Само един мъж не е достатъчен

Начало / Book.me / Само един мъж не е достатъчен

Само един мъж не е достатъченКоментари (34) | » Вашият коментар 20.12.2010, 10:52 (обновена 20.12.2010, 11:38)
София
Сподели: Във Facebook В Svejo Twitter

Свободна съм!...
Само един мъж не е достатъчен. Трябваше ми време за да го разбера. Сега имам много мъже и... имам всичко, буквално. Просто съм любовница.

Този статут ми харесва, няма да се извинявам на привържениците на "патриархалното българско семейство". Минах през този етап - не благодаря, no more...

Не казвам, че не опитах, напротив - минах под олтара, повлякла невидимия за останалите куфар с мечти, опакован с розови панделки и парфюмиран с илюзии. Шест години - период напълно достатъчен за опознаване на себе си през погледа на любимия.

Или казано по друг начин - да изгубиш своята идентичност. Да я изгубиш някъде между опитите да се превърнеш в нещо като онова мултифункционално ренде, което рекламират. Усилията ми да готвя като майка му, да гладя ризите му като майка му и да правя всички останали домакински неща (кой пък ми беше внушил, че това са само и единствено мои задължения, не помня) по единствения правилен начин на света - като майка му, бяха страшно изморителни.

Още - пръв приятел ми стана футболът, скарах се с късите поли, разбрах, че съм прекалено специална, за да нося грим и червило, и че е безсмислено да уча, след като той има висше образование и то не му върши работа, важно е бизнес да се прави.

Въртя между пръстите си първия подарък от моя бивш и гърлото ми се свива в спазъм. Как не съм разбрала намека - златна верижка с медальон-сърце, а вътре в него още едно по-малко. Две сърца в едно - глупости! Отдавна разбрах - всяко сърце си има свой ритъм.

Така с течение на годините се превръщах в нещо, което беше всичко друго, но не и хубавото, весело и засмяно момиче, на което и малките деца, които играеха пред блока, казваха: "Како, ти винаги миришеш много хубаво...".

Да, направих това, което никоя друга не съветвам - станах незаменима за него, навсякъде трябваше да съм с него, пълно обсебване, което той наричаше обич. А аз го намразих. Не изведнъж, постепенно, с бавното мъчително връщане към себе си, истинската... и го зарязах.

Ама защо, та той всичко ми бил дал... Баста!

Сега имам висше образование, имам и много мъже. Имам за всичко - един за допълнителни средства, друг за секс, трети за парад - ей така, защото е красавец (не си мислете, че хубавите мъже са най- добрите любовници), имам си и един дето и стихове ми пише (ами, четкам си егото).

Как така ги държа около мене ли - нали се бях научила да ставам незаменима. Правех им показно, само по веднъж и вече свободна, го допълвах с целия женски чар (високи токове, секси бельо, парфюми, червила и пр.).

Избирам си само семейни мъже (съжaлявам дами, нищо лично, просто не желая да бъда обсебвана) и един несемеен - компания за празници евентуално. Харесвам си живота и съм freeee...

Авторите на селф-хелп наръчниците съветват - ако имаш дилема - напиши плюсовете в лявата колонка, а минусите в дясната и сравни в кое от решенията преобладават плюсовете - то е правилното!

Хм, да видим - на път съм да се влюбя, или по-точно, влюбена съм в женен мъж. Нека го наречем за краткост Д. Той е готин, умен, успял, забавен, нежен. И отегчен от семейния си статус. Но по никакъв начин и не мисли да го променя - най-малко заради децата си и усложненията от един евентуален развод.

А за да бъдем напълно искрени, аз също не го искам през цялото време до мен - свикнала съм да разполагам с времето си (и свободата си) и да ми се мотае някой непрекъснато - с цялата прозаичност на битовизмите - просто ще ме отегчи.
А скуката е най-бързият начин да скапеш една връзка.

Тоест, би трябвало да сме открили онзи модус вивенди, при който връзката ни да ни носи само позитиви.
Или в съответствие с колонките - много плюсове - не се налага да му гладя ризите (но му заглаждам егото, ок!), не му търпя хъркането и лошото настроение, мога винаги да се врътна и да кажа: "Аз съм дотук", мога да кажа, че имам ангажимент, а да прекарам вечерта, гледайки стар руски филм, самосъжалявайки се колкото искам. Въобще - пълна хармония!

Да де, ама сигурно вече сте се усетили колко "изсмукани от пръстите" са тези плюсове. Защото, споменах ли, че леко "хлътвам" в Д. И го искам почти непрекъснато - усмивката му, закачливия му поглед като дете, което току-що замисля беличка, ръцете му, целувките му, начина, по който се любим. Има толкова неща, които искам да правим заедно - дори да готвим - о, ужас, май наистина си падам по него! И всичките те са почти невъзможни! (Дали пък не ги искам точно заради това?)

Ще кажете - е, за какво точно мрънкаш? Хич не мрънкам - напротив, адски се старая да избягвам всичко, което наподобява съпружеско мрънкане. Аз съм винаги атрактивна, забавна, чаровна, разбираща, секси и ... различна! Каквото и да ми коства това, дори, когато съм изморена до смърт и всичко, което искам е само да се добера до възглавницата си.

Но, понеже Д. е женен, аз трябва да напасвам графика си с неговия - "Скъпа, имаме час и половина и трябва да взема детето от баскетбол!". Е, ясно, че в този час и половина няма да правим всички онези неща, които ми се иска да правим заедно. И със сигурност няма да готвим. Нито да гледаме филм...

Но дори и в това не е проблемът. Знаете ли къде е - той е в онова невидимо присъствие на съпругата - този трети във връзката, който хем го няма, хем е винаги с нас. Още в началото съм постулирала, че не искам да зная името й и грам не ме интересува дамата.

Да де, ама в най-интимния момент дамата звъни на мобилния, Д. е със страхотна ерекция, която след разговора спада, а аз - какво? Даже изслушвам за здравните неразположения на съпругата (оправдава ли се Д. или избива комплекси?), след което от мен се очаква го докарам пак до онази страхотна ерекция.

Правя го - нали съм толкова неустоима - ама леко се дразня... Какво ти леко - бясна съм - като си толкова женен, какво търсиш при мен, по дяволите - стой си при мацката, дето има неразположения, халка и ...права над теб!

А после - "Ти си толкова красива, вече ми липсваш, обичам те, ще видя кога пак ще мога да се измъкна!"..."И аз" - отговарям, предчувствайки поредната тъпа вечер пред компа... До следващото му обаждане или е-мейл.
Е, сумма сумарум, едната колонка май много натежа...Не тази с плюсовете!

Само че... споменах ли, че съм влюбена? Или е поредното ми самозаблуждение, бягство от самотата, влизане в клишето "любовница" и драматизиране на реалността. Или съм роб на вагината си, защото факт е, че сексът с Д. е брилянтен - научих го как да доставя удоволствие на една жена (коя ли след мен ще се ползва от наученото - дали не още съпругата?)

Добре, а аз - докога ще я карам така - да, не искам да разбивам ничие семейство, искам да си имам личното пространство, но искам и да имам някого до себе си - не за два откраднати часа два пъти седмично, а за много повече... Дори, може би, бих се научила да гладя...

Дали, обаче, Д. е човекът? А ако той се разведе - ще съм способна ли да му наситя всички липси? А дали това няма да ме изнерви - ще се чувствам длъжна да остана с него, защото се е развел заради мен и от чиста лоялност и почтеност ще остана с него, макар и да не ме удовлетворява такова съжителство?

Въпроси, въпроси...

Колко е лесно на авторите на селф-хелп литературата - колонка с минуси, колонка с плюсове - сумираш и решаваш...
Адски се старая да избягвам мрънкането - нали съм любовницата
Хич не мрънкам - напротив, адски се старая да избягвам всичко, което наподобява съпружеско мрънкане.

Аз съм винаги атрактивна, забавна, чаровна, разбираща, секси и ... различна! Каквото и да ми коства това, дори, когато съм изморена до смърт и всичко, което искам е само да се добера до възглавницата си.

Но, понеже Д. е женен, аз трябва да напасвам графика си с неговия -"Скъпа, имаме час и половина и трябва да взема детето от баскетбол!". Е, ясно, че в този час и половина няма да правим всички онези неща, които ми се иска да правим заедно.

Това литературно произведение е много интересно.
То описва повече или по-малко мечтите на авторката, като й писне.
Всички мием чинии и ако можем да го правим с приятни емоции е най-добре ... за нас.
Аз като се замисля не е лошо с няколко жени. Всяка като робот, тесно профилирана и с никакви желания и стремления. То и харемът не е така, но е най-близо до това.
Ето как развиват този въпрос на кавказ:

Най-добре е със съпруга и поне една любовница.Всяка смята, че си при някоя от другите, а ти си си на комп-а и си прайш фън!

"Ъъъъъ... и сега к'во?"

Хахаха, аз си мисля, че въпреки всичко си е добре да си семеен и с верния човек.
А, колкото до забежките-на всекиго се случва. :)
Стига да са краткотрайни и не нараняват никого.
На единия казваш, че си пред компа, на другия също, а само компа знае, че си си резервирала с приятелки маса в мъжки стриптиз бар, да си правиш fun.
Ама аз така разсъждавам, щото съм също инженер.