КАНАДА- ЖАДУВАНИЯ РАЙ !!!

Канада,рай и блян за Пенсионерь !!!
Марги прав ли сьм бе ?

тази е сензационна !!!

Koe e сензационното? Темата ти ли? От гледна точка на България може и да си прав, защото там да си редови пенсионер и да няма на кого да разчиташ си жив за оплакване. Иначе с този си климат Канада не е кой знае какъв блян.

а мух моля те само не така ,аз съм връстник на марги ,но нямам неговите възгледи и по тази причина съм засегнат като ме наричаш даже и косвенно пенсионер.
поне за сега се чувствам достатъчно млад и енергичен за да имам самочувствието,че мога да направя нещо по вече за себе си,единственното условие е да съм жив и здрав.

Що само за пенсионера бе муха, за лесбийките не е ли ???

Mr800Days написа:а мух моля те само не така ,аз съм връстник на марги ,но нямам неговите възгледи и по тази причина съм засегнат като ме наричаш даже и косвенно пенсионер.
поне за сега се чувствам достатъчно млад и енергичен за да имам самочувствието,че мога да направя нещо по вече за себе си,единственното условие е да съм жив и здрав.

Къф фръсник си ми бе братчед?
Ти си с 12 календара по-малък от мене ...

И сеа продьлжение.....
специално за Торонто

"Трябва да е дяволски студено: тече водата върху камъните, но дърветата са вледенени. Недостъпен кът за мисълта..."* Редовете на Кенет Уайт – един поет, ме настройват на англосаксонска вълна. И визуализират представата ми за крайната точка на дестинацията: "Канада. Торонто". Преди да стигна, за миг думите ме спускат като парашут над земята - самолетът прелита над Гренландия. Земя - изрезка от хартия. Синкава, нереална, неземна. Какво общо има островът със страната на кленовото листо? Това е първата забележителност по пътя за Северна Америка, за която всеки канадец ще ви осведоми. Щом по средата на полета (към 4-ия час, когато съклетът стиска) от дясно на борд се покаже гренландският релеф икономическата класа се пробужда. Средностатистически пътници, екипаж от лелки-стюардеси, сандвичи тип "Fast food", воднисти кафета, разпилени одеала, книги и карти за игра – всичко се килва към илюминаторите. Дали от тежестта няма да се превърти самолетът? Все едно. Не издържам, искам да сляза. Та Канада е толкова близо... Или поне така изглежда на видео екрана.

Канадски илюзии
Фалшът за разстоянията - това е първото нещо с което човек се сблъска в Америка, без значение къде се намира. Всичко е на две крачки, само на някакви си два-три-пет часа път, по магистралите с мощните пикапи (най-разпространения тип кола в Канада). Втората илюзия е за обемите. Неща, като градове, сгради, улици, паркове, езера изглеждат малки. А хич не са. Следва илюзия за цените: таксата от 15% е валидна за абсолютно всички стоки и услуги в страната и никога не се обявява на етикета. Яко математика при "шопинг". Спиртна илюзия: пре-скъпо удоволствие е бутилка уиски, да речем. А и е забранено да се пие в двора на собствената ти къща, ако той гледа към улицата. Лингвистична: макар Канада да е двуезична страна в щата Онтарио е лукс и щастие да намериш френско говорещ.
Илюзия за урбанистично разнообразие. Безброй малки градчета са нацвъкани из щата Онтарио. Но ако ги няма табелите обозначаващи имената им имаш чувството, че си в един град. Бери, Нюмаркет, Алистън, Хамилтън – все тая. Частните къщи, не се различават особено, освен с надписа на пощенските кутии. Да не говорим за "First home" - еднофамилни тухленки за млади семейства. Ужасът е, че са домове-еднояйчни близнаци, издигнати като от "Лего" и образуващи цяло селище. И така: същите прави улички, същите едноетажни постройки на хипермаркети от една и съща верига, същите паркинги и коли. Едни и същи лица на хората... Е, не всички канадци обаче живеят така организирано. Доста от хората предпочитат да са извън населените места. Купуват земя и си строят домове-ферми сред природата. Неписан закон е на едно 500 метра да няма съседи. Да има голф игрище (любимата игра на Канада, заедно с хокея). И конна база. Също така – пристройка за най-важните возила, след пикапа: сноумобила за зимата и лодката за лятото.

