Добре дошли във: www.forumnazapomnenite.com
Ако ви мързи да се регистрирате или не си спомняте паролата си, флезнете с Фейсбук сметката си натискайки бутона който се намира малко преди края на тая страница ...
Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal

» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal

» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal

» A chance to take my little boy home
Съб 31 Окт 2015, 07:51 by Marginal

» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal

» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal

» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal

» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост

» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal

» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman

» Les fruits dans un estomac vide ...
Вто 21 Юли 2015, 12:08 by Marginal

» Жена Ви прави ли Ви магии?
Пет 03 Юли 2015, 09:15 by Гост

Top posters
Marginal (16898)
 
paparazzo (7150)
 
myhata II (6265)
 
stimi (4915)
 
Mr800Days (4254)
 
7george (3967)
 
danielle (2594)
 
Вода (2380)
 
fluid (2183)
 
kralimarko (1566)
 

Съфружници
Анонимна анкета само за мъже !!!
Колко кожи сте разпрали?
Дефствен съм
1-10
11-20
21-30
31-40
41-50
51+
Шфестер съм

>>Резултати<<
Създайте собствена анкета

“Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum”

Go down

“Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum”

Писане by bozman on Сря 27 Яну 2010, 19:24

“Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum” не говори за
даване на „християнски закон” на българите

Това е файла, които ще коментирам - Първи отговор на папа Николай, според ЛИБИ. И
по-конкретно точно израза:

„ Igitur optime et laudabiliter in prima
quaestionum vestrarum fronte regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:”


Нека разгледаме думите в латинския една по-една за да видим, дали българският крал (
rex, изписано като regem в съответния падеж) ИЗОБЩО ИСКА НЕЩО, защото да „задаваш въпроси” е едно, а
„да искаш” – друго и коренно различно.


Igitur13 optime12
et laudabiliter11
in prima10 quaestionum9 vestrarum8



fronte7 regem6 vestrum5 legem4 christianam 3 petere2
perhibitis1:
….


и т.н.

Което е преведено в ЛИБИ по следният начин:

„.І. И тъ(1)й предобре и похвално е, дето заявявате
на първо место в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закон.”


[ (1) Графемата „ъ” е изписана с „голяма
носовка”.]


Кое е „пропуснато” в превода ? :
Пропуснати са последните две думи
petere и
perhibitis.
Какво означават те, както и подробна характеристика на
останалите думи според речника:

1. perhibitis
– perhibeo, hibui, hibitum, ere
[per
+ habeo]
1.1) предоставя, предлага: p. aliquem C – предлагаш
някого в защитник;
1.2) оказва (alicui honorem PM)
; изразява (alicui gratias Ap);
1.3) придава, предписва (vim herbae PM); признава: alicui
rei palmam p. PM признавам някое превъзходство;
1.4) изказва, произнася (testimonium Vr, PJ); привежда(exemplum
PM); утвърждава, говори: Romulus perhibetur omnibus rebus ceteris
praestitisse C - казват, че Ромул превъзхождал всички във всяко едно
отношение; iit perbibent V както разказват; nuntii fuisse perhibentur C
- (Диоскурите) были, както говорят,
предвестници ( на победата на Емилий Павел над Персей Македонски при Пидна през
168г.пр.н.е.) 1.5) упоменават, споменават (non minus est Agesilaus ille perhibendus C);
1.6) считат или назовават (aliquem optimum vatem C)

2.
petere -
petesso, —, —, ere
[intens. към peto], (p. pugnam
caedesque Lcr; p. laudem C) – стреми се, домогва се,

3. christianam
християнски

4. legem - I
Lege abl.
sg.
към (направление), lex

4.А. Lex, legis f
4.А.1) закон, юридическа
норма (leges dare C, O, scribere, facere, condere, constituere C etc.;
l. Canuleja C, L; frumentaria Sl; legis virtus haec est:
imperare, vetare, permittere, punire Dig): legem abrogare C
отменять закон; (ex) lege (legibus) Ter, Nep, L etc. на основание на
закона (законите); lege uti Sl, C etc. Опирайки се на закона или
постъпвайки законно; suis legibus uti Cs придобивайки самоуправление;
jura legesque C тавана на законите, върха; leges libertasque C
Републиканска конституция ; legem ferre (rogare) C внасяйки законопроект
(предлагайки закон); legem perferre C потвърждение на предложения закон;
legem accipere (sciscere, jubere) C приемане, утвърждаване на
законопроекта; legem anti quare (repudiare) C отклонявайки
законопроекта; lege agere L, C постъпвайки според закона, вършейки
законосъобразни неща.
4.А.2) правило, принцип (orationem formare ad legem C;
legem sibi statuere C);
4.А.3) ред (legem dare
capillis Sen): sine lege O безредие, без всякакъв ред; lege dura Pl
или severa Pt в строго, сурово , безкомпромисно;
4.А.4) определение, решение
(l. fati O; legem alicui statuere C); условие (leges foederis V):
pax data in has leges L (his legibus Nep) мир според предложените
условия;
4.А.5) договор, контракт: l. mancipii C договор за
покупко-продажба, покупка; l. operi faciundo C строителен договор;
4.А.6) pl. право да управление, властоимане, власт : loci
leges alicui dare V да връчиш на
някого да управлява страна, държава;
4.А.7) закон на вероизповеданието (l. Judaica Lact; l. Christiana Amm).

