fluid<69

обожавам онзи блясък в очите, широката усмифка, нечленоразделната вербализация и жестомимичният тремор, който обхваща, Фло, когато я заговори някой преатен молодеж /кат мен/, различен от грубоватите моряци, докери, тираджии и оператори на шпул-машина и бобинарка! ето например, одеве й викам: 'рожбе, готова ле си, да ме озариш с пресаствеето си у нас и цял ден да дишаме тежко, да се повдигаме и да се сваляме, да сменяме неуморно гума след гума, гума след гума?!'... разтупте й се корасона! зарадва се като д-р емилова на сомалийче!!!... и ето я сега, пърха на паркинга пред блока, под топлия майски дъждец... с крик, 'кози крак' и джанта в ръка!

Само такъв пич, кат теб, можеше да открие, изрови и извае от кроткото същество Фло една сексбогиня.
Тежкия ти проблем е че винаги объркваш времената.

 Аз се чудех защо ми цапа рокличката, то било за да изглежда пич!

_____________________________________________________
"Да си признаеш грешка е трудно, да си признаеш неспособност е друга категория и изисква много повече алкохол."
проф. Параццко

мизерник съм аз, Фло, мизерник. търсейки си оправдание за неделната сутрешна трезвеност ходих на неделна литургия и попа от 'св. анастасий' ми говори за декарт.

А пък аз, Папа, от мъка ще си вържа черна панделка, а утре с очилата на диадема ще върта из МОЛ-а, щото в случая музикотерапия няма да помогне. Трябва и як шопинг...

не съм ли аз фалшив акорд
в една божествена симфония,
заради алчната ирония,
разяждаща духа ми горд?
той в мен стаен е — моят крясък!
отрова черна блика в мен!
мегера хващам в своя плен
аз, огледалото без блясък.
аз ножът съм — но и кръвта,
трупът съм аз — но и гробарят,
аз бузата съм — и шамарът,
и гвоздеят съм — и дланта!

paparazzo написа:...ходих на неделна литургия и попа от 'св. анастасий' ми говори за декарт.

Това и следващото, преведени на "съвременен" език ще рече: А сега ходи да четеш правилата на Декарт и да търсиш утеха и надежда в Бодлер, вместо да квичиш тука като прасе, дето го стрижат и да ми образуваш нерви.

Ех! Грешен съм аз! Грешник!
Само дамата Фло можеше да изкорени сите цветя на злото у Парацко и като му умие ушите и калта да извади на показ ангелското в него.
Защото какво е Парацко?
Един разкаял се грешник!
Който греши все повече, щото иначе как ще се разкайва повече?
И ето тук е трагедията на Парацко!
Че прати дядо си да се срещне с Фло!
"срещнаха се и не се познаха"
Сега оди и рови къде ли не, ама няма фтора Фло!

Трол,само ако знаеш с Папарацо какъв тояжка-капан сме ти приготвили,свят ще ти се завие майна

fluid написа:а утре с очилата на диадема ще върта из МОЛ-а,

обичам те, красавице. развей българското знаме на мола и ни покажи кой командва парада ♥.

Dedo M написа:
Сега оди и рови къде ли не, ама няма фтора Фло!.....

терореро. чал.

'защо да чакам сълзи от този свят без срам?
аз всички гарвани приживе ще поканя —
със своя труп разложен разкошен пир ще дам'.

‎'защо, вий, хора ме безпокоите?!
махнете се ! аз бързам, бързам, страшно съм зает !
плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят'!

paparazzo написа:развей българското знаме ... и ни покажи кой командва парада.

Грешиш! Не съм властолюбива. Само съм глупава.

paparazzo написа:‎'защо, вий, хора ме безпокоите?!
махнете се ! аз бързам, бързам, страшно съм зает !
плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят'!

Толкова е хубаво стихотворението, че се изкушавам да постна и аз малко от него:

"Човекът е такъв − на добрината
със зло отплаща, а разправят, бил
той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата.
Не вярвайте! Измама е това!
Човекът сам е цвят,
но коренът му в ада черен никне.
Това научих от един мъртвец.
Но той бе луд. Умря от глад горкият.
Глупец бе той. Да бе обрал света...
Ха-ха-ха-ха!...

Но... стига съм се кискал като луд.
Би трябвало да плача
и да оплача този мръсен свят.
И бог в небето стене, че създал
такива подли хора на земята.
Но капка полза няма от сълзите му.
Те падат тук, на грешната планета,
а хората ги тъпчат със крака
и ги превръщат − на какво? −
На кал!
Ха-ха-ха-ха!..."

И естествената жажда на изтерзаната душа за апокалипсис:

"Узрее ли плодът − и пада от дървото.
и ти, земя, узря. Пропадай! Сгромоли се!
Не падаш ли?
До утре ще те чакам −
и тогаз
аз сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут,
и сам ще те подпаля − да се пръснеш
на прах във тези небеса!
Ха-ха-ха-ха!..."