Набиващо се на очи
Прелетът на дивите канадски гъски над йероглифните надписи.
Снимка на тип давещ се до смърт от кашлица върху кутиите на канадските цигари.
Мега-фитнеси, Тату- и пиърсинг салони. И национален отбор от безформени тела друсащи се по улиците.
Магазини "second hand", магазини за маниста, магазини за наргилета...
Руси канадки, които арогантно летят по булевардите и никога не се обръщат с гняв назад. Безразличието на мъжете, дори ако срещу тях върви Линда Еванджелиста. Мърляви малки деца, които се въргалят навсякъде под родителския надзор.
Възходящата, до истерия, интонация "Oh, My God!" (О, Боже!) и лепкавото "It's sо cute!" (Толкова е сладко!).
Котки, размер "болонка". Кучета - няма. Има нощен вой на койоти. И следи от лапите на ракуна (миеща се мечка), който вместо крадец се промъква в кухните на канадците.
Снежна, много снежна зима и горещо и твърде влажно лято.
Двете кули: символът на Торонто - телевизионната Си Ен Тауър. Това е най-високата сграда в света (600 метра), с въртящ се ресторант. И 150 метровата "Пропадащата зона", която пък е символ на Страната "Чудесалия".
Магично звучи на български името на гигантския лунапарк "Парамаунт Канада'с Уондърленд" (Paramount Canada's Wonderland). Той е един от 20-те увеселителни на Канада и се намира северно от Торонто, на 15 мин път. Цената на билета е 59 CAD. Тук всичко е ужасно различно, подчинено на думите антигравитация и адреналин. Няма ги прашясалите виенски колела от детството; класическите въртележки с подскачащи кончета; електрическите колички... Само захарният памук и карамелизираните червени ябълки (продавани в Канада в найлонов плик, а не на дървена клечка) напомнят с нещо миналото. Стига мислене. За по-бърза адаптация се хвърлете на бънджи-прашката "Летецът". После ротирайте. Въртележките, пръснати из целия Уондърленд, са идеални за това. От махалото "Псиклон", през веселите цветни каци "Спиноватор", до хоризонталното махало "Клифхенгър". Последното е доста колебливо, но накрая решително минава през стена от фонтани... Иде ред на светкавичните влакчета "ролер костър" (roller coaster). Има всевъзможни, към 30 на брой: жълти, сини, с дървени или хай-тек конструкции, на някои сядаш - на други си прав. Разнообразие… Писъкът (тук може да го чуете на най-различни езици) сега е най-добрият приятел. Но той се загубва когато няколко пъти се превъртиш на салто. "Прилепът", "Небесният ездач", "Драконовски огън" са висшите екстремни образци. "Вортекс" пък изследва тунелите на огромната скала, в центъра на Уондърленд...
Има и още невероятни неща в Чудесалия: 20 акра акватория на "Воден свят". Тук е раят на Н20-безумиците. Без думи - пуснете фантазията като струя на воден пищов. Хит е и детското селце "Кидзвил". Тази част от Уондърленд е за малките, и на места е забранено за пораснали. Няма да влезете във фабриката за сладки "Канди Фактори". Но сте добре дошли в театъра на Скуби-ду и Шаги, любимци на всички канадчета. Или в надуваемата тента "Бедрок". Свят-реален детски сън: всичко е пастелно, заоблено, миниатюрно. Количките на ултра-бавния ролер костер "Мармаладено такси" приличат на пухени възглавници. Лилавото хеликоптерче от "Изборът на Чопър" се издига плавно като балон с перка. Уестърн-локомотиви пуф-пафкат старателно по зелена канадска ливада. Идилия.

Обратно
"Бялото къде отива? В празнотата. А къде отива празнотата? Празнотата си отива и се връща като вятър." Заедно с Уайт (който впрочем е шотландец, и чиито редове бяха въже, привързано в единия край за Европа) потеглям обратно. Надбягвам се с нощта и я застигам. В мрака профилът на Гренландия спи непробудно. Изпреварвам деня и посрещам изгрева в обятията на друг континент. Все още не знам дали искам пак да съм в Канада...


/Следва за Мл

Айдеееееее, почна се ...
Мноо е дълго за четене, ма само да ти кажа че мноо мразя да плащам "такси" както им викаш и ги плащам много рядко, както ф сума, така и ф процент от сичко което плащам.

Ми кво от това, дори и повечето да е верно. За всяка страна можеш да напишеш по нещо подобно. Аз ако ти напиша един пътепис за България би ти звучал като филм на ужасите, ако не си бил там. Всичко е много относително, но едно е сигурно, че тук живееш много по-спокойно и имаш много по-голяма сигурност, отколкото в България, както и закони, които важат за всички, за разлика от там.