5.
vestrum – ваш, вашият
5.1) nom. sg. n
и gen. pl. к vester I;
5.2) gen. к vos.

6.
regem - rex, regis m
6.1) цар (r. Dareus QC; r. Macedonum QC; urbem
Romam a principio reges habuere T): rex regum L, VP = Agamemnon, но
също.
Su на партите; r. mensae Macr или convivii Sid
председател (патрон) на пиршеството;
6.2) престолонаследник, принц (reges Syriae C);
6.3) pl. царско обкръжение (Ptolemaeus Cleopatraque reges
L);
6.4) от времето на насилственото сваляне на императорите и верховен жрец (r. sacrorum, sacrificorum C
или sacrificus L);
6.5) деспот: r. populi Romani C = Caesar;
6.6) владика, властелин, повелител (r. Aeneas V): r.
deorum atque hominum V, C = Juppiter; r. aquarum или aequoreus O
= Neptunus; r. infernus V (Stygius V или umbrarum O)=
Pluto; r. apum Col, V, Pall
пчелна майка ( римляните са я считали за самец, повелителя на пчелите);
6.7) наставник, учител (r. pueritiae H);
6.8) покровител, патрон, шеф
Pl, Ter, H; богат или знатен мъж (sive reges sive inopes H).


7.
fronte - frons, frontis f (у
Pl тж. m) -
7.1) чело, лоб:
contrahere C (adducere, astringere Sen) frontem морщить лоб,
хмуриться; remittere PJ (exporgere Ter, explicare H)
frontem развеселиться; adversa fronte O спереди на лбу; f. occipitio
prior est погов. C лоб впереди затылка, т. е. работа должна
совершаться на глазах у хозяина, а не за глаза; f. proterva H, тж.
f. libertasque J развязность или наглость, дерзость; salva fronte
J бесстыдно, без зазрения совести;
7.2) выражение лица, лицо (fronte occultare sententiam C;
f. laeta V, sollicita H, serena C, tristis Tib);
verissima fronte aliquid dicere C высказать что-л. с полной
откровенностью;
7.3) челна страна, фронт, фасада (f. aedium VP; castrorum
Cs): adversis frontibus Lcr лице срещу лице (да си блъскат челата);
a fronte C, Cs etc. Напред, отпред; octo cohortes in fronte constituit Sl
отпред (Каталина) построи осем кохорти;
7.4) външна страна, край (f. anuli Lcr, tabernae Ctl,
voluminis Sen): dextra fronte T на десния фланг ( на военният
строй) ;
7.5) ширина: in fronte и in frontem L, H, Pt по ширината на….;
7.6) външност,от външната страна, на външен вид: in frontem T
etc.
по вид, както е видно; (ex) prima fronte Q според вида, от пръв
поглед; ferre aliquid fronte et vultu bellissime C с невъзмутим вид да
понешеш нещо.; fronti nulla fides J не трябва да се доверяваш на външният вид.

8.
vestrarum- vos (gen. vestri
и vestrum) [pl. към tu]
вие, ваш: vobiscum C - със вас; nemo vestrum C - никой от вас;
memor vestri C- помнейки за вас;
ardens odio vestri C - пламенно ненавиждащ ви.

