Феноменьт "Царичина"

. /…/

На съвещанието при началника на Генералния Щаб обсъждахме колко, какви и кои хора да привлечем, каква техника ще ни бъде необходима, организацията на движението и регулировъчната служба, охраната на самото място при започване на работата и други въпроси. Специално внимание ми беше обърнато да направя протокол, след като открием съкровището и да опиша всичко в присъствието на участващите, включително и на представител на Военната прокуратура. Не се предвиждаше нищо за битово устройване, тъй като предварителната информация сочеше, че работата ще свърши за три дни.

Всички бяхме ентусиазирани от възможността да участваме в едно такова начинание, още повече, че се очертаваше то да е свързано не само с миналото, но и с бъдещето на България. Пък и кой не би се вдъхновил от подобна мисъл. А тя звучеше и предизвикателно и убедително. Говореше се, че тук освен златно съкровище ще намерим и послание, и карта с границите на тогавашна България с обозначени на нея места, в които има аналогични обекти.

Съвещанието при Началника на Генералния щаб завърши около 22 часа. Уточнихме всичко и си тръгнахме. Тази нощ “машината” трябваше да заработи. Сутринта на 6 декември всички, предвидени по плана от снощното заседание, бяха по местата си. Осигуряващата група под командването на старши лейтенант Митов беше разпънала две палатки. Свързочниците на лейтенант Василев търсеха удобно място за разставяне на радиорелейната станция. Чрез нея щяхме да поддържаме връзка с Министерство на отбраната, респективно с началника на Генералния щаб. Малко по-късно пристигна и генерал Динев със свой екип, който по-късно пое ръководството на операцията. Началото бе поставено, връщане назад нямаше.

6 декември 1990 г.

Изкопните рьботи започнахме на онова място, на което най-напред спряхме по време на рекогносцировката. /…/ До 16 часа бяхме направили изкоп с дължина 14-15 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказваше, че може да се очаква нещо забележително. За това решихме да спрем и да се консултираме с екстрасенсите /…/ От разговора, проведен с тях, се стигна до извода, че мястото за копаене не е тук, а на около 100 метра в източна посока /…/

Преустановихме работа и се отправихме към Министерството на отбраната. /…/ На същото това съвещание Ели Лонгинова нарисува рисунката …(фиг.1) Текстът, съпровождащ рисунката, гласи: “ Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на Велика България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години.”

7 декември 1990 г.

… започнахме да копаем на новото място. /…/

“От десния ъгъл на триъгълника измерете два метра вдясно и там започнете изкопа.” Така гласеше командата, получена от кабинета на генерал-полковник Минчев. Там беше останала Ели Лонгинова. /…/ На дълбочина около два метра се появи материя с интересна цветова гама. Земната маса беше украсена с бял, жълт, вишневочервен, сив и кафяв цвят. Впрочем част от тези цветове личат и сега на входа. Личат и отделни каменни редове. Друга част на която се очертават ясно отделни фигури, сме закрили с облицовката на стените, за да предотвратим срутване и евентуално запушване на входа на тунела. За всичко това, близо две години по-късно, учените щяха да кажат, че са обикновени тектонични образувания. /…/ Моето мнение е, че те (учените) не “видяха” или не пожелаха да видят това творение и набързо решиха съдбата му, като ни обвиниха в идиотизъм, шарлатанство …

/…/ работата ни през втория ден. Повече от два, два и половина метра дълбочина с багера не можеше да се работи. /…/ Той просто блокираше. Ние не можехме в този момент да си обясним причината за това. Не можем и сега. Като обикновени хора естествено търсихме причината в техническата неизправност на машината. Опитахме се да си обясним блокирането с повреда в хидравликата на стрелата, но багерът беше съвсем нов. /…/ “Нещото” все пак ни застави да се откажем от услугите на машината. От този момент нататък щяхме да продължим да работим на ръка. /…/

“Операция Слънчев лъч или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Да. Това е заглавието, което изписах на 7 декември 1990 г. Действително такова име беше сложено на операцията. Но аз и сега се питам от къде дойде продължението на това заглавие в главата ми? От къде можех да зная тогава, че по-късно в информациите, които получава Елисавета Лонгинова, най-упорито ще се говори, че ние търсим на това място първият вселенски човешки индивид? Не можех тогава, не мога и сега да си обясня това, но заглавието си остана такова и след него се подредиха повече от две хиляди страници.





… Разделихме се на три групи и въртяхме кирките без да прекъсваме. Колкото по-дълбоко слизахме, толкова повече отворът се стесняваше. Материята, която обработвахме, беше изключително здрава. По-късно щяхме да разберем, че оставена на външно въздействие, тя омеква и става като тесто. /…/ Чупеха се дръжки на кирки и лопати. Хвърчаха искри и то именно от тази материя. По някое време стигнахме до идеално оформен правоъгълен камък, който беше наречен “ЧИП”. /…/ Според мен той се оказа водещ камък. По-късно вляво от нас се появи и светлокафяв камък. В един миг, когато се канех да го разбия с варията (голям железен чук), при мен дойде Дора. Тя го обхвана с две ръце и изведнъж подскочи като ужилена.

- Но този камък се клати! - учуди се тя.

- Ами, клати се! - отвърнах аз. - Бабината ти! Сега ще го бухна с чука и ще видиш колко се клати.

- Не! Не удряй! Пазете “Флинта”! - извика Дора.

Послушах я и не разруших този камък. Той наистина ни беше полезен по-късно. Точно под него започна големият тунел. Според описанията в енциклопедията “флинт” значи “кремък” или “оптически камък”. /…/

Не си спомням дори, кой пръв заговори за вратата и за някакво отваряне. /…/



И така, 12 май 1991 година.

Вечерята ни започна в 22 часа. /…/ Бяхме насядали около масата и започнахме вечерята, когато във фургона влезе началникът на караула лейтенант Нейков. Интересно защо този млад офицер извика Сираков, а не доложи нищо на генерал Динев. Лейтенантът беше прежълтял и изплашен. Двамата със Сираков излязоха. Не след дълго Нейков се върна и доложи, че наблюдават странни светлини, чиито произход не могат да си обяснят, и че друг път не са виждали такива. Незабавно излязохме всички офицери. /…/ Изнесохме се по шосето в източна посока на около 150 метра. Зад близките хълмове се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра, които бавно се спускаха зад височините. При всяка пулсация над хълмовете се виждаха огромни облаци белезникав дим. Казвам дим, защото небето бе кристално чисто и ясно. /…/

От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта, да отключим входната врата и всички, включително и ние, да се приберем в машините и навън да няма жива душа. /…/

В 23,30 часа /…/

В този момент кучетата залаяха много настървено. Лаят премина покрай нашата кола, продължи по посока на обекта и затихна. Впрочем още от 23,00 часа кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно. Крякаха даже и жабите в близкия гьол. Десет минути продължи тяхната /?/ работа в обекта. Това установихме по обновения лай на кучетата (тези, които бяха в района на лагера). Този път лаят започна откъм тунела, премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока. /…/

В 24,00 ч излязохме от колата. Неописуема е радостта, с която ни посрещнаха кучетата. То не беше радост, не беше чудо. /…/

В колата ги /?/ попитахме кога ще излетят. Отговориха ни, че това ще стане след миг. Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане. Отговориха ни, че можем да направим това. Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме. Само зад височината пред нас, където беше “осъществено кацането”, продължаваха да проблясват периодично ослепителни светлинни лъчи, като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана./…/

… открихме една много хубава стеничка (фиг. 5) Това място ние наричахме олтара. По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/

Мисля, на осми октомври изби вода в тунела./…/





Та така бях на 16 и много се интересувах от тези неща,беше нещо ново в ранната демокрация,прочетох и книгата ,така и нищо не се разбра....Накрая го затрупаха с много бетон и отшумя!!!

Някой да знае или да е чувал повече за това ?

Neterra.tv/bg BTV -документите,феномена Царичина/04 януари 2007 год.

един приятел Цанко /лека му пръст/ беше копал там и си отиде много странно на 37г. от инфаркт..така и никога не ми каза какво точно са видели там...все ми викаше абе заеби не питай-сега си мисля,че много малко от тях са живи...

Бог да го прости човека
Обаче много е странно всичко, не ти ли се струва ,че нещо крият,ако не им пукаше за всичко това нямаше да го бетонират така яко

Гледах преди време Божидар Димитров по тая тема и той много грамотно обори почти всичко...казваше,че тунела е в мека почва и са имали късмет,че не им се е срутил на главите...
та затова са и го бетонирали...за екстрасенската-директно я прати в психиатрия,а военните каза,че са гепили кинти защото е било секретно и безотчетно...не знам...

Мисля че Б.Димитров говори в тоя филм/от нетерата/.

трябва да видя в замунда...сметам да го има там...

В нетерата го има,гледал съм го! И други такива,още стоят там.