:drunken: м,аз съм същото дърто магаре като теб марги,само дето възгледите ми са еднакви с тия на мух независимо дали под тоя ник се крие мъж,жена ,кокошка или онодена магарица

Кфи възгледи бе братчед?
Фчера ми обади че си на 35 календара !!!

А сеа за по голямата част от публикьта
МОНТРЕАЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ .........


Внимавайте, когато имигрирате в Квебек! Отваряйте си очите на четири, когато ви предложат да излезете да живеете извън Монреал и да търсите работа извън големия град!

Когато организации като PROMIS, която се намира на 555/585 Cote-De-Neige или някъде около този адрес и някои др. подобни финансирани от Министерството на Имиграцията на Квебек ви предложат да излезете извън Монреал да си търсите работа и да живеете - бъдете много бдителни. Това е начин да се накарат хората дошли в големия град да се излъжат да заминат извън него, защото Монреал е доста пренаселен. Никъде извън Монреал няма концентрация на хора, позволяваща свободно функциониране на малки и средни предприятия. Идеята е да се накарат имигранти подлъгали се по идеята, че могат да работят по "специалността" да излязат, за се охарчат с местене и поне две-три години да работят извън Монреал. Това като идея е ОК, но на място новодошлите могат бързо да срещнат нечувана форма на дискриминация, при това никога не биха повярвали, че това е Канада, още повече Квебек.

Откак френскоговорещата общност придоби статут на втора нация в Канада, стана нещо обичайно да се води по едно дело на месец, отразявано от медиите, за оплакване от дискриминация - няма значение дали е в Монреал или извън. Извън големия град обаче, законите писани за всички се прилагат както на кебекарите им харесват. Както Дявола чете Евангелието - казвам често аз. Едни и същи неща се тълкуват по един начин за кебекари и за хора с друг акцент, когато сте извън Монреал. Можете да видите всякакви форми на скрита дискриминация и опитате ли се да се олачете на Комисията по правата на човека по места, ще получите странни обяснения.

Ниската ерудираност на населението по места и нескритата неприязън към някой имигрант с високо образование, амбиции и работоспособност могат да доведат до директно нарушаване на правата му на равно третиране с другите. За съжаление това може да се види и в системата на здравното им обслужване. Ако сте в Монреал е едно; извън него - все едно не сте в Канада, а един Бог знае къде. Опитате ли се да чакате безкрайно пред лекарски кабинети, ще видите колко странно се допускат местни хора да преварват другите. Особено интересно е, когато имате т.нар. "manorite visible". Ниско образованите кебекари по места не смеят да си показват директно расизма към тях, но особено доволно гледат да ги изтикват от обществения живот по места. Липсата на квалифицирана работна ръка кара работодатели от районите на L'Estrie (Eastern Townships) и други подобни, в които някога е имало промишленост да измислят трикове за набиране на имигранти на висококвалифицирана работа за заплащане като на местен неграмотник с гимназиално образование и професионален курс подобен на УПК-тата някога. Идеята е - излъгал ли се е да дойде - ще стои докато може да търпи. Работи ли съвестно - да се използва колкото се може повече. Това кара отначало много хора да дойдат някъде, но бързо се разочароват. Ако идването им е струвало разходи, нужно им е време да си възвърнат парите и да се върнат обратно в Монреал или да потърсят място другаде.

Като цяло университетите извън Монреал са по-благосклонни да приемат имигранти с подходящи условия за дипломиране, защото малко местни искат да учат - трудно им е, а преподавателите не бива да си губят работата поради липса на учащи. Това е един от малкото плюсове, които се забелязват извън големия град. Има обаче един трик, който никой кебекарски официален представител от образованието няма да ви каже, но ще го чуете от устата на неедин кебекар с висше образование. Това е, че извън Квебек никъде в цяла Северна Америка кебекарските дипломи за висше образование не се признават едно към едно и се понижават с една степен. Ако сте с бакалавърска степен от Квебек - не мислете, че ще е призната в Онтарио и другите провинции, нито в САЩ. Това дразни кебекарите и за това ако имате диплома от друга провинция или от САЩ и искате да се признае адекватно, за да работите нещо свързано с нея, ще ви понижат в Кебек, за да учите тук и да плащате за тъпите им приравнявания. От пръв поглед образованието им е доста евтино, но какво се крие зад това - въздух под налягане - те не признават много от нещата в дипломите на хората завършили из цяла Източна Европа, макар че техните преподаватели са доста елементарни.