Виж ся МУха!
До сега в общи линии поотделно са се опитвали това, но щом се събирате на групи, то аз тук работа нямам!
Извод: В Канада, с българи, даже форум не става!

Не позна! Фигурата се получава от парата, която се издига над кафето.
Тя може да се върне на Земята само като дъжд.

„ ...диалогът- като малък кредит, връщан на още по- малки вноски, предвид мозъчното късогледство на картотекираните в отбора 'до скопие и по- назад'.
статус на възприятието: роди ме мамо с език, пък ме прати да превеждам.”

Докато ти отговоря, си изтрил думите си. Ако искаш - не чети.

Да не би да казваш, Папа, че някакви комплекси ми пречат да възприема явните ти обиди като шеги?! Диалогът е оскъден... При старателното елиминиране на единия събеседник е чудно, че все още има диалог. Моят праг на търпимост се оказа твърде висок, учудващо висок за самата мен и, предполагам, срамно висок за четящите тук. Това положение граничи със себеотричане, а аз (все пак) не съм твоя майка, Папа. Сигурно и ти не вярваш, че все още те чета.
Ако това „неподозиращо сексуалната си ориентация същество” според теб съм аз, ти отново не си „единодушен”. Нали бях „предизвикателството Фло”?!
Ти така издивя, че аз не вярвах, че това се случва наистина. Много от обидите бяха отровни, като че ли писани от жена.
Асоциация: Жабок, който квака с всичка сила. После млъква, самодоволно примлясква, гледайки невъзмутимо пред себе си. Старателно намества крачета върху голямото си листо и си казва: „Ефектът е поразяващ! Този път тя настина ще се откаже да идва във Форума на изгонените!”
П.П.: Нарочно писах дълго, за да го прочетат по-малко хора.

напротив, четат. като луди четат. защо всичко го приемаш толкова лично. това е свободен, художествено- литературен жив текст.
понякога ми иде да нарисувам душата си. вечното оплитане на лаокоон. змиите на знанието и конвулсиите на болката. и бавното и безкрайно удушаване на мечтите - моите рожби.
всъщност, Фло- душата ми иде от по-добри светове и носталгията ми по звездите е неизличима....

paparazzo написа:защо всичко го приемаш толкова лично. това е свободен, художествено- литературен жив текст.
понякога ми иде да нарисувам душата си. вечното оплитане на лаокоон. змиите на знанието и конвулсиите на болката. и бавното и безкрайно удушаване на мечтите - моите рожби.
всъщност, Фло- душата ми иде от по-добри светове и носталгията ми по звездите е неизличима....

Е, за това нямам думи просто!
А на мен никога не ми идва наум да нарисувам душата си. Защото някой може да я види...

качих малко нивото- вместо да стъпиш и отскочиш.....ти се заби по- нос......



извинявай. просто съм ужасно влюбен.

paparazzo написа:качих малко нивото- вместо да стъпиш и отскочиш.....ти се заби по- нос......

..диалогът- като малък кредит, връщан на още по- малки вноски, предвид мозъчното късогледство на картотекираните в отбора 'до скопие и по- назад'.
статус на възприятието: роди ме мамо с език, пък ме прати да превеждам.”


имах на впредвит този текст

Мисля, че разбрах за отбора... Възприех го като метафора за някакъв провинциализъм, изостаналост. Но наистина нямам такива комплекси.

paparazzo написа:качих малко нивото- вместо да стъпиш и отскочиш.....ти се заби по- нос......

извинявай. просто съм ужасно влюбен.

Ами, какво да кажа - радвам се за теб!
А да се забивам по нос - това го мога много добре!

paparazzo написа:понякога ми иде да нарисувам душата си. вечното оплитане на лаокоон. змиите на знанието и конвулсиите на болката. и бавното и безкрайно удушаване на мечтите - моите рожби....

...Над тях беше окачена странна картина, нарисувана от него:
Една голяма пустиня,слънцето залязваше червено и окървавяваше небето. И една огромна змия се извиваше и бягаше по пясъка. А в устата си, от която течеше отрова, държеше и галеше, и хапеше една малка, снежно бяла и увехнала Лилия…

много е хубаво, Фло. Благодаря!!!

днес ми е един особен ден, Фло....направо Празник....с Твое позволение- Специален поздрав!

Благодаря, че споделяш празника си с мен. :)
Запомнила съм, че да правиш музика с друг/и е особено изживяване. Това важи за всяко споделено творчество, но в музиката е неповторимо!
Ти да не си писал стихове „на коляно” с някой тая вечер, или сте свирили на пианото на четири ръце, признай си?!