Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Similar topics
Да вярваме ли на Сълзица?/интересно за медецински работници/
3 posters
Страница 1 от 1
Да вярваме ли на Сълзица?/интересно за медецински работници/
10.09.2009 г. Сълзица
Как изглежда Квебек и извън него през очите на един имигрант. Мои лични впечатления и опит от работата ми като медицински работник в Квебек и извън него.
Интересно е да си здравен работник в Кебек. Това е сравнително развита сама по себе си провинция, в която официален предпочитан език е френският. По своите медицински достижения тя не отстъпва от никоя друга - макар че в останалите провинции се говори предимно английски. Казвам предимно, защото с моя скромен едногодишен опит извън Квебек, работейки като помощник-сестра в Алберта в района на Пийс Ривер и околностите, разбрах че някъде около половин милион френскоговорещи живеят в Алберта и имат свои училищни организации по места и право на обслужване на френски в здравните заведения - частни и държавни.
Та за Квебек - красива и чиста провинция. Сравнително индустриализирана и със сравнително добре развита за Канада здравна наука и познания. Здравната система е безплатна и системата на държавното здравно осигуряване от провинцията покрива сравнително голям пакет от различни здравни услуги. Разбира се, в много случаи медикаментите се плащат. Това обаче навсякъде е така в Канада. Хубаво е да имате някаква форма на частна застраховка, която да покрива част от разходите за медикаменти.
Опитайте се да работите като здравен работник в Квебек, ако сте дошли от чужбина с международна диплома. Опитайте се да работите като здравен работник, след като сте завършили в Квебек някакво здравно образование и сте с нетипична фамилия и сте извън град като Монреал. Опитайте - ще видите интересни неща. Ще наблюдавате интересни явления. Не казвам, че всички здравни чуждестранни работници имат трудности - може би някои да са с повече късмет и да са гъвкави и да успяват бързо. Моят опит и наблюдения и наблюденията ми над познати около мен обаче са твърде меко казано негативни.
Изискванията за медицински работник са приблизително идентични за всички здравни работници из цяла Канада - не намерих разлика в изискванията за международни мед.сестри или доктори в Алберта от тези в Квебек. Шансът обаче да вземете официални документи за практика в Алберта - спрямо Квебек е 10/1 в полза на Алберта. Преди да замина за една година в Алберта, имах възможност да комуникирам с българка, получила право да практикува като доктор там и от нея разбрах, че в южната част на провинцията има български мед.сестри. От други хора разбрах, че българските сестри са едни от добре приетите в Алберта и сравнително бързо покриват изискванияата за практика в провинцията. Истина е, че и в Алберта и в Квебек е необходимо да работите добре с официалния език на провинцията, за да можете да практикувате.
От там нататък става интересно. Дочух от колеги от т.нар. сестрински сайт за обмяна на информация, че има доктори и мед.сестри, дето не могат да покрият изискванияата в Квебек, но нямат подобни трудности в Алберта. Дали е езикът или друго - не зная! От мой собствен опит усетих, че като помощник-сестра в Алберта съм с доста повече правомощия да решавам критични ситуации, свързани със здравето на пациенти, отколкото в Квебек. Професионалната организация на помощник-сестрите в Алберта защитава доста по-добре членовете си в спорни и трудни ситуации, отколкото в Квебек. Не говоря за профсъюз, а за професионалната организация, оторизирана да издава лицензи за право на практика. Присъствието на имигранти първо поколение във всички нива на тази организация дава възможност за по-цялостно интегриране на различни етнически общности в професияата. Шансът на човек като мен да попадне в ръководството и в така наречения "Комитет по оплакванията" е много голям - работех там само една година и получих предложение. Вероятно ако бях останала щях да съм и администратор в професияата си, но за жалост късно оцених възможностите, които ми предлага Алберта.