Какво мога да посъветвам от собствен опит - избягвайте всякакви програми на Министерството на имиграцията по даване възможност за установяване и устройване извън Монреал. Това е кебекарски ребус с много неизвестни, котка в чувал или както искате го наречете, но крие несигурност по установяването и намирането на работа в подходяща за имигрант първо поколение среда. Това коства и немалко пари, които нерядко не се възвръщат лесно.

Най-доброто което от собствен опит мога да посъветвам имигриращите в Квебек - ако имат приличен английски или ако не знаят добре чужди езици - да се пробват бързо-бързо да напуснак Квебек и да се установят в провинции с повече мултинационално имигрантско население. Онтарио и Алберта са добър пример. На Квебек не са му нужни мултинационални имигранти - това са приказки за наивници. На Квебек му е нужно повече население по две причини - местното застарява и няма кой да плаща данъци за пенсиите на старците и прословутите им социално слаби. На Квебек му трябва повече население за още един опит за референдум за сепаратистко отделяне; коя година - още не са дозрели главите на местните националистични партии.

Дошлият в Квебек и пълен с амбиции човек ще види, че работи и плаща данъци от които се ползват в основата си местните пенсионери (пенсии и здравно обслужване - болниците из цял Квебек се пълнят с пенсионери) и местните мързеливци живеещи пожизнено на социални помощи. Има имигранти, които докато се установят и си стъпят на краката минават през социалните помощи, но има разлика в раздаването на помощи за местни и за имигранти. Огромните данъци, които плащат имигрантите работейки здраво, защото са дошли да успеят, се наливат в бездънната каца на криворазбраната местна социална справедливост и социално подпомагане.

Въобще един съвет от мен - ако говорите и друг език освен френски или имате слабо езиково познание като цяло - не стойте в Квебек - тази провинция е място където ще се чувствате ограничени. Търсете развиващите се провинции на Запад или в краен случай Онтарио. Така или иначе, ако не знаете добре чужди езици ще учите английски, дето се говори из цяла Канада и САЩ, докато в Квебек ще ви ограничат с френския. Не само това, ще се дразнят от акцента ви - особено ако сте амбициозен и трудолюбив. Квебек напомня на Тодор Живкова България. Търсите ли реална демокрация и справедливост не се примирявайте с Тодор Живковщината в Квебек - напуснете го, и то възможно най-бързо.


Аз ви казах ,че тази ще е сензация ама вие ....

Следва/

Муха, аз съм извън Монреал и работа има бая 300% повече от колкото ф курвенския град ...

Мух, от къде си ги зел тия глупости?

Муха, тва за френския го дай на Люб0 от другия форум, след като четеш и пишеш там ...

Що да сь глупости братчет ???
Сеа ша каеш,че сь льжи ли ?

Искьш ли ощь ??

Ми преувеличено е муха ...
Давай, колкото повече - толкова повече ...

Знам, че провокирам интереса ви още със заглавието. Както виждате от рубриката – погледът ми върху нещата е отвън, т.е. точно откъдето си трябва.

Знам и че очаквате статистика. Както за Канада, така и за България. И с право – след такова заглавие: колко сме тук, колко се връщат, колко идват през океана годишно. Направо отговарям: нямам такава. Може би точно могат да отговорят от Statistics Canada. Аз имам своите житейски наблюдения, събирани вече 5 години. Но особено интензивно през последните две – преди влизането на България в ЕС и в днешно време.

Обзалагам се, че вече всеки един от вас може да разкаже по една история за семейство или отделен човек, тръгнал си от Канада. С паспорт в джоба. А в другия – с малко пари. Ако е имал и продал имот – с повечко. А ако е бил и дребен бизнесмен (СПА център, ресторант, магазинче...) – трупнал е в банковата сметка някой и друг долар, прехвърлил ги е в България, разбира се – вече в евро. Така са го посъветвали и правилно са направили. Други пък навреме са ги "светнали" да помагат в усвояването на поредните инвестиции в родината и тръгват към обещана заплата и сключен договор.

Значи има хора, които не са се уплашили от растящите цени в родината, от боклука в препълнените кофи, от бездомните кучета, от сърдитите продавачи. И тръгват – с английския от Канада, с идея за проект за заем от Европейските фондове, с набран опит в пазарната икономика. И най-вече – с мисълта, че там ще бъдат над другите, живели през тези години в преходни и трудни времена, в неустроена държава, с вечно менящи се по цвят правителства.

