че сме свързани с близките си, че мислим за тях, че сме отговорни. Иначе си филосовствам, без да имам предвид конкретно някого, най-малко теб

и аз знам, че си говорим така, за живота. за разни ситуации. но понеже каза "не знам за вас", та затова се изповядах. ние си падаме малко темерути...

Да, малко странно звучи това:"Не знам за вас, Флуид", ама е породено от някаква твоя несигурност, която ме е накарала да те отъждествя донякъде с автора и да го напиша., извинявам се още веднъж. Точно преди минута прочетох какво е сложил Папа - речта на Чарли Чаплин на неговата 70-годишнина. Прочети я, ако не си го направила вече. Аз нямам какво повече да кажа.

това го срещнах в петък в нета. четох го - доста мъдро е.