Искра Ангелова: Хората все по-малко търсят Любовта

Много хубаво казано!
Целият текст:
http://fortisimo.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1937%3Aiskra-angelova&catid=50%3Aintervyu&Itemid=94

.....
Нели Русева: Освен финансова криза – има ли криза и в отношенията между хората?

Искра Ангелова: Да, за съжаление. Хората стават все по-самотни, егоцентрични и страхливи и не могат да се посвещават един на друг, да бъдат истински близки, не са способни вече да обичат. Това е бич на нашето време и е много трудно да се свикне с него. Аз лично не мога да свикна.

Нели Русева: Искра, смятате ли, че поколението на средна възраст, което „порасна” по време на прехода, е изгубено?

Искра Ангелова: В известен смисъл да. Ние влязохме с много и големи надежди в демократичните времена, ние викахме по площадите, вече в съзнателна възраст. Ние се надявахме, че свободата, която толкова бяхме мечтали, ще ни се разкрие в цялостната си красота, с всичките си възможности. Междувременно българският народ реши да прави поредица от погрешни избори и нашите надежди и очаквания останаха на „стенд бай”, да поизчакат, така да се каже. Вече сме възрастни хора, а животът ни мина в опити да оцелеем. Вече трябваше да сме изградили стабилни бизнеси, кариера, сигурност, да имаме свои домове и семейства. Вместо това ние още се борим за място под слънцето. Малко сме се уморили.
......

Нели Русева: Говорят ли си двойките, непрекъснатата борба за оцеляване измести ли любовта?

Искра Ангелова: Не знам. Според мен хората се страхуват да обичат. Все по-самодостатъчни ли стават, все по-уплашени ли... Любовта не е сред ценностите им. Не се осмеляват да я търсят и да я защитават. Всички сме станали много предпазливи.

Нели Русева: Изпепелихме ли любовта, или тя е жива въпреки всичко?

Искра Ангелова: Все пак вярвам, че всеки човек търси именно любовта. Сливането с друго човешко същество, онова усещане за цялост, за потъване в споделянето, в доверието, в обичта. За отдаване.

малко ще се отклоня.
вижте този сайт:
......
искам да ви питам нещо. колко мислите е струвала земята преди да бъде постоен хотела? и по колко апартамента взема собственика на земята след построяването му, като инвеститора е чужд?
после ще ви кажа какво общо има моето питане с темата.

Абе, не знам честно какво да ти кажа. Мога да ти изнеса лекция по тоя въпрос...за анти - икономическите принципи, които управляват България, ама нямам много време сега. Въпреки всичко не виждам връзката между двете теми.
Аз мога да съм и двете : Страшно романтична в някои случаи и много хладен бизнесмен в други.
Само гледам да не ги смесвам, защото не вървят добре ръка за ръка....това е. Затова ми хареса интервюто, защото разсъждавам по сходен на нея начин.

Въпрос, Коя е Искра Ангелова?

stimi написа:Абе, не знам честно какво да ти кажа. Мога да ти изнеса лекция по тоя въпрос...за анти - икономическите принципи, които управляват България, ама нямам много време сега. Въпреки всичко не виждам връзката между двете теми.
Аз мога да съм и двете : Страшно романтична в някои случаи и много хладен бизнесмен в други.
Само гледам да не ги смесвам, защото не вървят добре ръка за ръка....това е. Затова ми хареса интервюто, защото разсъждавам по сходен на нея начин.

Те ако беха само анти - икономически, анти - принципите ф България, рай щеше да е там сега ...

kill_u написа:Въпрос, Коя е Искра Ангелова?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Айде, че никoй не пише...
Ей ви един френски поздрав...по темата, деее.

Говорят ли си двойките, непрекъснатата борба за оцеляване измести ли любовта?
Изпепелихме ли любовта, или тя е жива въпреки всичко?

Все пак вярвам, че всеки човек търси именно любовта

ами горните два въпроса ме накараха да пусна линка, който и няма и има нещо общо.
значи пояснявам. 1кв.м земя се актува 225-230лв. в момента на посоченото място.
и сега ... защото съм от онова поколение на прехода ли, или защото вярвах че човек търси любовта, така аз съм си мислил, но не и "девойките" (както ги нарича журналистката). те искаха да оцелеят.
малко предистория. през 99 г. купих декар и половина от това място където сега виждате онзи китен хотел. с неговия собственик се разбрахме след време да построим два еднакви. като кулите близнаци. през това време не бях обвързан но имах млада приятелка - с цели 13 г. по-млада. и разбира се си мислех, че "девойката" меобича заради самия мен, заради качествата които притежавам. да, ама не. след време дойде апетита. 2001 се оженихме. 2003 се разведохме и разбира се земята се оказа "застраховката" за бъдещите дни на младото "девойче". през това време докато течаха процедурите по развода успях чрез "фиктивна" покупко-продажба да прехвърля имота на ДРУГАТА по-стара"девойка", която искаше само "услужливо" да ми помогне, защото ме обичаше ( поне така твърдеше де). речено/сторено. имота го придобих преди брака си със младата си съпруга и по време на брака ни купих два терена в софия, които й ги прехвърлих, само и само да имаме един мирен развод. сега идва най-интересното. ДРУГАТА е от нашето поколение- онова на прехода. че отгоре на това с баща дипломат. мога само да поясня, че добре си е научила "урока от татенцето". до брак с нея не стигнахме, защото тя не пожела. искала да живеем само така. нали се "обичахме", ми казваше. брака е само един къс хартия. и така 2 години. като през това време на няколко пъти я подканях да ми върне имота. да, ама не. "дипломатската застаряваща девойка" добре си беше изплела кошницата. заяви ми, че тя заслужава този имот и си го е спечелила, забележете, "с честен труд". така до ден днешен. та, аз си мислех, че "девойките" са ме обичали, а те друго са целели - да се борят за оцеляване!

Съжалявам за разочарованието ти, слончо.И аз имам какво да споделя, ама се въздържам, че не ме касае мене, а аз мразя да клюкарствам.Голямата ти грешка е, че си намесил имоти поне във втория случай, когато не сте имали брак...ама както и да е!
Поне в моя случай се радвам, че нещата се развиха много благоприятно и аз имам немалка заслуга за това. :)
Не всички са лоши, но всички си гледат интереса...това е, няма как да е иначе!Единствената, която познавам да се разведе, без почти да извлече полза от това е моята майка, но това е друга тема, която също оставям без коментар...Весели празници и гледай по-ведро бъдещето!
P.S.Това не ни пречи да обичаме де, с едно наум разбира се за по-младите.