Коментари и предложения относно електронния роман

Marginal написа:Па от къде знаеш че той също не е с луда кръф?

stimi написа:Леле, Марги, ама и ти си станал един писател Страшен!!!

fluid написа:Иначе участвам в редактиране на преводи, търся точните думи и изрази, което правя у дома не за пари, а за удоволствие. Освен това получавам благодарности от моята тийнейджърка-полиглот... :)

fluid написа:Май да, мога само да коментирам/ критикувам, което е по-лесно. :)

Maria написа:Страшно обичам да правя преводи за удоволствие...

fluid написа:

Maria написа:Страшно обичам да правя преводи за удоволствие...

Такива творчески занимания радват душата, да! Аз съм само редактор, нещо като контрольор и шлифовчик...

Пожелавам ти бързо възстановяване, Мария, дано да е успешно всичко!

Sunny boy написа:What's up losers

Преди много години, в бедно китайско село, живял един фермер със своя син. Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който той наследил от своя баща.

Един ден, конят избягал, оставяйки човека без никакво животно, с което да обработва земята си. Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома му, за да изразят своето съчувствие за неговата загуба. Той им благодарил за посещението, но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?

Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли каквото си иска, отколкото да тъжи за това.

И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.

Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам – водел със себе си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и те отишли отново в неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет, който го е споходил.

- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! – казвали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за вашата подкрепа, но откъде знаете, че това, което се случи, е късмет?

Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?

Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното, обаче, било диво и отхвърлило ездача си. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и си счупило крака.

Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче. Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.

Човекът им благодарил за визитата и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?

Тези думи поразили всички, защото те били категорично убедени, че инцидентът със сина му е бил истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си споделяли:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а той не е сигурен дали това е нещастие!

Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.

Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера се възстановил, а двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както и те винаги са проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той винаги казвал: „Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?“ А ако някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: „Откъде знаеш, че това, което ти се е случило е късмет?“ Така хората от селото разбрали, че нещата от живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян.

fluid написа:Предлагам заглавие на последната глава от романа: Скука на 40 или как феминистките помагат на един отегчен мъж да смени ориентацията си... :)

stimi написа:Абе моят ще чукне 43 лазарника и хич даже не е и отегчен...

Стими, прототипът е на 40... А героят от романа има живот, който е довел до отегчение. :)

stimi написа:Ами, той прототипът може да е на колкото си иска и години...Там му е проблемът, може би, че не е срещнал никога през живота си истинска жена...