Кое от всичко това е вярно?

Всичко, без предположението, че ние сме нещо повече от тях – нашите близки, приятели и колеги в България. Че сме повече и от младежта, образовала се в Европа и завръщаща се по родните места.

Първи от Канада си затръгваха децата ни. След летните ваканции сред българските си връстници, започнаха да усещат, прибирайки се при нас, липсата на социалните контакти, преживени оттатък океана. Нямат вече и с какво да изненадат толкова много братовчедите там – вече всичко и те си имат: дрехи (дори по-шик), техника, владеене на езици... Компютризацията полека-лека се налага. А и стана ясно, че чичковците и лелите от Америка не са чак толкова богати. Че просто имат, защото наистина или много работят, или им е проработил късмета. А да не би в България да не е така? Ако имаш късмет, попадаш на работа с добра заплата. Ако много, ама много работиш, докарваш и две заплати. И може да ти стигнат: наем или заем не изплащаш.

Конкретните случаи

В София се срещам с младо момиче, напуснало университета в Торонто, където беше отличничка и вече студентка в Софийския. На въпроса ми защо, отговаря: Две години изгубих, сега бързам да наваксам. Чувствам се прекрасно тук!

Както знаете, тук се прехранвам като травел агент. За тази тема това ми помага.

Родители купуват билет за 23-годишната си дъщеря до София. Отива си момичето за една година. Е, за толкова дават билетите най-много. Но бащата казва: Ако можеше, за повече ще я изпратя. Ако й е добре, да остане там. Не мога да я гледам повече откакто завърши колежа как всеки ден сутрин излиза, вечер се прибира, ляга в девет и така всеки ден. На едно кафе няма с кого да излезе...

Майка, баща и дъщеря търсят билети до България. А другата дъщеря няма ли да дойде с вас, питам аз? Отговарят ми: Та тя си е в България вече година. Завърши университета и като каза, че иска да е там...! Намери си работа за 1300 лева като мениджър във фирма и се чувства добре. Сега, ако и малката реши да се върне като завърши, не знаем какво ще правим?! Тук сме вече 20 години, там и работа няма да си намерим, че сме на възраст...

Постоянен клиент, който скоро доведе и семейството си в Канада с еднопосочни билети, търси отново еднопосочни билети за... България. Проблеми със здравето. А докато запишат час тук ще минат месеци, а и много пари искат... Там ще се оправят по-лесно, казва с тъга моят клиент.

Спешен полет за семейство с бебе, едва ли не току-що родено. И пак проблеми със здравето на някой от семейството. Но трябва всички да заминат. Защото "там ще се излекуваме със сигурност".

Приятелки всяка година си отиват кой за повече, кой за по-малко. Чакат с нетърпение да направят годините за пенсии тук, за да се приберат при... децата си. А те, децата, вече студенти, дошли малки тук, едва говорят български, но се връщат.

"Отивам си, защото купих много добитък, сега ми отпускат пари по фондовете. Питам се какво съм правил тук толкова години?" – казва пък клиент, дошъл 30 години преди мен в страната на кленовия лист.

Стига толкова примери. Още много мога да разказвам. Не цитирам имена, но някои ще се познаят. Малка ни е общността.

Истината

Тя не е на страната на заминаващите там или на оставащите тук. Истината е някъде по средата.

Вярно е, че ритъмът на живот в България е по-бърз. И така трябва да бъде – гради се ново, доизгражда се старо и то не само в буквалния смисъл на сгради и пътища. Там имат нужда от специалисти в най-различни области. Такъв е моментът. За разлика от Канада – пълна с тесни специалисти, но без да са си на мястото по специалността.

В Канада почти всички започваме от самото начало. И понеже готовите пари бързо свършват, нужно е да започнeм да работим и да се учим едновременно – процес уморителен и не по силите на всеки, а и на всяка възраст. Налагаме се тук бавно, стъпка по стъпка. Доказваме се всеки ден. Или поне се опитваме. Защото като нас са много, дошли отвсякъде. Но и си задаваме въпроса, наблюдавайко другите: а бе тоя че е дошъл тук, ясно! Те там не знаят какво е компютър, че и други неща не знаят. Ама аз какво правя тук?