9. quaestionum
-
quaestio, onis
f [quaero]
9.1) търсене, разследване (esse alicui quaestioni или in
quaestione Pl);
9.2) разпитване, въпрос (quaestionem habere ex servis L);
допитване (captivorum Cs);
9.3) изследване, разглеждане (sententiarum C): in
quaestionem vocare C подлагане на изследване, изследвам; res versatur in
quaestione (magna q. est) C - този голям въпрос ( се нуждае от
разглеждане);
9.4) съдебно разследване, следствие: exercere (habere)
quaestionem C водене на (производство) следствие; constituere
(instituere) quaestionem de aliqua re C назначаване следствие по някакво
дело;
9.5) pl. показания (по следствие) (quaestiones deferre C):
quaestiones perpetuae C - постоянен Углавен Съд (под
председателството на претория ; по
времето на Цицерон е имало осем различни претнора за различни престъпления
);
judex quaestionis C - следовател;
9.6) протокол от следствието (quaestionem conscripsisse C);
9.7) предмет на изследоването, тема, въпрос, проблем
(perdifficilis est q. de natura deorum C; ponere quaestionem C):
q. infinita C общ (отвлечен) въпрос; q. definita C частен (конкретен)
въпрос;
9.8) съдийска колегия, съд (quaestionem ad clementiam transferre
VM ).

10. in
prima -
на първо място, primae, arum
f
(sc. partes)
10.1) главна роля: primas agere или tenere C да
играе главна роля;
10.2) перво място (primas alicui concedere или dare C);
10.3) висшая награда, главна награда (приз) (primas ferre или tenere C):
primas auferre C – да удържиш връх над, възтържествуване.

11.
et laudabiliter - [laudabilis]
похвално, по похвален начин, славно (vivere C).

12.
optime adv. superl. Към bene.
12.1. bene [bonus]
(compar. melius, superl. optime)
12.1.1.) добро (agere C etc.; pugnare L): ager b.
cultus C - добре направено; b. promittere C- (polliceri Sl) многообещаващо; и т.н.

13.
Igitur - igitur adv. [от
agitur, от ago]
13.1) тогава, в такъв случай, при това положение (i. tum, i.
deinde, i. demum Pl etc.);
13.2) и така , следователно: in umbra i. pugnabimus C (отговор
на Леонид на заплахата на Ксеркс, че ще затъмни слънцето със стрели
) :
„Значи, ще се бием на тъмно”;
13.3) и тъй (за въпроси
и заповеди
): quid i. faciam? Ter – какво ми оставя да правя ?; quid
i. est? Ap – тогава в какво е работата?;
haec i. est tua disciplina? ирон. C – итака, ето я твоята наука!?

І. Това е изречение от
11 думи и 2 глагола. Да видим какво „изказват, изразяват” глаголите:


Глагол № 9
quaestionumСпоред 9.1 и9.2 имаме „търсене, разпитване или допитване”.
Този глагол е преведен като „заявявате”от ЛИБИ. Ние в никакъв случай не можем
да се съгласим, че „питане” и „заявление” имат един и същ смисъл в българският
език. Израза „заявявате във вашите въпроси” също не може да е оправдание,, като
коректен превод, в смисъл, че се е избегнала тавталогията на думата „въпрос”,
защото такава дума „въпрос” СЪЩО НЯМА ИЗПИСАНА, та да има съобразяване с нея.
Именно този „въпрос” е наречен Adconsultaи неговия
съвременен и точен превод е „консултация, справка”, като неговото значение до днес не е свързано с
понятието „търсене”, а със понятията сравняване, доизясняване, някаква
разносметка за нещо във времето, спрямо ДРУГИ ДАДЕНОСТИ преди тази справка.

Глагол № 1 – Неслучай
поставихме този глагол на първо място, защото той е на последно място по
граматическа подредба в латинският език, но е на първо място по значение в
цялото изречение. И той дава „облик” на общият смисъл. И неговото значение е, ПРЕДОСТАВЯНЕ,
ПРЕДЛАГАНЕ, ИЗРАЗЯВАНЕ, ПРОИЗНАСЯНЕ
на НЕЩО, което е доуточнено с думата petere
стремеж. Това „Нещо” е подсилено с епитета „стремеж” и обяснено с
горните дебело подчертани пояснения. И това НЕЩО, не е „въпрос”, а изразено
чрез 106 отговора от папа Николай. И точно това НЕЩО е пропуснато да се преведе
от ЛИБИ. Каква случайност ?!


Какво казва папа Николай, като допълнително обяснение – от увода във
файла:

„Ние изпратихме НЕ САМО КНИГИТЕ НА
БОЖИЯТ ЗАКОН, но и свои достойни пратеници, които да ви наставят в
отделни случаи”.

С ДРУГИ ДУМИ ИЗОБЩО НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА БОЖИ ЗАКОН (ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН),
а за нещо ДРУГО, което НЕЩО може да бъде обяснено от папските пратеници. И това
обяснение ще е „СПОРЕД КНИГИТЕ,КОИТО КАКТО ПРЕДВИДИХМЕ СЕГА ТАМО СА
НЕОБХОДИМИ
”. Явно, че ХРИСТИЯНСКИЯТ ЗАКОН е налице, само, че неговото
ТЪЛКУВАНЕ го няма и затова са пратениците на папата в България. Като изобщо не
става въпрос за България в Мизия и Тракия, а за ТИДЕ ( България от териториите
на Тесалия, Илирия, Дардания, и Двата Епир). И тези територии ТИДЕ са наречени
„РОДИНА” (ad patriam vestram – ваша Родина) на българския крал и българите.

Ако документа изпратен от
българите се е свеждал до ПИСАНИЯТ
ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН, той очевидно вече е бил в ръцете на българите
посредством папските пратеници и папата можеше да отговори, „Закона е в ръцете
ви, консултирайте се с Формоза и т.н.”

Като цяло нямаме питане за
„християнски закон”, а имаме изпратени НЯКАКВИ ОСНОВАНИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ,
ПРОБЛЕМИ, които са следствие на
християнските закони. И тогава става пределно ясно, защо българите ще питат за
Патриарх и от кого БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ
назначи той – от Римския папа или от Константинополския патриарх, дори
след ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на препирните след VІІІ Вселенски Събор, като въпросът се е
свеждал до „
КОГО Е ПО-УМНО ДА СА БЪЛГАРИТЕ ?”.

ІІ. Разковничето на проблема : legem4
christianam 3
. Този израз е пряко допълнение (пр.д.) към
глагола quaestionum, защото изяснява смисъла на глагола, какво,
що е търсенето, допитването. Това е определено, узаконено, като такова чрез
окончанита „em” „am”, в латинския език.
Те са пряко свързани със значенията на 4.А.2. и 4.А.3. - законност индикираща КАКВО, ЩО ? Индикираща
„християнството” в нашият случай. Оттук и съждението, че става допитване за
„християнска законност”, „законност основана върху християнството” и т.н.


Като цяло – това първо и фатално изречение за българската историография
от “Responsa Nicolae papae I ad consulta bulgarorum” -
„ Igitur optime et laudabiliter in prima quaestionum vestrarum fronte
regem vestrum legem christianam petere perhibеtis:”
- може да означава само:


И тъй похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, стремежа на
вашият крал към привеждането (пр
eдаването,
тълкуването) от нас на християнската законност (принципност).


И никакви български молби за
християнски закон не съществуват.


ІІІ. Нека видим и какви са потвържденията
за изказаното твърдение освен в разгледаното изречение без да търсим надлъж и
нашир по аналогични източници, а точно в самият текст “Responsa Nicolae papae .
. . . ”:

Отговор ХХХV, 15: Nam illa, quae commemorastis, id est, diei et horae observaciones , ioca,
et inicua carmina, atque auguria, pompae ac operaciones diaboli sunt, quipus, Deo gratias, iam in baptismate abrenuntiasis, et haec cum vetere homine et actibus eius, quando novum induistis, omnino deposuistis.”

„ Защото тия неща, които сте
споменали, т.е. съблюденията на деня и часа, заклинанията, игрите, нечестивите
пеения и гадания, са шедствия
(шествия – б.м.) и дела
дяволски, от които благодарение на Бога вече при кръщението сте се отрекли и
напълно сте ги отхвърлили заедно със стария човек
(старото тяло преди кръщението – б.м.) и неговите дела, когато сте се облекли в новия (начин на живот – б.м.).”


Самият Папа Николай заявява, че ЗНАЕ, че българите вече са
кръстени преди 866г., НО българската историография „не знае” това 1144 г.
по-късно. „Сте се отрекли”, „сте ги
отхвърлили” и „сте се облекли” точно и пределно ясно заявяват едно кръщение и
един нов начин на живот в мин.време, т.е. време ПРЕДИ 866г.


ВРЕМЕ ДАЛЕЧ ПРЕДИ
ВРЕМЕТО ПОСОЧЕНО ОТ
БЪЛГАРСКАТА ФАНАРИОТЩИНА ЗА
„ПОКРЪСТВАНЕ” НА БЪЛГАРИТЕ.
http://yfrog.com/j4newpicturetp" alt="" />

bozman
Почти не пише
Почти не пише

Male
Virgo Horse
Брой мнения : 27
Рождена дата : 14.09.1954
Възраст : 63
Местожителство : Robledo de Chavela, Madrid
Дата на регистрация : 15.11.2009

Вижте профила на потребителя https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/home

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите