Сладки Лайнянки (Сълзици) - рецепта

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
500 г бутер тесто, захар за поръсване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Един лист размразено бутер тесто се разрязва на 6 правоъгълника. Всеки от тях се намазва с вода и обилно се поръсва със захар. Късата страна на правоъгълниците се навива на руло, като захарта остава от външната страна. Тестото се нарязва на шайби, за да се получат охлювчета. Те се нареждат слепени две по-две, за да изглеждат като популярните сладки Лайнянки (Сълзици), а може и да се оставят да станат като охлювчета. Друг вариант е тестото да се навива на руло от двете страни, докато се срещнат двете рула и така се разрязва. По този начин се получават по-малки по форма Лайнянки. Те се нареждат в тава, която е добре да бъде постлана с хартия за печене и по желание се посипват отново с малко захар, за да станат по-сладки. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса. Когато добият кафяв цвят са готови.

хахаххахахааххахаааааа, ма винаги ено българче, да грейне......

ванеса е обсебваща. обичам, ванеса.


имах много напрегнат ден, приятели. с много телефонни обаждания и неразрешими проблеми. сутринта пръднах и се насрах в буса и си хвърлих гащите в тоалетната на шела в дружба едно. преди среща. после цял ден неприятности с клиентите.
после следобед принтирам едни документи в офиса, принта почва да бледнее, вада тонера и го разтръсквам, като го направа обикновено пуска още мастило, удрям го два пъти в бюрото и мастилото гръмва и всичко е в мастило, всички документи, бюрото, дрехите ми, всичко. не знам как запазвам самообладание. в този момент една колежка телефона и ми казва 'някаква жена. търси милчо.' поглеждам я и взимам телефона.
милчо са обажда. милчо съм, ми се казва от слушалката. не е някаква жена. дете е. поглеждам бомбата на бюрото, дрехите ми напръскани с мастило. нямам представа кое е това дете. викам, кажи милчо, какво става. скучно ми е, казва, за тва ти се обаждам да си поговориме. на колко години си го питам. на девет. баща ти как се казва. отговаря ми, че не знае. как така не знаеш? не го познавам, тръгнал си е когато съм бил на три. а майка ти, майка ти как се казва? мариела. къде е тя? работи. на работа е в пералнята.
дорева ми се. не знам коя е мариела, не знам кое е това дете. викам задръж. след малко ше ти се обада. оправих си дрехите на мивката колкото можах, измих се. запалих си един бял престиж и обадих му се пак. викам и кво, милчо, скучно ти е а. вика да. викам му по добре недей да звъниш така по телефона, тва е пари. по добре майка ти да ти купи нещо. е права си, ми казва милчо, ама ми беше много скучно и реших да ти се обада.
запазих номера му. мисла да му се обада, ако ми стане много скучно и искам да си поговора с некой.
снощи попитах диляна, дали не запълваме някаква празнина в живота си с крясъците на тоя протест. тя ми каза:
'не
ние сме млади хора които имат право да живеят там където са избрали
по начин който би бил адекватен на нас
като дошевност
и на нашият избор
някой му извива ръцете
РАЗБИРАШЛИ'
разбирам, знаете ли.
аз съм една млада жена, на която й остават три години до шейсе, и може да запълвам някакви своя празнина, може да съм на улицата заради това, че не бях там през последните двайсе години. може да съм закъсняла.
най накрая тоя вик, който е давил гърлото ми е полетял над паветата.
без значение какво точно ще се промени.
когато казвам че съм социалистка, аз нямам предвид, че съм пяла в буса вчера по пътя за бузлуджа. не се чувствам представена. вярвам, че печалбата не трябва да бъде категоричен императив и абсолютна ценност.
а милчо не знае кои са орешарски, бойко борисов, доган, волен. милчо не може да излезне на улицата, не може да направи нищо за собственото си утре.
аз мога. и ти можеш.