Опит за поезия - българската действителност

Яжти, пийти и сирети, лебец в бобеца топнети, салатка си нарижети и ракийца наточети.
Яжти, пийти и сирети, тиливизора пуснети, гледайти, но ни мислети, вярвайти и съ чудети.
Яжти, пийти и сирети, псувайти, но си сидети, кучитатата си спасети, кучешки живот водети.
Яжти, пийти и сирети, на дицата помогнети, есимесчи изпратети и наздравица вдигнети.
Яжти, пийти и сирети, Сделка или не ришети, есимесчи пак пратети за игра съ запишети.
Яжти, пийти и сирети, чалга силно си пуснети, върху масата скочети и един гюбек фърлети.
Яжти, пийти и сирети, яко, яко изпърдети и жината опънети.
Кеф голям, нали? Кажети?
Яжти, пийти и сирети, данъците си платети, кредитите си върнети и трудети съ, трудети.
Яжти, пийти и сирети. Нямате пари? Ни щети? Ощи малко потърпети, само, докато умрети.

Ми то друго няма. А тва ний и сами съ сещъми.

3 куплета прозтотии

Трудно ще намерите герой
в днескашните времена нелеки.
Щом трябва да се пръдне – няма кой!
А да мирише се натиска всеки.

Всяко домашно винце
е евтино, хем и приятно,
а имаш ли сръчни ръце
и сексът ти идва безплатно.

Образно ти казвам, ако питаш мен,
комунизмът е една измама.
Туй e все едно, че някой е до зъби въоръжен.
Въоръжен до зъби, ама зъби няма...

Харесва ми в айната,
харесва ми в калта,
харесва си ми всичко
и даже сутринта,
когато се уригна
на снощна миризма
със трепет си припомням
за снощните айна!

А всичко друго плаши!
Не искам да съм друг!
Не искам и да мисля,
а само тъй, напук,
във форум да приказвам,
и някоя друга мислица
в повече да показвам.

Аз съм Гошо Котаракът –
страстният ерген.
Ех, расте голям меракът,
щот не съм скопен!

И персийки, и сиамки
влюбени са в мен.
Улични игриви самки
просят сластен плен.

С козината чисто бяла
съм си от кутюр.
Няма тука ала-бала –
всичко е натюр!

Да си ти като мен:
млад ерген
нескопен!
Ни подагра,
ни виагра!
От бога Кот съм надарен!...

Млади мацета отбрани
чакат ме в шпалир.
Опитните котарани
мечат: “Мяу, кумир!”

Даже тлъсти котараци
смигат с ляв клепач.
Те са с клъцнати ...мустаци,
виждат в мен илач.

Ако умра ил загина,
ке настане смут!
Сексуална съм лавина,
пич съм най-прочут!...

Да си ти като мен:
млад ерген
нескопен!
Ни подагра,
ни виагра!
От бога Кот съм надарен!

Гмуркам се длибоко,
ама съм тъпак.
2038-ма ша каръм Кю 5
напук на стими.

Толко съм ентелегентен,
че ни мъ разбирати!

Аз съм Пешо Тариката,
босът на квартала.
Баровска ми е колата -
Ауди-Q5, бяла.

В бранша влязох с далавера -
кредит с ипотека.
После гътна се банкера
и не плащах чека.

Щом подкарал шевролета
с вид самодоволен,
разхвърчал се на парчета,
дебелака долен...

С кмета сме си дупе с гащи -
братчета сиамски.
Той ме слуша, аз му плащам
и живеем царски.

Изпълнител съм редовен
по разни програми.
Нищо, че съм неграмотен,
та подписва мама.

Питаш, как хлапе сакато
харчило милиони.
Аз съм Пешо Тариката,
не го ли запомни?...

Кат си карах дниес по ауторута
Изведнъж връз мен

Падна из небето синьо
анж един такъв сломен

Въх ми ся како да прая
Изумих са аз

Карай ма към CLC-то
Чух гласа му в час

Чакахме тъдява 2-3 часа
Изцериха го накрай

И зарастнаха пирата,
Hо сломен остана той

Как на анжа да помогна
Cа зачудих аз

Па цалунах го в устата
Cъживи ся той.

Аз със праска, Той със праска
Брех живот успях да си намеря
Що ли все в копнеж въздишам
все по чуждата кошеря

Съботно-ниделну в Интернето
Влизам и се дзверя, дзверя
Ckука ли е туй в сърцето
Или просто някаква неволя

Нашата полюция /химн/

(Шедьовър!!! Мое лично мнение.)

"Нашата полюция" е пародия на новия
химн на МВР "Нашата полиция",
написан от Евтим Евтимов



Ако някой пак багажа сдава
и тъпо гледа като крава,
прочела важна резолюция -
той снощи имал е полюция.

Ако някой много се намръщи,
непродуктивен е той в къщи,
не се извършва революция -
за чуждо имал е полюция.

Ако някой почне да ни гони,
обзет от срамните нагони,
това е просто еволюция,
родена от една полюция.

Припев:
О, хора, давайте чаршафи
в уханните и звездни нощи!
Ще вземе някой и да сгафи,
когато си мечтите пощи!

ужас

абе вие хора от скука ли сте болни?

Всички пишем тук,
а некои бришат!
Другите, дет бришат другаде
и те тук пишат!

Я надуй Стими кавала,
след теб да викна запея
песни юнашки, хайдушки
песни за вехти, много вехти, админи.

Да чуят емигрантите,
(а също и потенциалните)
какви е чада раждала
раждала и не повтаряла,
българска майка админска!
(дет се я споменаваме)

Кой не знай Линко-админа?
Кой не е слушал за него?
Емигранти на цоциал
или пък още не дошли.

За тез дет пишат и мислят,
кат тигър беше Линката,
ама за прости недошли
гаче брат близнак им беше.

Ба си майката ...

Wow,Това поствоенна поезия ли е?

Объркване

Лежейки край реката зад хармана,
установих, че вече съм грамотен.
Ах, как подскочих! Хукнах към мегдана,
разчитайки да покоря селОто.

Говорейки грамотно, в словореда
ще вмъквам и по някой архаизъм.
Ще бъде шик, пикантно. Ще ме гледат
съселяните .. Може би..Админа?!

Захванах се усърдно да общувам,
блестейки със метафори и хумор.
Но нещо диалогът се раздува -
безформен, самоцелен, скудоумен.

Огледах се. Във Форум ли съм всъщност?
Защо ми куца нещо в обществото?
Не ги намирам - женски или мъжки,
истории със остроумно мото.

Наслушах се на кухи каламбури,
и самоцелни грешки в словореда,
което ме накара да се гмурна
отново във вира на черногледa.

Надявам се да затъпея спешно
и да се гушна в пазвата уютна
на общество, хихикащо на смешки,
с сюжетен стожер - плюене и бутане.