Immigranti'""""""""""

by **kralimarko** Чет 12 Мар 2009, 19:22

три поколения Костадинови
Гераците от Испания
Свалят ни надниците, но ще изкараме още няколко години, казва старшият във фамилията

Поне 150 000 наши гурбетчии ще си купят билет за родината, подгонени от финансовата криза. От Атина до Лондон и от Мадрид до Чикаго българите стягат куфарите, за да търсят по-добро бъдеще в България. Безработица, ниски надници и липса на сигурност - рецесията вече се усеща на Запад и удря първо емигрантите.
Въпросът е - ще си намерят ли работа у нас възвращенците? Ако довчера апелирахме с кампании нашите да се върнат, сега готови ли сме да поемем тази вълна? Има ли работа за всички в условията на криза? И защо по-голямата част от онези 3 млн. българи (по неофициални данни), които работят и живеят зад граница, все пак нямат намерение да се върнат. Дойде ли краят на гурбета? "Стандарт" ще се опита да намери отговора на тези въпроси от първа ръка - чрез конкретните истории на емигранти и чрез конкретните програми на бизнеса и правителството.
Три поколения Костадинови мечтаят да се върнат в родината
Семейство Костадинови напуска България преди повече от 9 г. Отива в Испания. Първи тръгват родителите Любка и Антон с единия от синовете си - Веселин. В следващите няколко години ги последват другите им деца Женя и Благомир заедно със своите семейства - съпрузите си Диан и Мира и внучките Любка, Дарина. В Испания се ражда и третата внучка Анхела. Фамилията прилича много на задружната фамилия на Елин-Пелиновите Гераци.
Така цялата фамилия с изключение на възрастните баби се премества на едно по-топло и по-спокойно място от родното Хасково. Гераците отскубват корените си, за да ги присадят в малкото испанско градче Бениганим, на около 60 км от Валенсия.
Семейство Костадинови са били едни от първите частни предприемачи в Хасково. Направили фирма, която в началото процъфтявала, но после народът започнал да обеднява, съответно бизнесът да замира. И разходите не спирали да растат - двама студенти, двама ученици. Така започнали лишенията. Но семейството не спирало да опитва нови и нови неща - снек барове, ресторанти, магазинчета и прочее семеен бизнес. Децата пораснали, започнали да помагат за благото на фамилията. Всяко ново начинание тръгвало добре, но после утихвало и накрая все се намирал някой местен тарикат или бюрократ, който да провали бизнеса, да ги прецака.
Последното, което Гераците предприели в България, било земеделска работа - имали са доста земя и трактор, но не са им достигали пари за нещо по-мащабно. Напористи и несломими, те не се отказали от новата идея и намерили начин да се свържат с финансовото министерство по времето на Александър Божков. Поискали заем по ФАР - 100 хил. лв. Чиновниците обаче си направили устата за 10% от сумата в замяна. Това се оказал и преломният момент в идеята за емиграция - решението е взето. Вече нямало място за честната фамилия в пределите на родината. А Испания ги очаквала, както очаква всеки добър работник, независимо от вяра, етнос, произход.
Семейство Костадинови се чувстват оценени и достойни хора във - както те я наричат - "втората си родина". В градчето им Бениганим (15 000 жители) се ползват с голямо уважение, винаги са добре дошли навсякъде - и в учрежденията, и сред хората. Там те всички са обикновени работници - бащата и единият син карат тирове из Европа, майката е главен готвач в ресторант, малкият син е управител на фабрика - все простички, но честни и навън добре платени занаяти. Според тях няма по-добра нация от испанската - добра, усмихната, знаят как да работят и кога да почиват. И приемат всеки почтен и трудолюбив човек като равен. В Испания нашите нови Гераци се чувстват защитени от държавата, в която са избрали да живеят.
Но Любка и Антон Костадинови още хранят надежди, че България "ще се оправи". Затова не са си позволили да си купят имот в Бениганим, нито да започнат собствен бизнес. Защото това би ги обвързало с Испания завинаги. А те все още мечтаят да се приберат в България. Планът им е след 2-3 години, когато Антон се пенсионира и започне да взема испанска пенсия, да се приберат в Хасково. Той ще получава около 650 евро на месец, които смята, че ще му стигат. Това им е мечтата за спокойни старини и днес те инвестират в нея целия си труд.
Младите хора от тази фамилия са възпитани в патриотизъм и също не искат да стават испанци завинаги. Дъщерята Женя е на 27 г. В Бениганим е имала магазин, фирма и къща, но един ден решава да продаде всичко и да внесе парите в българска банка. Повярвала е, че щом вече сме европейци, нещата в България ще порозовеят. Женя се е прибрала, но за малко. Останала е страшно разочарована от българо-европейската действителност и хайде пак обратно при майка Испания.
Костадинови вярват в едно - че са избрали спокоен и безоблачен живот за децата си, а те за техните деца, и затова не позволяват на никого да ги упреква, че са избягали. И не смятат, че те ще са виновни, ако един ден внуците им бъдат испанци. Виновна ще е липсата на държавата България.
Днес Гераците не се страхуват от световната финансова криза. Продължават да работят, никой не е уволнен, само малко са им намалили надниците, но стандартът им все още е добър и не се лишават от нищо. Позволяват си да мислят за фиестата през почивните дни. Не вярват на прогнозите, че българите ще хукнат да се прибират в България, смятат, че по-скоро биха опитали късмета си в някоя друга трета или пета приемна родина. Емиграцията и трудностите са обединили тези Елин-Пелинови герои - още едно доказателство, че за свестните хора родина винаги ще се намери.
И днес най-голямата болка на Гераците е, че се срамуват. Срамуват се да се нарекат българи, когато гледат новините по българската си сателитна телевизия. Винят основно управниците ни, но вярват, че са останали качествени и свестни хора в родината. И чакат. Чакат да се убедят, че са добре дошли да се завърнат. И ако дочакат, се кълнат, че ще си дойдат. А ако не - те ще дадат благословия на децата си да се наричат, да се чувстват и да бъдат испанци.
Надя Теодосиева
Мартин Карбовски

by **Marginal** Чет 12 Мар 2009, 19:53

Тия са се замаяли напълно.
Та общо зето проблемите им са два.
1. Не знаят кво искат (относно имиграцията).
2. С прекалено много неща (бизнеси) се зафащат наведнъж !!!

by **paparazzo** Чет 12 Мар 2009, 20:04

/Останала е страшно разочарована от българо-европейската действителност и хайде пак обратно при майка Испания/.....

ей това са ми много неясни моменти на мене.....какво искат,какво очакват...и си мисла..бугаро гъз дава-пари не дава..карат го на спомени от комунистите-услуга за услуга...
щот къде не става с кинта,става с чар,или с бой...
де да знам...чудя се..ма ми писна секви киртаци да пцуват БГ...
защо...защото били некадърници.....айййси....
чак майка испания..те ония там така ги пецат,че свет им се вие....