В слабонаселени и пусти райони в Алберта може да се видят екипи от различни медицински професии и специалисти от цял свят. Това обновява мирогледа на човек и дава повече знания в професияата. И най-най-важното - в Алберта медицинските професии са едни от най-добре платените, не само в Канада, но и в цяла Северна Америка, което е почти двойно заплащане за помощник-сестри и сестри спрямо Квебек. Това е довело и немалко медициснки сестри от Съединените Щати на работа в слабонаселените райони на Алберта. За да бъда обективна обаче, трябва да кажа, че пенсионерите живеят нелеко в Алберта - жизненото равнище на пенсионерите в слабонаселените райони на Алберта не е като това в добре развитите райони на Квебек. Здравната система обхваща немалко здравни проблеми, но са сравнително по-малко от тези в Квебек. Особен проблем е това сред така наречената "първа нация", които представляваха 40% от пациентите ми. След пролетта на 2009 диабетно болните трябваше да си купуват за своя сметка немалко консумативи, които в Квебек са покрити от здравната система.
Обективният паралел на положителното и отрицателното в двете здравни системи ме кара да отразя факти, с които съм работила преди и сега като помощник-сестра. Кризата в икономиката на Канада кара всички провинции да си свият бюджета за образование, социални грижи и здравеопазване. В Квебек това се забелязва също, но не с такава острота, както в Алберта. Трудността на Алберта по изпълняване на основните здравни грижи за населението кара провинциалния парламент да изкара от здравните разходи на провинциалния бюджет грижата за стари хора в специализирани домове и да я даде в частни ръце. Добре е, когато тези частни ръце са канадски, съвсем друго е когато частни американски компании регистрирани в Алберта и получили право да изпълняват тази дейност, се занимават с грижа за стари хора. Високите стандарти на канадската система за здравна грижа придобиват доста изопачени форми, когато се практикуват от американски организации, та било и с регистрация в Канада. От мой личен опит стигнах до извода, че понякога подобни неща не са добри.
След завръщането ми в Квебек открих, че много документи за увеличаване сферата на практика на помощник-сестрите в Квебек са подписани и са взети такива решения. Полза от това никаква. Продължават да третират помощник-сестрите като някакви сестри втора ръка и да ги карат да се чувстват виновни за взето решение съобразно изискващата ситуация налагаща спешност - адекватно решение и разрешена от законите в Квебек необходима инициатива от страна на помощник-сестрите опериращи в критични ситуации.
Наблюденията ми сред местните сестри и помощник-сестри показва, че измежду много от тях битува страх - страх да се изявят с правата и отговорностите, които им разрешават законите на Квебек. Често си задавам въпроса защо тукашните са толкова страхливи да си отворят устата и да си упражнят правата - макар че немалко пъти българите се обвиняваме за това, хората тук са 100% идентични. Та защо - напоследък стигам до извода, че причината за това е липсата на знания от немалко медицински професии тук в Квебек. Концентрацията на имигранти предимно в Монреал и още два други града е оставила, като цяло, останалите без някого с когото да се съревновават. Няма много международни сестри с договори за работа и установяване - Квебек си има своя процедура за имиграция. Няма и много различни хора с различни познания в медицинската сфера, дошли от други страни. Предполагам че има, но те са концентрирани и нерядко практикуват помежду сънародници. Това е добре, но за съжаление здравната система на Квебек, макар и една от добрите - признавам факта - се нуждае от стимулиране. Кой друг, ако не имигрантите ще стимулират развитието на системата - те са свежата кръв и различните идеи.
Патологичното недознание при голяма част от местните медицински професии ме изпълва със страх, всеки път когато чакам като всички други нуждаещи се пред здравните кабинети. А чакането си го бива - поне 4 часа за елементарен преглед. За да съм обективна, никога не съм чакала толкова в Алберта. Чакайки си задавам въпроса за причината. Нали и аз съм един вид част от системата. За съжаление отговорът е доста директен, но неприятен - отвратителна организация и управление на човешките ресурси на всички здравни професии в Кебек. Това и за човек извън системата е очевидно. Перфектна система няма, но защо има липса на добра организация - защото няма квалифицирани и образовани хора, които да ръководят системата. Макар и със сравнително напреднали познания в медицината и медицинското образование по всички нива, Квебек си е един вид затворено общество само по себе си и това ограничава хора от вън да дойдат и да опитат да се изявят. Когато няма кой да осъществи по-добър медицински мениджмънт... ще си чакаме пред кабинетите за елементарни неща и ще си чакаме за планови медицински операции, докато пациентите не се влошат и от планови случаите не станат спешни.
Моето лично усещане - не го налагам на други хора, всеки има право да изразява мнение в Канада - моето лично мнение: в Кебек се чувствам ограничена да практикувам, макар че законите ми позволяват. Причината - ниските познания по места на законите, правата и задълженияата на медицинските професии. Тук обаче бих била добре след едно 30 години, когато се пенсионирам и държавната осигурителна система ще се грижи за моите пенсионни плащания.
А сега да вярваме ли на Сълзица ,ние които не знаем нищо за Квебек
Ама за едно е права хубаво че сме ние ,иначе тея ще си стоят във 1920 г
Как изглежда Квебек и извън него през очите на един имигрант. Мои лични впечатления и опит от работата ми като медицински работник в Квебек и извън него.
Интересно е да си здравен работник в Кебек. Това е сравнително развита сама по себе си провинция, в която официален предпочитан език е френският. По своите медицински достижения тя не отстъпва от никоя друга - макар че в останалите провинции се говори предимно английски. Казвам предимно, защото с моя скромен едногодишен опит извън Квебек, работейки като помощник-сестра в Алберта в района на Пийс Ривер и околностите, разбрах че някъде около половин милион френскоговорещи живеят в Алберта и имат свои училищни организации по места и право на обслужване на френски в здравните заведения - частни и държавни.
Та за Квебек - красива и чиста провинция. Сравнително индустриализирана и със сравнително добре развита за Канада здравна наука и познания. Здравната система е безплатна и системата на държавното здравно осигуряване от провинцията покрива сравнително голям пакет от различни здравни услуги. Разбира се, в много случаи медикаментите се плащат. Това обаче навсякъде е така в Канада. Хубаво е да имате някаква форма на частна застраховка, която да покрива част от разходите за медикаменти.
Опитайте се да работите като здравен работник в Квебек, ако сте дошли от чужбина с международна диплома. Опитайте се да работите като здравен работник, след като сте завършили в Квебек някакво здравно образование и сте с нетипична фамилия и сте извън град като Монреал. Опитайте - ще видите интересни неща. Ще наблюдавате интересни явления. Не казвам, че всички здравни чуждестранни работници имат трудности - може би някои да са с повече късмет и да са гъвкави и да успяват бързо. Моят опит и наблюдения и наблюденията ми над познати около мен обаче са твърде меко казано негативни.
Изискванията за медицински работник са приблизително идентични за всички здравни работници из цяла Канада - не намерих разлика в изискванията за международни мед.сестри или доктори в Алберта от тези в Квебек. Шансът обаче да вземете официални документи за практика в Алберта - спрямо Квебек е 10/1 в полза на Алберта. Преди да замина за една година в Алберта, имах възможност да комуникирам с българка, получила право да практикува като доктор там и от нея разбрах, че в южната част на провинцията има български мед.сестри. От други хора разбрах, че българските сестри са едни от добре приетите в Алберта и сравнително бързо покриват изискванияата за практика в провинцията. Истина е, че и в Алберта и в Квебек е необходимо да работите добре с официалния език на провинцията, за да можете да практикувате.
