Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Мисия невъзможна
+4
Fire
Marginal
stimi
fluid
8 posters
Страница 1 от 2
Страница 1 от 2 • 1, 2
Мисия невъзможна
Намерих този разказ в интернет и ми хареса / с изключение на това с бинокъла/. Не очаквам някой да коментира, но ако желаете - моля! :)
“Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак”
Кортни Лов
МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА
Ина Григорова
Ина Григорова
“Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак”
Кортни Лов
Веселата Вдовица на Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на нашето “да”; докато ни откъсвате и залюбявате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок – гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи, с които да се дуелираш. Обаче има, има… Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох! Оператор – Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар, а аз – премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките – да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки – едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което като влязох, от страх извика “Линия!”, а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му… Имам си един стар оперен бинокъл.
Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана. Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи. Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове. Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.
Но и платоничната любов е нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди “ако” … Ако бях казала: как го пиеш кафето… Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно…
Един познат обича вместо чао да казва “виж ме как се отдалечавам”. Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов – фатално съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекичко и подличко те отрезвява мисълта, че “ако” все пак въвежда условно наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова…
Не се лъжете – една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия – никой краш-тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка винаги ще си остане цял и усмихнат. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща. Моментът, когато му подавах портокала цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване, по-разкъсващ и от най-бавния кунилингус. Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.
Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост. Не можеш да му изневериш, не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката, не можеш да му настъпиш хамстера или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница. Някои смятат, че платончната любов е убежище за прекалилите, алказелцер-ът за махморлука на еднократните връзки без име. Може. Но фактът, че обичаш много чисто и безкористно, някак си те изкупва от тази виновност. Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой… така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена. Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и – най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса – или оня път с покупките – като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш времето на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител – плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове. Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив – ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum. Затова, научете се да обичате платонично. Това ви гарантира цял един живот на предоргазмено плато…
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок – гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи, с които да се дуелираш. Обаче има, има… Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох! Оператор – Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар, а аз – премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките – да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки – едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което като влязох, от страх извика “Линия!”, а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му… Имам си един стар оперен бинокъл.
Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана. Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи. Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове. Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.
Но и платоничната любов е нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди “ако” … Ако бях казала: как го пиеш кафето… Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно…
Един познат обича вместо чао да казва “виж ме как се отдалечавам”. Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов – фатално съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекичко и подличко те отрезвява мисълта, че “ако” все пак въвежда условно наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова…
Не се лъжете – една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия – никой краш-тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка винаги ще си остане цял и усмихнат. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща. Моментът, когато му подавах портокала цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване, по-разкъсващ и от най-бавния кунилингус. Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.
Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост. Не можеш да му изневериш, не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката, не можеш да му настъпиш хамстера или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница. Някои смятат, че платончната любов е убежище за прекалилите, алказелцер-ът за махморлука на еднократните връзки без име. Може. Но фактът, че обичаш много чисто и безкористно, някак си те изкупва от тази виновност. Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой… така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена. Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и – най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса – или оня път с покупките – като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш времето на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител – плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове. Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив – ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum. Затова, научете се да обичате платонично. Това ви гарантира цял един живот на предоргазмено плато…
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
Много е хубаво, ама малко не е за мен! Просто нямам време! Не знам одъртях ли, що ли, ама предпочитам, ако искам някого да го взема сега, дори с риск да е еднократно...Другото убива, а не съм вече на 18 за съжаление!
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
stimi написа:...предпочитам, ако искам някого да го взема сега, дори с риск да е еднократно...
Предпочитам трайните неща. Дори като тези от разказа. :)
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
Пак говориш като майка.Няма нищо трайно, всичко е преходно, а платоничната любов уморява! Аз съм динамична персона....Не е за мен!fluid написа:
Предпочитам трайните неща. Дори като тези от разказа. :)
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
Винаги едното ни "Аз" е нашата майка. При някои хора то доминира над собственото "Аз"...stimi написа:Пак говориш като майка.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
Не и при мен, не и при мен!Прекалено съм независима.
Иначе Къртни Лaв наистина не е най-добрия пример, щото за мен тя си беше просто един боклук.