Не ми казвайте, че не сте се питали, особено в началото, когато идвате с идеи, с опит, а попадате в тупик и... на пръв поглед няма излизане. А после годините хвърчат, разбирате, че можете да успеете само, ако не се раздвоявате между Канада и България. И се опитвате да забравите старото, хвърляте се в новото. Заради децата, заради пенсията, заради какво ли още не. Особено виe, които сте тук от последните години – по-трудните вече за емигрантите, защото станахме много.

И тук е въпросът: Ако станем по-малко, по-добре ли ще ни е?

Отговорът е НЕ. Защото статистиката (точна все пак наука) сочи, че се връщат хората от бившата Източна Европа, от бившия Съветски Съюз, но идват от другите места, дето първият им език е английски. Или френски. И дипломите им са английски или френски. С английското и френското спирам дотук.

Тя спря,амь аз не

ТОВА Е ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ КАНАДАТА !!!

Страшно !!!

Marginal написа:Страшно !!!

Чети бе,ЧЕТИ ,Виж ко ти казвь момичето 2 г наваксвало ,а ти сеа 20 ша требва да наваксвьш !!!

На кво е наваксвало?
На ли ???

мух ,сеа ще захапя и теб.не са глупости,ама същата е хавата ,ако мръднеш на 100 км. от торонто.ходи о прескот и ли бруквил да си търсиш работа сред 99% пето поколение онтарийци да видим ква ще е разликата от примера който описваш.
в тоя смисъл ,ако изобщо става дума за расизъм мен най ме кефят евреите дето нещат да наемат канатец ,щото и чеп за зеле не става от него,а те са прагматични хора и би трябвало да им се вярва.

Никой не знае моята Истина по-добре от мене. А това горе е някаква ерес, на лутащите хора.... Всички (БГ-ри) да се върнат, за мене това не ще е от някакво значение. Даже по-добре да си бягат от тук, от такива съм се спасил дет се вика. "Общност" е силно казано.

Муха, и ти ли се чудиш накъде? Истината не е в статийки от такъв тип. Просто правете, каквото ви се ще...

А така, кажи му го, та да не се лута повече ...

Аз не се лутьм ,тази тема е отворена за такива като Валко !!!

Е много хубава информация му даде на Валко ...

Ми мерси за информацията муха, ама аз тея нещя съм ги чел отдавна, а и преди да ги прочета (преди близо година) пак бях наясно с всичко, което пише в тях.

Едва ли има нещо за Канада дето пишеш и може да ме учуди мен или приятелката ми, щото и тя е доста наясно с положението.

Съветвам те да използваш времето си не да ровиш в ide.li, а за нещо дето ще ти е от полза на теб самия. Аз информацията си за Канада я черпя от много места ежедневно, включително и от хората, които са там и им имам доверие.

Мерси все пак....

"Отивам си, защото купих много добитък, сега ми отпускат пари по фондовете. Питам се какво съм правил тук толкова години?"

Муха - ти за тва ли ще се връщаш ?

Гого,за разлика от тебе парите за мене са на последно място ,та значи да те светнем-Социален Живот му викат ,мако секс,малко наливане по крьчмите сьс верни другари ,аху хихи

myhata II написа:

</SPAN> <table border=0 cellSpacing=1 cellPadding=3 width="90%" align=center><tr><td>7George написа:</TD></TR> <tr><td class=quote></SPAN> <table border=0 cellSpacing=1 cellPadding=3 width="90%" align=center><tr><td>myhata II написа:</TD></TR> <tr><td class=quote>Канада,рай и блян за Пенсионерь !!! ............. </TD></TR></TABLE> Рицарят - темплиерь : не щеш ли у Канада да си пенсионерь </TD></TR></TABLE> Споко и до Калгари ще стигнем !!

Ами хайде де, чакаме те да дойдеш - гледам купонджия си, а Жоро е станал ПЪЛЕН ПЕНСИОНЕР (Жоро чуваш ли !!!!).
Муха тоя го каня за 10 път на скара (дървени въглища и чисто месо от фермите и не ГМ зеленчуци) и не ще да идва .....!!!! - спяло му се , ...утре бил на работа, ама жената ама децата - изобщо по форумите е ама баш купонджия, но в действителност е станал баш канадско лениво прасе .
аре идвай, че Бг тука са жива трагедия во главе с Жоро


E,и Ората ти го казвьт !!!

Прнционер.Много искам да съм Млад пенционер.Нагласил съм едни 300К канадеца ,които ф лева са около 400К.Как си мислите,дали ще ми стигнат за 20 год.напред в Бг.да си въртя синджирчето,щото долу горе ,ако имам късмет да устискам до тогава сигурно ще съм хвърлил топа.