От там нататък става интересно. Дочух от колеги от т.нар. сестрински сайт за обмяна на информация, че има доктори и мед.сестри, дето не могат да покрият изискванияата в Квебек, но нямат подобни трудности в Алберта. Дали е езикът или друго - не зная! От мой собствен опит усетих, че като помощник-сестра в Алберта съм с доста повече правомощия да решавам критични ситуации, свързани със здравето на пациенти, отколкото в Квебек. Професионалната организация на помощник-сестрите в Алберта защитава доста по-добре членовете си в спорни и трудни ситуации, отколкото в Квебек. Не говоря за профсъюз, а за професионалната организация, оторизирана да издава лицензи за право на практика. Присъствието на имигранти първо поколение във всички нива на тази организация дава възможност за по-цялостно интегриране на различни етнически общности в професияата. Шансът на човек като мен да попадне в ръководството и в така наречения "Комитет по оплакванията" е много голям - работех там само една година и получих предложение. Вероятно ако бях останала щях да съм и администратор в професияата си, но за жалост късно оцених възможностите, които ми предлага Алберта.
В слабонаселени и пусти райони в Алберта може да се видят екипи от различни медицински професии и специалисти от цял свят. Това обновява мирогледа на човек и дава повече знания в професияата. И най-най-важното - в Алберта медицинските професии са едни от най-добре платените, не само в Канада, но и в цяла Северна Америка, което е почти двойно заплащане за помощник-сестри и сестри спрямо Квебек. Това е довело и немалко медициснки сестри от Съединените Щати на работа в слабонаселените райони на Алберта. За да бъда обективна обаче, трябва да кажа, че пенсионерите живеят нелеко в Алберта - жизненото равнище на пенсионерите в слабонаселените райони на Алберта не е като това в добре развитите райони на Квебек. Здравната система обхваща немалко здравни проблеми, но са сравнително по-малко от тези в Квебек. Особен проблем е това сред така наречената "първа нация", които представляваха 40% от пациентите ми. След пролетта на 2009 диабетно болните трябваше да си купуват за своя сметка немалко консумативи, които в Квебек са покрити от здравната система.
Обективният паралел на положителното и отрицателното в двете здравни системи ме кара да отразя факти, с които съм работила преди и сега като помощник-сестра. Кризата в икономиката на Канада кара всички провинции да си свият бюджета за образование, социални грижи и здравеопазване. В Квебек това се забелязва също, но не с такава острота, както в Алберта. Трудността на Алберта по изпълняване на основните здравни грижи за населението кара провинциалния парламент да изкара от здравните разходи на провинциалния бюджет грижата за стари хора в специализирани домове и да я даде в частни ръце. Добре е, когато тези частни ръце са канадски, съвсем друго е когато частни американски компании регистрирани в Алберта и получили право да изпълняват тази дейност, се занимават с грижа за стари хора. Високите стандарти на канадската система за здравна грижа придобиват доста изопачени форми, когато се практикуват от американски организации, та било и с регистрация в Канада. От мой личен опит стигнах до извода, че понякога подобни неща не са добри.
След завръщането ми в Квебек открих, че много документи за увеличаване сферата на практика на помощник-сестрите в Квебек са подписани и са взети такива решения. Полза от това никаква. Продължават да третират помощник-сестрите като някакви сестри втора ръка и да ги карат да се чувстват виновни за взето решение съобразно изискващата ситуация налагаща спешност - адекватно решение и разрешена от законите в Квебек необходима инициатива от страна на помощник-сестрите опериращи в критични ситуации.
Наблюденията ми сред местните сестри и помощник-сестри показва, че измежду много от тях битува страх - страх да се изявят с правата и отговорностите, които им разрешават законите на Квебек. Често си задавам въпроса защо тукашните са толкова страхливи да си отворят устата и да си упражнят правата - макар че немалко пъти българите се обвиняваме за това, хората тук са 100% идентични. Та защо - напоследък стигам до извода, че причината за това е липсата на знания от немалко медицински професии тук в Квебек. Концентрацията на имигранти предимно в Монреал и още два други града е оставила, като цяло, останалите без някого с когото да се съревновават. Няма много международни сестри с договори за работа и установяване - Квебек си има своя процедура за имиграция. Няма и много различни хора с различни познания в медицинската сфера, дошли от други страни. Предполагам че има, но те са концентрирани и нерядко практикуват помежду сънародници. Това е добре, но за съжаление здравната система на Квебек, макар и една от добрите - признавам факта - се нуждае от стимулиране. Кой друг, ако не имигрантите ще стимулират развитието на системата - те са свежата кръв и различните идеи.