Извинявам се за крайната оценка, ама лично мнение, какво да се прави!
Иначе Къртни Лaв наистина не е най-добрия пример, щото за мен тя си беше просто един боклук.
Извинявам се за крайната оценка, ама лично мнение, какво да се прави!
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
.
Последната промяна е направена от Fire на Пет 11 Фев 2011, 17:01; мнението е било променяно общо 1 път
Fire- Почти не пише
-
Брой мнения : 197
Местожителство : Монреал
Дата на регистрация : 27.01.2009
Re: Мисия невъзможна
Този разказ много ми прилича на един разказ или част от роман на Молиер , не На Балзак...Та там имаше една особа, в която беше влюбен един ужасно богат чичко, тя не го харесваше, но се чувстваше спокйна и сигурна от мисълта, че той я обича. По едно време тя имаше ужасна нужда от пари и реши да спи с него, но когато само му намекна нещо, тя разбра, че той не я желае изобщо или по-точно, ако спи с него тя ще развали магията. Той е влюбен в нея палтонично.Той е влюбен в образа на една целомъдрена честна съпруга, която в никакъв случай няма да изневери, той е влюбен във физическия и душевен идеал, който си е изградил за съпруга и дори една целувка би убила любовта му.
Вода- Писачко
-
Брой мнения : 2380
Местожителство : Канада
Дата на регистрация : 12.01.2009
Re: Мисия невъзможна
.
Последната промяна е направена от Fire на Пет 11 Фев 2011, 17:00; мнението е било променяно общо 1 път
Fire- Почти не пише
-
Брой мнения : 197
Местожителство : Монреал
Дата на регистрация : 27.01.2009
Re: Мисия невъзможна
Вода, все си мисля, че един мъж може да обича жена, но не и идеал за съпруга... Молиер ми е много архаичен и малко инфантилен.Вода написа:...Той е влюбен в образа на една целомъдрена честна съпруга, която в никакъв случай няма да изневери, той е влюбен във физическия и душевен идеал, който си е изградил за съпруга и дори една целувка би убила любовта му.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
Точно така си е Fire!Fire написа:И все пак си е друго истинската, реална и физическа любов !
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
Като юноши, преминахме от света на платоничните в света на грубите и реални любови. Скоро се очаква да се оттеглим пак в света на приказките, воайорството, мечтателството и платониката. Такива идеи ми внушава горното произведение.
Re: Мисия невъзможна
Сега ще ти метна един портокал чак до Калгари и ще видиш ти!!!...
Where is the Fly II? I miss him...:(((
Where is the Fly II? I miss him...:(((
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Мисия - невъзможна
Да говориш с българи е трудно!
На втората реплика обиновено включват в разговора роднините ти от женски пол. Ама защо?
Щото са повече емоционални отколкото интелектуални и преди да са те разбрали са те напцували.
То е като да играеш тенис с новаци. Ти им подаваш, та да продължи играта, а те гордо забиват.
На втората реплика обиновено включват в разговора роднините ти от женски пол. Ама защо?
Щото са повече емоционални отколкото интелектуални и преди да са те разбрали са те напцували.
То е като да играеш тенис с новаци. Ти им подаваш, та да продължи играта, а те гордо забиват.
TomCruis- Гост
Re: Мисия невъзможна
Аз пък смятам, че тук се води доста цивилизован спор тоя път. Това с портокала е като платонична задявка.
NikolKid- Гост
Re: Мисия невъзможна
Тва го разбирам като закачка. Зацепвам късно.. и то понякога. И не разбирам от намеци. Портокал - бива, далавера. Може и праскови, и яйца на очи.stimi написа:Сега ще ти метна един портокал чак до Калгари и ще видиш ти!!!...
Where is the Fly II? I miss him...:(((
Тролът се е преродил пак. Или си е забравил паролата.
7balls
Re: Мисия невъзможна
М-Да възможно е да си е забравил паролата, а възможно е да е станал срамежливко, въпреки че му личи отвсякъде, че е той...
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
Нидей... че за такива месиджи Муха получава налъм по главата и 3 дни бан от форумите...stimi написа:
Where is the Fly II? I miss him...:(((
Re: Мисия невъзможна
Ама то е на майтап, Бре! Абе тия вашите жени май много насериозно се взимат?!...
Понякога толкоз го мразя тоя Интернет, че направо не мога да се дишам...
А, това да си търсиш някого по тоя начин за свалка си е направо извратено! (лично мнение!) Аз все пак се имам за нормална...
Понякога толкоз го мразя тоя Интернет, че направо не мога да се дишам...
А, това да си търсиш някого по тоя начин за свалка си е направо извратено! (лично мнение!) Аз все пак се имам за нормална...
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
Не е лично, а е на тебе и група съветски учени ...stimi написа:Ама то е на майтап, Бре! Абе тия вашите жени май много насериозно се взимат?!...
Понякога толкоз го мразя тоя Интернет, че направо не мога да се дишам...
А, това да си търсиш някого по тоя начин за свалка си е направо извратено! (лично мнение!) Аз все пак се имам за нормална...
Re: Мисия невъзможна
Абе, не знам дали сме съветски или американски, ама нашиот екип виртуално-пардон платонично не действува...
A, само через помирисване, попивaне и поблизувание...
Брех, пак се изказАх просташки!...
P.S.Когато му изнася, разбира се.
A, само через помирисване, попивaне и поблизувание...
Брех, пак се изказАх просташки!...
P.S.Когато му изнася, разбира се.
stimi- Писачко
-
Брой мнения : 4915
Рождена дата : 04.08.1970
Възраст : 53
Местожителство : На юг от реката
Дата на регистрация : 31.12.2009
Re: Мисия невъзможна
Ми кво да е ? Гледаш от дистанция и се облизваш :)
Brakma- Пописва
-
Брой мнения : 276
Местожителство : Горе, горе на кленешата...
Дата на регистрация : 16.06.2010
Re: Мисия невъзможна
Не знаех, че Щерю гледа от дистанция..
Brakma- Пописва
-
Брой мнения : 276
Местожителство : Горе, горе на кленешата...
Дата на регистрация : 16.06.2010
Re: Мисия невъзможна
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=659718
Един поет продаде щастието на егото си
www.24chasa.bg
Той беше поет. Работи години като безизвестен, чаровен, но средностатистичен дизайнер в известна рекламна агенция. От време на време пишеше стихове, които чат-пат получаваха по някоя награда, и ...
Един поет продаде щастието на егото си
www.24chasa.bg
Той беше поет. Работи години като безизвестен, чаровен, но средностатистичен дизайнер в известна рекламна агенция. От време на време пишеше стихове, които чат-пат получаваха по някоя награда, и ...
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Мисия невъзможна
Людмила Филипова е толкова млада, а защо ли звучи като майка - поучително, служи си с редица морални категории. Дали наистина е такава или в живота си е бунтарка?
"За съжаление поетът е само един от хилядите хора, които се подвеждат по мимолетен успех или слава и изпускат най-скъпи за сърцето им хора, стойности, състояния. Защото в един миг решават, че струват повече, че заслужават повече и най-малкото си струва да се провери дали пък не изпускат нещо. Много щастливи мъже и жени в даден момент си втълпяват, че пропускат нещо и трябва да са като различните. Тези, които отстрани се забавляват. Най-малкото, за да опитат и другото. Много от нас, когато получим всичко, вместо да се зарадваме, да спрем и да го изживеем, решаваме, че заслужаваме повече."
"За съжаление поетът е само един от хилядите хора, които се подвеждат по мимолетен успех или слава и изпускат най-скъпи за сърцето им хора, стойности, състояния. Защото в един миг решават, че струват повече, че заслужават повече и най-малкото си струва да се провери дали пък не изпускат нещо. Много щастливи мъже и жени в даден момент си втълпяват, че пропускат нещо и трябва да са като различните. Тези, които отстрани се забавляват. Най-малкото, за да опитат и другото. Много от нас, когато получим всичко, вместо да се зарадваме, да спрем и да го изживеем, решаваме, че заслужаваме повече."
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Мисия невъзможна
интересна е тя.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Страница 1 от 2 • 1, 2
Страница 1 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря 27 Мар 2024, 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman