Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Similar topics
За живота
5 posters
Страница 1 от 1
За живота
Една от причините да напусна БГ беше начина ми на живот и то неговото негативно влияние върху мен.
Аз изобщо съм много здрав и силен. И никога не съм се грижил много за здравето си и за физиката си, но съм ги ценял високо и всяко нещо, което ги е нарушавало съм го изхвърлял от живота си веднага и непоколебимо и никакви усилия не ми е струвало. Аз съм пушил много. Страшно много. отказах ги тутакси и изобщо съм нямал тез терзания и не съм ползвал всякакви инстррументи. Просто престанах да пуша. Първите 2-3 дни имах проблеми да си пренаредя навиците и живота, ма вън от това, никакви други. Аз и попиивах, докато работя. Това си беше в реда на нещата в професията за онова време. Туряш си една половинка Джони между краката и тя е празна 4-5 часа по-късно, а след туй вечеря и нова порция.Докато работиш, де. Кой кога може се прибира в къщи и на другия ден аз бех в офиса в 08:00, другите се точеха до 14-15 часа. Обаче на мен личноста ми е такава, че сичкото клиент с мен иска да комуникира.... И бъдещите. А клиентите в БГ се посрещат в ресторанти. И станах 117 кг.
Един път се качих по стълбите до нас, живеех тогава на 3 етаж, та се изтичах за по-бързо, кой щи чака асансьора и после не мога да си възстановя дишането 15 минути. Спрех бизнес срещите, напуснах и отидох в Канада. В Канада дойдох 95 кг. В първия месец свалих още, обаче после станах 110 кг. ... Сега съм 92 и свалям още, щото си трябва. Имам още сланина за махане. Като подскачаш на място и то си се друса, значи.
Обаче какво искам да кажа с това?
Че най важен е начина на живот.
Някой, който яде цял ден и не мърда, неизбежно ще напълнее. Ако не почне да мърда и не си контролира храната все ще е така.
Аз изобщо съм много здрав и силен. И никога не съм се грижил много за здравето си и за физиката си, но съм ги ценял високо и всяко нещо, което ги е нарушавало съм го изхвърлял от живота си веднага и непоколебимо и никакви усилия не ми е струвало. Аз съм пушил много. Страшно много. отказах ги тутакси и изобщо съм нямал тез терзания и не съм ползвал всякакви инстррументи. Просто престанах да пуша. Първите 2-3 дни имах проблеми да си пренаредя навиците и живота, ма вън от това, никакви други. Аз и попиивах, докато работя. Това си беше в реда на нещата в професията за онова време. Туряш си една половинка Джони между краката и тя е празна 4-5 часа по-късно, а след туй вечеря и нова порция.Докато работиш, де. Кой кога може се прибира в къщи и на другия ден аз бех в офиса в 08:00, другите се точеха до 14-15 часа. Обаче на мен личноста ми е такава, че сичкото клиент с мен иска да комуникира.... И бъдещите. А клиентите в БГ се посрещат в ресторанти. И станах 117 кг.
Един път се качих по стълбите до нас, живеех тогава на 3 етаж, та се изтичах за по-бързо, кой щи чака асансьора и после не мога да си възстановя дишането 15 минути. Спрех бизнес срещите, напуснах и отидох в Канада. В Канада дойдох 95 кг. В първия месец свалих още, обаче после станах 110 кг. ... Сега съм 92 и свалям още, щото си трябва. Имам още сланина за махане. Като подскачаш на място и то си се друса, значи.
Обаче какво искам да кажа с това?
Че най важен е начина на живот.
Някой, който яде цял ден и не мърда, неизбежно ще напълнее. Ако не почне да мърда и не си контролира храната все ще е така.
Dedo GT- Гост
Азбучни истини
Photography is the art, science and practice of creating durable images by recording light or other electromagnetic radiation, either chemically by means of a light-sensitive material such as photographic film, or electronically by means of an image sensor.
Retail therapy is shopping with the primary purpose of improving the buyer's mood or disposition. Often seen in people during periods of depression or transition, it is normally a short-lived habit. Items purchased during periods of retail therapy are sometimes referred to as "comfort buys". Retail therapy was first used as a term in the 1980s with the first reference being this sentence in the Chicago Tribune of Christmas Eve 1986: "We've become a nation measuring out our lives in shopping bags and nursing our psychic ills through retail therapy."
Retail therapy is shopping with the primary purpose of improving the buyer's mood or disposition. Often seen in people during periods of depression or transition, it is normally a short-lived habit. Items purchased during periods of retail therapy are sometimes referred to as "comfort buys". Retail therapy was first used as a term in the 1980s with the first reference being this sentence in the Chicago Tribune of Christmas Eve 1986: "We've become a nation measuring out our lives in shopping bags and nursing our psychic ills through retail therapy."
????????- Гост
Re: За живота
Така е. От офиса с клиентите право в строителни войски.7george написа:Излиза, че в Канада е като в казармата.
Кой каза "Уволнение!"
FenderGaida- Писачко
-
Брой мнения : 574
Дата на регистрация : 04.03.2012
Re: За живота
Таксиметров шофьор от Ню Йорк разказва:
Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми тояжкас, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.
След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.
- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.
Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче
Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)
Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.
Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?
През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.
С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.
Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.
Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.
Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.
Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.
- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.
Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...
Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема тояжкаса? Или ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???
На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.
Аз пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като изчаках няколко минути, аз свирнах отново. Тъй като това щеше да бъде последния ми тояжкас, се замислих дали да не си тръгна, но вместо това, паркирах таксито си и отидох да почукам на вратата...
-Само минутка...
отговори крехък и възрастен глас. Чувах как нещо се провлачва по пода.
След продължителна пауза, вратата се отвори. Ниска жена на около 90 години застана пред мен. Беше облечена с шарена рокля, елегантна шапка и воал... сякаш излизаше от филм от 40-те. Носеше със себе си малък куфар, а къщата изглеждаше така, сякаш от доста време никой не беше живял. Всички мебели бяха покрити. Стените бяха празни... без часовници, календари или картини. В единия ъгъл беше оставен само малък кашон, пълен със снимки и стъклени неща.
- Бихте ли ми занесли чантата до колата?
Ме попита тя. Занесох чантата и в таксито и се върнах да и помогна.
Тя квана ръката ми и се предвижихме до бордюра. Не спираше да ми благодари за моята отзивчивост. Отговорих и:
- Няма нищо... Просто се опитвам да се грижа за клиентите си така, както бих искал да се грижат за моята майка.
- Ох, ти си толкова добро момче
Когато стигнахме до таксито, тя ми даде адрес и ме попита:
- Може ли да минете през центъра?
- Но това не е най-прекият път?
- Ох, няма нищо, аз не бързам. Аз пътувам за хоспис центъра (бел.ред. Това са здравни заведения в Америка, които поемат грижите за възрастните хора в последните месеци от техния живот и им дават физическа, психическа и духовна подкрепа)
Погледнах в огледалото за задно виждане. Очите и бяха просълзени.
- Вече нямам никакви роднини.
Промълви тя с треперещ глас.
- Докторите ми казаха, че не ми остава още дълго.
Аз пртегнах ръката си и изключих таксиметровия апарат, сред което я попитах:
- От къде искате да минем?
През следващите 2 часа обикаляхме из града. Тя ми показасградата, където на времето е работила като асансьорен оператор. Минахме през квартала, където е живяла със съпруга си, когато са били младоженци. Минахме пред фасадата на мебелен склад, който на времето е бил бална зала, където е ходила да танцува като малка.От време на време ме карраше да намаля или спра до някоя сграда и се заглеждаше в тъмнината... без да каже нищо.
С просветляването на хоризонта и първите слънчеви лъчи, тя ми каза:
-Аз съм изморена... хайде да тръгваме.
Карах до адреса, който ми беше дала, без да каже нищо. Там имаше ниски постройки и нещо като старчески дом и алея, която стигаше до входа.
Двама санитари дойдоха веднага, след като спряхме. Те и отвориха вратата и следяха с внимание всяко нейно движение... явно са я очаквали.
Отворих багажника и извадих куфарчето и. През това време, тя вече беше настанена в инвалидната количка. Тогава ме попита:
- Колко ти дължа?
- Нищо...
- Но как... нали и ти трябва да се прехранваш?
- За това има и други клиенти.
Почти без да се замисля, аз я прегърнах и тя ме притисна силно.
- Ти подари на една възрастна дама, един малък, щастлив момент.
Отговори тя.
Стиснах и ръката и я отведоха. Зад мен вратата се затвори. Това беше затварянето на една врата на живота...
Не взех никакви клиенти, през останалата част на смяната ми. Обикалях безцелно града и бях потънал в мисли.През останалата част от деня, едва можех да говоря.
Какво щеше да стане, ако тя беше попаднала на друг шофьор? Някой изнервен и нетърпелив да свърши смяната му? Ами ако бях отказал да поема тояжкаса? Или ако бях натиснал клаксона само веднъж пред вратата и, сед което да си тръгна???