Патологичното недознание при голяма част от местните медицински професии ме изпълва със страх, всеки път когато чакам като всички други нуждаещи се пред здравните кабинети. А чакането си го бива - поне 4 часа за елементарен преглед. За да съм обективна, никога не съм чакала толкова в Алберта. Чакайки си задавам въпроса за причината. Нали и аз съм един вид част от системата. За съжаление отговорът е доста директен, но неприятен - отвратителна организация и управление на човешките ресурси на всички здравни професии в Кебек. Това и за човек извън системата е очевидно. Перфектна система няма, но защо има липса на добра организация - защото няма квалифицирани и образовани хора, които да ръководят системата. Макар и със сравнително напреднали познания в медицината и медицинското образование по всички нива, Квебек си е един вид затворено общество само по себе си и това ограничава хора от вън да дойдат и да опитат да се изявят. Когато няма кой да осъществи по-добър медицински мениджмънт... ще си чакаме пред кабинетите за елементарни неща и ще си чакаме за планови медицински операции, докато пациентите не се влошат и от планови случаите не станат спешни.
Моето лично усещане - не го налагам на други хора, всеки има право да изразява мнение в Канада - моето лично мнение: в Кебек се чувствам ограничена да практикувам, макар че законите ми позволяват. Причината - ниските познания по места на законите, правата и задълженияата на медицинските професии. Тук обаче бих била добре след едно 30 години, когато се пенсионирам и държавната осигурителна система ще се грижи за моите пенсионни плащания.
А сега да вярваме ли на Сълзица ,ние които не знаем нищо за Квебек
Ама за едно е права хубаво че сме ние ,иначе тея ще си стоят във 1920 г
myhata II- Пише та пише
-
Брой мнения : 6266
Местожителство : TORONTO
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Да вярваме ли на Сълзица?/интересно за медецински работници/
Сълзица е права за много от тва което обажда, макар и да не съм работил като медицински работник и никога да не съм рабобтил или ползвал медицинско обслужване в Албърта.
Ситуацията при в Кебек е такава, щото са садо-мазохисти, в смисъл, че обичат да тормозят хората, които на свой ред почват да си го връщат, тва върши работа на сички. "Перфектна система няма, но защо има липса на добра организация - защото
няма квалифицирани и образовани хора, които да ръководят системата."
Тва не е верно, липса на добра организация има щото некви лайнари от горе са решили че така ше е в Кебек и така е.
А тва че като се пенсионирала щяла да е по-гот в Кебек не е сигурно, може би, до тогава ше свърши маното което мръсните феминистки ше са изразходвали 99% и за пенсионерите ше остане точно толкова, колкото след перестройката в България ...
Ситуацията при в Кебек е такава, щото са садо-мазохисти, в смисъл, че обичат да тормозят хората, които на свой ред почват да си го връщат, тва върши работа на сички. "Перфектна система няма, но защо има липса на добра организация - защото
няма квалифицирани и образовани хора, които да ръководят системата."
Тва не е верно, липса на добра организация има щото некви лайнари от горе са решили че така ше е в Кебек и така е.
А тва че като се пенсионирала щяла да е по-гот в Кебек не е сигурно, може би, до тогава ше свърши маното което мръсните феминистки ше са изразходвали 99% и за пенсионерите ше остане точно толкова, колкото след перестройката в България ...
Re: Да вярваме ли на Сълзица?/интересно за медецински работници/
На мене всичко ми звучи доста вярно. И за двете провинции.
Не знам Мухата обаче кво го сърби за Квебек?
Не знам Мухата обаче кво го сърби за Квебек?
Re: Да вярваме ли на Сълзица?/интересно за медецински работници/
Иска да дойдде тука да гърби като медицински брат :-).
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря 27 Мар 2024, 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman