За социализма в Канада

Помните ли Бате Климбо? Актьорът от Сатиричния театър Климент Денчев, който разказваше детски приказки, пееше и рисуваше на стъкло. Даваха го по телевизията и беше любимец на децата през 70-те години. После Бате Климбо замина за Канада и изчезна от телевизионния екран. За да се завърне наскоро с книга. "От Нощта на времето" е събрала разказите на актьора за детството му, за живота му в България и за канадската действителност. Предлагаме ви откъс от тази книга.

Не ми стигат десетки комплекси и подкомплекси, ами където и да погледна, все СОЦ виждам като оня сексуален маниак, дето и часовник да видел, все за секс му говорело... Преди 30 години избрах Монреал за града на моя живот. Правото на избор. Свободата да избираш. "Freеdom of choice". Една зимна вечер (зимна е излишна дума - в Монреал всяка вечер е зимна) се прибирам след снимки в студиото на СВС, снегът бавно по монреалски пада... Тишина като в песента на Борето Карадимчев. Не чувам стъпки след мен, но усещам нечие дихание. Бях с бая изострена параноя. Миналата есен Джери Марков го бяха ликвидирали в Лондон с чадър - дето не бил български. Отключвам вратата - държах под наем партерен етаж. Глас зад мен на френски: "Добър вечер, другарю!" Замръзнах. От тъмното ми се казва "Другарю". Тук, в Монреал, града на свободата ми. Събирам малкото останал "актьорски кураж" и небрежно поглеждам през рамо. Улицата - пуста. Паркираните автомобили не се виждат от сняг - бяло. Насред това бяло един възтъмен силует, с връзка вестници, които се белеят в протегнатата му ръка.

- Кво е тва? - питам с местния френски акцент, който се нарича "жоал".

Бях бързо усвоил ключови изрази, за да се чувствам по-близък до аборигените. Силуетът ми предлагаше (безплатно) печатния орган на Квебекската комунистическа партия - клон "Енвер Ходжа". Изпаднах в истерия:

- Посред нощ! Защо на мене, бе? Къде ме намери! - виках като обезумял.

Силуетът се стопи в раздраната тишина на падащия сняг. След ден минавам по съседната улица. Зяпам по витрините. О, ужас! От една витрина ме гледа благо Енвер Ходжа. Портрет два на два метра, с маслени бои. Отстъпвам крачка, за да прочета табелата на магазина.

Клуб на Комунистическата партия на Квебек
Секция Енвер Ходжа

По-после разбрах, че имало много такива клубове - Троцки, Мао, Че Гевара... Ленинци!... На излизане от метрото към 5 часа следобед младеж раздава печатни материали. Пъхна ми в ръката лист: "Да вземем на богатите парите" - ме призоваваше листовката.
***
Челавек можна да падладейет в тоа Монреал!
***
Днес, 30 години по-късно, на улицата спрели камиони от градската управа - отдел "Красота". Това са специални коли за поливане и засаждане на цветя. Трима работници с оранжево сигнални жилетки, с жълти каски, "садят" африкански виолетки. Саденето се изпълнява така: първи работник, облегнат на камиона - гледа. Това бил началникът на отдела за африкански виолетки. Втори работник държи табла с малки саксийки с виолетки. Трети работник ги бучка в предварително готовата пръст, защото е минала машина за обработка на пръстта, с обслужващ персонал и отговорник. Намерих се всред реалния социализъм.
***
Отивам до болницата. Имам три-четири "байпаса", та от време на време минавам за проверка. С болничната атмосфера съм доста привикнал. Но СОЦА и тук ме догонва, та си викам, като приключа - бегом при моя психиатър, белки ми предпише нещо за успокоение, защото коридорите и кабинетите са пусти. Уж болница, а няма персонал - само пациенти, мълчаливи, дисциплинирани, с наведени глави чакат!
- Кво става? - питам. - Стачка?
- Не бе! Сега е 10 часът. Персоналът на болницата има пауза за кафе до 10,30.
Според профсъюзния договор може и да умираш, но не го прави между 10 и 10,30. Кафето на нашите профсъюзни членове е свещено. Ние, профсъюзните деятели, с кръв сме спечелили тази битка с капитализма! Ще ни уважавате, че ей!

Климент Денчев
Материал на вестник Стършел

Да, общо зето е така.
Познавам го, много мрази мръсните комунисти , били смен яколко пъти за1.
Даже имам рисунка на тигърче (зодията на жена ми) от него.
Пич е и много мрази гадните комунисти, същата фечер която ми нарисуфа тигърчето, разказа на децата как едно фреме искал да рисуфа еди кфо си и мръсните комунисти му казали че не може, щото имало много насилие ф тфа , а той ги попппитал, а по-малко насилие ли има ф сериала "На фсеки километър"? Те не си дали труд да му отгофорят.

...

Аз пьк тоа не
Ама като почне да говорите за тоа мирише на нафтьлин напраоо

Що муха?