На пръв поглед, аз не мисля, че съм направил нещо важно в живота ми. Ние сме свикнали да мислим, че живота ни се върти около страхотни моменти. Но страхотните моменти често ни се явяват като красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.
barclays- Гост
Re: За живота
животът
да бъдеш изяден от свиня с
лош дъх
докато лимоните се люлеят във вятъра
жълти и наши.
/парацко/
да бъдеш изяден от свиня с
лош дъх
докато лимоните се люлеят във вятъра
жълти и наши.
/парацко/
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Срещнали се една чаша за кафе и една чаша за ракия.
Чашата за кафе огледала с пренебрежение чашата за ракия:
- Аз съм по-красива от теб!
- Може да си по-красива, но никой не се чука с теб. - отвърнала чашата за ракия.
Нищо лично, всички съфпадения - случайни...
Чашата за кафе огледала с пренебрежение чашата за ракия:
- Аз съм по-красива от теб!
- Може да си по-красива, но никой не се чука с теб. - отвърнала чашата за ракия.
Нищо лично, всички съфпадения - случайни...
Re: За живота
7george написа:Срещнали се една чаша за кафе и една чаша за ракия.
Чашата за кафе огледала с пренебрежение чашата за ракия:
- Аз съм по-красива от теб!
- Може да си по-красива, но никой не се чука с теб. - отвърнала чашата за ракия.
Нищо лично, всички съфпадения - случайни...
Ми, Севън, то е въпрос на ритуали. Например, в неделя на следобедното кафе, което е задължително еспресо / "бавно" кафе/ у нас се чукаме с кафените чаши. Традиция някаква. Всички други кафета са нес и се пият между другото. Май пак сухарско излезе. :)
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: За живота
7george написа:.
Чашата за кафе огледала с пренебрежение чашата за ракия:
- Може да си по-красива, но никой не се чука с теб.
тая работа не е като оная. абе може и да е като оная- на сички им е интерсно, ама само някои го умеят.
/Нищо лично, всички съфпадения - случайни.../
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
най- големия проблем на децата с разведени родители е това, че се държат с тях сякаш им се случва нещо лошо- вместо да им кажат колко яко е всъщност, че живеят без да слушат скандали. без да усещат напрежението което се разстила вечер между кухнята и дивана- и най- важното, че растат без да попиват стереотипите на най- малката /или поне най- тясната/ клетка на обществото.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
една приятелка ме попита какво толкова харесвам в циците. казах й, че това е нашата природа и не можем да направим нищо по въпроса... след това ме попита защо тогава се радвам на силиконовите цици- след като знам, че не са истински...аз й казах, че и дядо мраз не съществува, но всички отварят подаръците му.....
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
това дето жената била на толкова години, на колкото изглежда са глупости. жената е на толкова години, на колкото ви казва че е!
брей да еаа, ах да еааа, ма що ли не еаааа, тц тц тц
брей да еаа, ах да еааа, ма що ли не еаааа, тц тц тц
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
всего лишь 26 литров пива достаточно взрослому человеку для покрытия дневной потребности в кальции. здоровое питание- это легко........
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Малеййййй!
Ма вии съвсем сте изпушили!
Все пак е добре да има някакъв смисъл туй дето го пишете!
Ма то вие си знаете, де!
Ма вии съвсем сте изпушили!
Все пак е добре да има някакъв смисъл туй дето го пишете!
Ма то вие си знаете, де!
dedoMraz- Гост
Re: За живота
мисла и неска да получа множествен катарзис
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
днес видях цифра народ паркирали неправилно на места предназначени за инвалиди.......как може да им се обясни на тия хора, че колкото и да си тъп- това не те прави инвалид????????????
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Просто им се откарват колите там, дето им ги дават срещу заплащане, и вече ще знаят. Това е нормалния начин.paparazzo написа:днес видях цифра народ паркирали неправилно на места предназначени за инвалиди.......как може да им се обясни на тия хора, че колкото и да си тъп- това не те прави инвалид????????????
Сещам се за още 1, кофти начин - пращат им едни хора, дето ги правят инвалиди. В канадско се иска една табелка да виси на огледалото на колата, май.
Re: За живота
ванеса кефи мноо:
днеска карам буса по патриарха с кюлоти около глезените, както правя често, когато е горещо и ми звънва телефона. автоматично вдигам, без да се замисля, че на първа градска винаги има полицаи. в следващата минута очите ми срещат очите на полицая, вирнал стоп палката. мъжестен, тъмнокос, загорял под слънчевите лъчи, може би десетина години по млад от мен, сигурно нямаше и петдесет. нещо ми подскочи. отбих и той тръгна към мен. погледнах кюлотите, заплели се като нежно водорасло в летния велурен ботуш и единственото, което ми хрумна в последния момент, бе да сложа на седалката под полата си десетте лева, които държа в жабката с патрончето мента за спешни случаи. сърцето ми биеше все по лудо с всяка крачка с която полицайчето се приближаваше към десетката. тогава той се изравни с мен и ме погледна дръзко. погледът му беше като нож, едвас не изстенах когато очите ни се срещнаха отново. говорехте по телефона, изръмжа той. хайде стига глупости, възразих аз. документие за проверка, отвърна ми и тогава видя бельото, което нежно докосва педалите. лицето ми сигурно е пламнало. пламна и неговото. документите за проверка. думи като картечен откос. тогава съвсем премаляла повдигнах рокличката си и открих десетте лева. безмилостни. като сесетте божи заповеди.
не можех да го погледна. чувствах, че иска да ме разкъса. тогава той извади химикалка, и започна да пише, а аз бях съвсем близо до огнения пожар, след който има само тишина и неми оранжеви светофари, в един град без ток, вода и без правила по пътищата на страстта.
мъчително прекрасни мигове.
след това бавно здравата му космата ръка се пресегна през прозореца, към десетолевката и остави там докосвайки ме съвсем леко с присвитите си пръсти едно листче, на което с почти ученически почерк подполковник йончев и един телефонен номер.
наведох се и с едно движение се освободих от кюлотите, смачках ги в потната си шепа и ги пуснах в ръката му без да го поглеждам, запалих автомобила и го видях как козирува в огледалото за обратно виждане.
днеска карам буса по патриарха с кюлоти около глезените, както правя често, когато е горещо и ми звънва телефона. автоматично вдигам, без да се замисля, че на първа градска винаги има полицаи. в следващата минута очите ми срещат очите на полицая, вирнал стоп палката. мъжестен, тъмнокос, загорял под слънчевите лъчи, може би десетина години по млад от мен, сигурно нямаше и петдесет. нещо ми подскочи. отбих и той тръгна към мен. погледнах кюлотите, заплели се като нежно водорасло в летния велурен ботуш и единственото, което ми хрумна в последния момент, бе да сложа на седалката под полата си десетте лева, които държа в жабката с патрончето мента за спешни случаи. сърцето ми биеше все по лудо с всяка крачка с която полицайчето се приближаваше към десетката. тогава той се изравни с мен и ме погледна дръзко. погледът му беше като нож, едвас не изстенах когато очите ни се срещнаха отново. говорехте по телефона, изръмжа той. хайде стига глупости, възразих аз. документие за проверка, отвърна ми и тогава видя бельото, което нежно докосва педалите. лицето ми сигурно е пламнало. пламна и неговото. документите за проверка. думи като картечен откос. тогава съвсем премаляла повдигнах рокличката си и открих десетте лева. безмилостни. като сесетте божи заповеди.
не можех да го погледна. чувствах, че иска да ме разкъса. тогава той извади химикалка, и започна да пише, а аз бях съвсем близо до огнения пожар, след който има само тишина и неми оранжеви светофари, в един град без ток, вода и без правила по пътищата на страстта.
мъчително прекрасни мигове.
след това бавно здравата му космата ръка се пресегна през прозореца, към десетолевката и остави там докосвайки ме съвсем леко с присвитите си пръсти едно листче, на което с почти ученически почерк подполковник йончев и един телефонен номер.
наведох се и с едно движение се освободих от кюлотите, смачках ги в потната си шепа и ги пуснах в ръката му без да го поглеждам, запалих автомобила и го видях как козирува в огледалото за обратно виждане.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Поне да беше лейтенант... подполковниците за нищо не стават вече. Ма може, те ся генерали стават от раз.. а Ванеса е .. от вечно младите мацки, явно.
Re: За живота
Папа - за кво обаждаш - за усилията по възпроизводство, отделени в комерсиалната категория "Секс" ли ? Осъзнай се - използват те. И си плащаш все някак си. И за кво ще им правиш кеф? За да са хепи и не толкова злобни ..paparazzo написа:
тая работа не е като оная. абе може и да е като оная- на сички им е интерсно, ама само някои го умеят.
/Нищо лично, всички съфпадения - случайни.../
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Yesterday at 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman